Отказът на ЕС от вноса на руски природен газ създава допълнително пространство на европейския пазар за доставчици, които не са от Русия, особено за страните от Централна и Източна Европа, където руският тръбопроводен газ, както и преди е значителна част от доставките, се казва в доклад на анализатора от Gergely Molnar от Международната агенция по енергетика (МАЕ, IEA).
В доклада се припомня, че според законодателството на ЕС, прието през декември 2025 г. вносът на руски LNG по краткосрочните договори е забранен от края на април 2026., а руския тръбопроводен газ – от средата на месец юни. „Пълното прекратяване на вноса на руски LNG за страните от ЕС влиза в сила от 1 януари 2027 г., а оставащите доставки на руски тръбопроводен газ – не по-късно от 1 ноември 2027 г.“
Осъществяването на тези мерки, според агенцията ще доведе до намаляване на доставките на руски тръбопроводен газ и LNG в ЕС с около 33 млрд. куб м годишно за периода от 2025 г. до 2028 г.
Според оценката на МАЕ, част от свиването на доставките може да бъдат компенсирани от спад в търсенето на газ в резултат на повишаване на енергийната ефективност и последващата електрификация. „В същото време освободеното място на пазара може да заемат доставчици, които не са от Русия“.
„След началото на войната в Украйна през 2022 г. газовият пазар на Европа се промени съществено. Търсенето на руски природен газ в ЕС намаля почти от 40 % през 2021 г. до около 10 % през 2025 г.
На този фон дела на LNG в търсенето на ЕС се е увеличил с малко под 20 % – до 45 процента.
През периода 2021 г.- 2025 г. вносът на руски тръбопроводен газ е намалял с почти 90 % или със 120 млрд. куб м. Едновременно с това тече неравномерен процес на диверсификация. Северозападна Европа и Италия практически са прекратили вноса на руски тръбопроводен газ, докато редица страни от Централна и Източна Европа продължават да зависят от руските доставки.
На този фон вносът на руски LNG в ЕС през 2021 г. – 2025 г. се е увеличил с над 40 % или с 6 млрд. куб м. Основната част от този ръст се пада на Северозападна и Югозападна Европа“, констатират от МАЕ.
Подчертава се, че през 2021 г. – 2023 г. годишното търсене на газ от Централна и Източна Европа се е свило с над 20 % на фона на рекордно високите цени, довели до спад на потреблението от промишлеността. „През 2023 г.-2025 г. търсенето се възстанови частично и се увеличи с около 10 %“.
„За разлика от Западна Европа в средносрочно бъдеще търсенето на природен газ от Централна и Източна Европа, според очакванията, ще продължи да расте предвид отказа от въглищни мощности. Исторически регионът в значителна степен зависи от руския тръбопроводен газ. През 2021 г. той е осигурявал около 60 % от първичните доставки за региона.
Въпреки че вносът на руски тръбопроводен газ е намалял с 55 млрд. куб м през 2021 г. до едва малко над 15 млрд. куб м през 2025 г.той както и преди покрива около 20 % от регионалното търсене на газ“, съобщава агенцията.
Отбелязва се, че по-нататъшната диверсификация в Централна и Източна Европа се случва на фона на значително разширяване на световния капацитет за производство на втечнен природен газ (LNG).
МАЕ подчертава, че прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток на фона на войната в Близкия изток са довели до значително намаляване на доставките на газ на световния пазар: „През март-юли 2026 г. износът на втечнен природен газ (LNG) от Катар и Обединените арабски емирства е спаднал с 43 милиарда кубически метра на годишна база.“
„Въпреки това, влиянието на това намаление върху световния пазар беше частично компенсирано от увеличеното производство на LNG в други региони.
От март до юли производството на втечнен природен газ (LNG) извън Персийския залив се увеличи с почти 16 процента, или с над 30 милиарда кубически метра на годишна база. Това компенсира приблизително 70 процента от спада в доставките на втечнен природен газ от Персийския залив.
Този растеж се дължи главно на увеличеното производство от нови LNG проекти в Северна Америка и Африка, както и на увеличената достъпност на производство на LNG от съществуващи производители в Африка и Азия.
Според настоящите планове по проектите се очаква да бъдат добавени над 350 милиарда кубически метра годишно нови мощности за износ на LNG в световен мащаб до началото на 2030-те години. Очаква нето е, че над 70 % от това увеличение ще се дължи на САЩ и Катар.
„Увеличеното предлагане на LNG ще намали напрежението на пазара и ще окаже натиск в посока към понижаване на цените на газа в средносрочен план“, смятат от МАЕ.
