CBAM без аварийна спирачка: Европарламентът избра твърд въглероден налог, но земеделието предупреждава за ценови шок

Вместо да спира въглеродния налог, Европарламентът предпочита друг модел: CBAM да продължи да действа, а част от приходите да се използват за финансова подкрепа на индустриите и потребителите надолу по веригата, ако въглеродната цена предизвика сериозно поскъпване.

Аргументът е, че CBAM не може едновременно да бъде основната европейска защита срещу въглеродния дъмпинг и механизъм, който се изключва точно когато високите разходи започнат да поставят индустрията под натиск. Производителите в ЕС продължават да плащат за емисиите си по EU ETS. Ако конкурентите им отвън бъдат временно освободени от еквивалентната въглеродна цена, защитата срещу изместването на производството извън Европа отслабва.

Но земеделските организации виждат проблема от обратната страна: фермерът не получава защита от CBAM, а купува един от продуктите, върху които налогът се начислява – торове.

Именно там ще бъде най-трудният сблъсък в предстоящите преговори между Европейския парламент и държавите членки.

Какво премахна Европарламентът

CBAM функционира в окончателния си режим от 1 януари 2026 г. и в момента обхваща шест основни групи – желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород. Целта е вносителят да понесе въглеродна цена, съпоставима с тази, която европейският производител плаща чрез EU ETS.

През декември 2025 г. Европейската комисия предложи CBAM да бъде разширен надолу по веригата и едновременно с това въведе проект на нов член 27а.

Той даде на Комисията възможност при „сериозни и непредвидени обстоятелства“, когато включването на дадена стока в CBAM причинява тежки вреди на вътрешния пазар заради ценовия ефект, временно да извади тази стока от механизма.

Това е т.нар. emergency brake – аварийна спирачка. Парламентът сега иска член 27а да бъде заличен.

Решението не е окончателен закон. То е позицията на Европарламента за преговорите със Съвета, който настоява предпазният механизъм да остане. Съветът договори общата си позиция през юни и изрично поиска освобождаванията при кризи да бъдат запазени, но ограничени чрез ясни и обективни критерии.

Така триалозите се очертават като спор не дали CBAM трябва да бъде укрепен – и двете институции подкрепят това – а колко твърд трябва да бъде механизмът при извънредна ценова криза.

Спирачката се роди от кризата с торовете

Член 27а не беше част от първоначалния CBAM от 2023 г. Комисията го предложи на 17 декември 2025 г. като част от мащабна ревизия на механизма.

Истинският политически тест дойде почти веднага – при торовете.

Франция настояваше за възможност въглеродният налог върху тях да бъде временно спрян, ако допълнително увеличи производствените разходи на земеделците. Reuters посочва именно Париж като основен двигател на искането.

Натискът беше подкрепен и от други земеделски държави, сред които Италия и Хърватия, на фона на растящите цени на природния газ, амоняка и азотните торове и опасенията за продоволствената конкурентоспособност.

След затварянето на Ормузкия проток през февруари проблемът стана още по-остър. Комисията призна, че нарушенията на доставките и високите цени на енергията и торовете създават сериозен натиск върху европейските стопанства. През юли ЕС мобилизира 540 млн. евро извънредна помощ, от които 11,615 млн. евро са предназначени за България.

Съветът отделно суспендира за една година митата върху ключови азотни торове и суровини като амоняк и урея – мярка, която според Комисията спестява около 60 млн. евро мита.

Точно затова спорът за аварийната спирачка не е абстрактен климатичен дебат. Той е спор кой трябва да понесе въглеродния разход, когато торът стане прекалено скъп – вносителят, европейският производител, фермерът или бюджетът.

Фермерите: премахва се единственият предпазен клапан

Copa-Cogeca – най-голямото европейско обединение на земеделски производители и кооперации – е сред най-категоричните противници на премахването на член 27а. Организацията определя клаузата като единствения механизъм, който би позволил временно спиране на CBAM за торовете при тежко пазарно сътресение.

Причината е проста: европейското земеделие е потребител, а не производител на въглеродно защитената суровина. Ако вносният тор поскъпне със CBAM, а европейският тор също остане скъп заради газа и EU ETS, допълнителният разход се прехвърля директно към стопанството.

Copa-Cogeca посочи, че през януари 2026 г. вносът на азотни торове в ЕС е паднал до около 180 хил. тона от близо 1,184 млн. тона година по-рано – спад с повече от 80%, който организацията свързва с проблемите около старта на CBAM и пазара на торове.

Това не означава, че CBAM сам е причинил целия спад – енергийната и геополитическата криза също имат съществена роля. Но показва колко чувствителен е пазарът към новите въглеродни разходи.

Парадоксът: производителите на торове искат точно обратното

От другата страна на спора стои европейската индустрия за торове. Fertilizers Europe подкрепя премахването на член 27а, защото европейските заводи вече плащат въглеродна цена по ETS. Ако вносните торове бъдат временно освободени от CBAM, докато местните производители продължават да купуват квоти, конкурентното неравенство се връща.

Според организацията аварийната спирачка превръща CBAM в своеобразен „on/off switch“ за декарбонизацията и създава несигурност за дългосрочните инвестиции в нисковъглероден амоняк и торове.

Така една и съща политика разделя две части на една и съща верига: производителят на тор иска твърд CBAM, фермерът иска възможност той да бъде спрян при криза. И двете страни имат икономически аргумент.

Алуминият: „спирачката“ трябва да остане, но вратичките да бъдат затворени

При металите позицията също не е еднозначна. European Aluminium подкрепя силен CBAM и настоява обхватът му да бъде разширен по-бързо, но едновременно с това иска аварийният механизъм да бъде запазен и по-добре дефиниран. Според организацията, ако даден алуминиев продукт бъде временно изключен, мярката трябва да се приложи към цялата засегната верига и паралелно да се възстановят съответните безплатни ETS квоти за европейските производители.

