Конфликтът в Близкия изток през 2026 г. засегна самото ядро на световната газова система. Ударите по катарското находище „Норт Фийлд“ (North Field) и иранското „Южен Парс“ (South Pars) извадиха от експлоатация мощности в рамките на ресурсна база, на която се падат 25% от световните запаси на газ и, която осигурява 10% от глобалния добив. Това доведе до верижни последици за пазарите на втечнен природен газ (LNG), поведението на купувачите и дългосрочната енергийна сигурност, се казва в анализ на Wood Mackenzie преди провеждането на конференцията Gastech 2026 в Банкок, където представителите на индустрията се събират в момент, когато последиците от събитията все още се развиват.
Мащабът на прекъсванията отразява концентрацията на риска, заложен в една единна, но и споделена структура. Находищата „Норт Фийлд“ и „Южен Парс“ обхващат обща площ от около 9000 квадратни километра в района на геоложката структура „Катар Арч“ (Qatar Arch). Щетите засегнаха цялата верига на стойността – от добива до инфраструктурата за втечняване и износ на LNG.
От страна на Катар, ударите по комплекса Pearl GTL през март 2026 г. и експлозията в газовия завод Barzan през юни 2026 г. извадиха от експлоатация мощности за преработка на газ в размер на около 4,5 милиарда кубични фута на ден (bcfd):
две линии за LNG с общ капацитет 12,7 милиона тона годишно (mmtpa),
една линия за преработка на газ в течни горива (GTL) и съоръженията на Barzan за преработка на „сух“ газ за вътрешния пазар.
Тези прекъсвания засягат приблизително 17% от капацитета на Катар за износ на LNG. Само спирането на работата на Barzan води до загуба на 35% от вътрешните доставки на газ за Катар, възлизащи на 4 bcfd (млрд. куб фута). Според оценката на Wood Mackenzie, общите разходи за ремонт възлизат на 5,8 милиарда щатски долара (в реално изражение), а сроковете за възстановяване варират от четири до дванадесет месеца. Около 10% от паричния поток на Shell от дейностите по проучване и добив (upstream) са изложени на риск единствено поради прекъсването на работата на Pearl GTL.
Позицията, в която се намира Иран е структурно различна и не по-малко сериозна. Ударите срещу преработвателния център Асалуе, който обработва около 30% от производството от Южен Парс, и срещу съоръженията Фаза 13 в Канган нарушиха производството в множество фази на находището. Южен Парс осигурява 40-50% от търсенето на гориво на Иран и около 80% от производството на електроенергия. Страната няма инфраструктура за износ на втечнен природен газ (LNG), няма значима диверсификация на енергията, а пиковото лятно търсене на газ се е увеличило до над 11 милиарда кубически фута дневно. Иран разчита на течни горива, за да покрие всеки недостиг на доставки, празнина, която поради настоящото прекъсване се разширява.
„Катар управлява ремонтни дейности и възстановяване на стойност 5,8 милиарда щатски долара с продължителност до дванадесет месеца, като същевременно въвежда в експлоатация най-голямата програма за разширяване на производството на LNG в света“, казва Александър Араман, директор „Добив и преработка в Близкия изток“ в Wood Mackenzie. Този срок е от значение, защото 54 милиона тона недоговориран катарски обем ще достигнат пазара до 2035 г., а купувачите вземат в момента дългосрочни решения за сигурността си. Този конфликт превърна добре разбираемия риск от географска концентрация в оперативна реалност по цялата верига на стойността, от началото на сондажа до експортния терминал.
Последиците ще се проявят в търговските потоци.
През 2025 г. Катар е изнесъл над 80 милиона тона LNG, като Индия е получила 11,9 милиона тона, Тайван – 8,2 милиона тона, а делът на Европа е възлизал на едва 11% от общите доставки. Проектите „North Field East“, „North Field South“ и „North Field West“ трябваше да добавят общ капацитет за втечняване от 48 милиона тона годишно и да повишат нивото на добив до 28 милиарда кубични фута на ден (bcfd) до 2033 г., осигурявайки свободни (недоговорени) обеми, които според прогнозите на Wood Mackenzie ще достигнат 54 милиона тона годишно до 2035 г. Темпът на възстановяване на инфраструктурата сега пряко ще определи, как ще се развие този период за сключване на договори и, как купувачите ще преценят възможностите си за гарантиране на дългосрочна сигурност на доставките.
Значението на находището надхвърля рамките на втечнения природен газ (LNG). Катарското находище „Норт Фийлд“ (North Field) е в основата на промишлен комплекс за преработка и производство, обхващащ рафиниране на кондензат, както и производство на течни въглеводороди (NGL), метанол, амоняк и продукти по технологията gas-to-liquids (GTL). То също така задоволява около една трета от световното търсене на хелий и осигурява сяра за международните промишлени и селскостопански пазари, уточняват от Wood Mackenzie.
Находищата „North Field и South Pars образуват единна гигантска структура върху геоложката формация Qatar Arch. Катар притежава 85% от общия ресурс, като доказаните и вероятни запаси (2P) възлизат на 275 трилиона кубични фута (tcf). Стратегията на Катар е насочена към износа, с основен акцент върху LNG и подкрепа от страната за комплекс за преработка и производство, обхващащ рафиниране на кондензат, NGL, метанол, амоняк и GTL продукти.
Ключови подробности
Находищата North Field и South Pars съдържат над 2200 tcf остатъчни газови ресурси (25% от общия световен обем), като от една обща структура с площ около 9000 кв. км се добива количество, което се равнява на двойния обем на цялото газоснабдяване на Европа.
Инцидентът от 2026 г. изведе от експлоатация катарски мощности за преработка на газ с капацитет около 4,5 милиарда кубични фута на ден (bcfd), като общите разходи за ремонт възлизат на 5,8 милиарда щатски долара; сроковете за възстановяване достигат дванадесет месеца, а само прекъсването на работата на комплекса Pearl GTL излага на риск около 10% от паричния поток на Shell от дейностите по проучване и добив (upstream).
Трите проекта за разширяване на Катар ще добавят 48 милиона тона годишно (mmtpa) нов капацитет за втечняване до 2033 г.; Wood Mackenzie прогнозира наличието на 54 mmtpa катарски обеми без сключени договори до 2035 г., като темпото на възстановяване на инфраструктурата е пряк фактор, влияещ върху решенията на купувачите за сключване на договори.
В Катар се намира най-големия в света проект за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод (CCUS) след вземането на окончателно инвестиционно решение (FID), който е разположен в Рас Лафан (Ras Laffan) и цели улавянето на около 11 mmtpa CO2. Страната задоволява около една трета от световното търсене на хелий и осигурява база за производство на сяра и амоняк за международните промишлени и селскостопански пазари.