Според агенцията, за замяна на оставащите доставки на руски тръбопроводен газ за Централна и Източна Европа, ще е необходимо допълнително адаптиране на газовата инфраструктура.
„Преди всичко става въпрос предимно за възможността за транспортиране на големи обеми неруски LNG от терминалите за внос до вътрешните пазари в региона. Увеличаването на капацитета за внос на LNG през последните години обаче се забави поради ограниченията за транспортиране на регазифициран газ от крайбрежните терминали до центровете на търсене, разположени в региона, както и ограничените междурегионални тръбопроводни връзки.
От края на 2021 г. капацитетът за внос на LNG в Централна и Източна Европа се е увеличил с приблизително 15 милиарда кубически метра годишно, достигайки почти 35 милиарда кубически метра до края на 2025 г. Това съответства на повече от 40 процента от търсенето на природен газ в региона.
В частност са разширени мощностите на LNG терминала в Свиноуйшче в Полша, а през януари 2023 г. започна работа терминалът за регазификация на LNG Inkoo, обслужващ газовите пазари на Естония и Финландия.
В Югоизточна Европа терминалът за LNG в Александруполис, Гърция започна работа през октомври 2024 г. Капацитетът му е за 6 милиарда кубически метра годишно.
Хърватският терминал за LNG в Крък също беше разширен. достигайки капацитет от 3,4 милиарда кубически метра годишно през ноември 2025 г.
„Централна и Източна Европа могат също да се възползват от разширения капацитет за регазификация в Германия и Италия чрез съществуващите регионални газови междусистемни връзки“, смятат също така от МАЕ.
По данни на агенцията, трансграничните газопроводи между страните от Централна и Източна Европа също са се подобрили значително от 2022 г. насам: „Това позволи увеличаване на регионалните газови потоци и непреките доставки на LNG за страните, които нямат излаз на море.“
Сред тези проекти агенцията обръща внимание на газовия интерконектор Полша-Словакия, междусистемната връзка Гърция-България и модернизацията на интерконекторите Унгария-Словакия и Унгария-Румъния.
Според МАЕ е необходимо също така да се разшири съществуващият капацитет на газопроводите по които се транспортира газ от юг на север: „Това ще позволи по-ефективно разпределение на регазифициран LNG в целия регион.“
Операторите на газопреносни системи работят по проекта „Вертикален газов коридор“. Той има за цел да увеличи капацитета за транспортиране на газ от юг на север чрез бившата Трансбалканска газопроводна система, което ще позволи доставката на регазифициран LNG от Гърция до Молдова и Украйна.
Според МАЕ, тази тръбопроводна система би могла да осигури приблизително 10 милиарда кубически метра капацитет годишно и да помогне за осигуряване на доставките на газ за Украйна.
МАЕ отбелязва обаче, че само една инфраструктурата няма да е достатъчна за подобряване на сигурността на газоснабдяването в региона: „Предвид отказа от руския тръбопроводен газ, ще са необходими и по-гъвкави стратегии за обществени поръчки, включително диверсификация на договорите и допълнителни покупки на световния спот пазар на газ.“
Подчертава се, че от 2022 г. насам европейските купувачи са подписали договори за внос на над 45 милиарда кубически метра LNG годишно: „На купувачите от Централна и Източна Европа се падат по-малко от една пета от тези обеми. Въпреки това, въз основа на съществуващите договори, купувачите от Централна и Източна Европа ще са си осигурили приблизително 5 милиарда кубически метра LNG годишно до 2028 г. Това съответства на приблизително 5 процента от настоящото търсене на газ в региона.“
В същото време се обръща внимание, че ако не бъдат подписани нови договори, зависимостта на региона от световния спот пазар, който става все по-ликвиден, но все още е подложен на нестабилност, ще бъде намалена.
МАЕ отбелязва, че едно диверсифицирано портфолио от доставки, включително дългосрочни договори за LNG, би могло да подобри сигурността на доставките и да осигури по-голяма сигурност относно бъдещите потоци.
„Диверсифицираното портфолио, включително дългосрочни договори за LNG, може да подобри сигурността на доставките на газ, като осигури по-голяма предвидимост за бъдещите доставки, като същевременно ограничи излагането на нестабилност на спот пазара чрез усъвършенствани ценови формули, предназначени да намалят краткосрочните колебания на цените.
Договорите с гъвкава дестинация могат също да предоставят на европейските купувачи допълнителни търговски възможности, без да създават дългосрочно обвързване с доставките. Това ще бъде от съществено значение за осигуряване на относителна ценова стабилност и сигурност на доставките, тъй като Централна и Източна Европа постепенно спират вноса на руски газ по тръбопроводите си след повече от пет десетилетия зависимост“, казват от МАЕ.