Това показва защо дебатът не може да бъде разделен просто на „зелени срещу индустрия“.

Индустриалните сектори искат твърда защита срещу въглероден дъмпинг, но се страхуват от ситуация, при която европейската регулация повишава техните разходи по-бързо, отколкото CBAM може да изравни условията с конкурентите отвън.

След суровините идват пералните, машините и автомобилните части

Решението на Парламента е още по-значимо, защото едновременно с премахването на аварийната спирачка евродепутатите искат много по-широк CBAM. Първоначалното предложение на ЕК включваше още 180 продукта надолу по веригата – машини, оборудване, домакински уреди и други изделия с високо съдържание на стомана и алуминий.

Съветът увеличи списъка до около 200 продукта, докато парламентарната позиция стига до 457.

Това означава, че механизмът постепенно преминава от облагане на суровината към облагане на въглерода, вложен в крайния или полуготов продукт.

Причината е опасността от вторично изтичане на въглерод. Ако европейски производител на пералня плаща по-скъпа стомана заради ETS, а готовата пералня от трета страна влиза без аналогичен въглероден разход, производството може просто да се премести извън ЕС.

Сред продуктите, за които се предвижда разширяване, са автомобилни компоненти, машини, електрическо оборудване, домакински уреди и метални изделия. Комисията оценява, че 94% от първоначално предложените downstream продукти са индустриални изделия със средно около 79% съдържание на стомана или алуминий.

Това прави реформата пряко значима за автомобилостроенето, машиностроенето, строителството, производството на електрооборудване и домакински уреди.

Алуминиевият скрап се превърна в тест за заобикалянето на CBAM

Евродепутатите подкрепиха и по-строги правила при алуминия. Reuters посочва две ключови промени: прагът за определени алуминиеви пратки да бъде намален от 50 на 5 тона, а постпотребителският алуминиев скрап също да бъде включен в механизма.

Причината е рискът от т.нар. resource shuffling – производител извън ЕС формално увеличава дела на скрапа или пренасочва по-нисковъглероден материал към европейския пазар, докато въглеродно интензивното производство остава за други пазари.

European Aluminium предупреждава, че без затваряне на тези вратички CBAM може да създаде парадокс: европейските производители да плащат висока въглеродна цена, а конкурентите им да оптимизират счетоводно материала така, че да намалят налога, без реално да намалят глобалните емисии.

Вместо аварийна спирачка – пари обратно към засегнатите

Парламентът предлага политически компромис: CBAM да не се спира, но част от финансовия ресурс да се връща към изложените сектори. Това се свързва и с предложения Временен фонд за декарбонизация.

Комисията първоначално предложи фондът да се финансира с 25% от приходите от продажбата на CBAM сертификати за 2026 и 2027 г. и да подпомага определени производства, изложени на риск от въглеродно изтичане.

Европарламентът иска подкрепата да започне още през 2027 г. и да продължи до 2029 г., вместо да стартира едва през 2028 г., както първоначално предложи Комисията. Евродепутатите настояват и за значително разширяване на кръга на потенциалните получатели.

Тук обаче трябва да се разграничат два различни механизма за компенсация, които в дебата около CBAM лесно се смесват.

Първият е непосредственият заместител на „аварийната спирачка“. Вместо при рязък ценови скок определена стока временно да бъде изключена от CBAM, Парламентът предлага приходи от налога върху съответните стоки временно да бъдат насочвани към секторите, които понасят ценовия удар. Именно този механизъм би трябвало да даде защита например на земеделските производители, ако въглеродният разход върху вносните торове се превърне в сериозен шок за себестойността им.

Идеята е икономически различна от освобождаването от CBAM. При „аварийната спирачка“ въглеродната цена временно изчезва и по-евтиният внос от трети страни отново получава предимство спрямо европейски производител, който продължава да плаща за емисиите си по EU ETS. При модела на Европарламента въглеродната цена остава, но част от събраните средства се връща към засегнатата европейска верига.

Така Брюксел се опитва едновременно да запази три цели: защитата от въглероден дъмпинг, стимула за декарбонизация и буфера срещу прекомерно поскъпване.

Точната формула за подобна кризисна компенсация обаче все още не е окончателно законодателство. Решението от 15 септември е позицията на Парламента за преговорите със Съвета, а държавите членки предпочитат другия подход – възможност за временно освобождаване от CBAM при ясно определени извънредни обстоятелства и тежък ценови шок.

Вторият механизъм: Временният фонд за декарбонизация. Отделно от кризисната компенсация се изгражда Temporary Decarbonisation Fund – Временен фонд за декарбонизация (TDF). Първоначалната идея на Комисията е фондът да бъде временен мост за европейските енергоемки производители, които постепенно губят безплатните си ETS квоти, но изнасят продукция на пазари, където конкурентите им не плащат еквивалентна въглеродна цена.

Това е слабата страна на CBAM: механизмът защитава европейския пазар при вноса, но сам по себе си не защитава европейския производител при износа.

Например европейски завод за стомана плаща все по-голяма част от въглеродната си цена по ETS. Когато продава стоманата в ЕС, CBAM трябва да изравни условията спрямо вносния конкурент. Но когато същият завод изнася в трета държава без въглеродно ценообразуване, неговият конкурент там няма еквивалентен разход.

Именно този риск от загуба на международна конкурентоспособност трябва да покрие TDF. Комисията го определя като временен инструмент, докато бъде намерено по-дългосрочно решение в рамките на реформата на EU ETS.

Фондът трябва да бъде финансиран чрез вноски на държавите членки, равни на 25% от приходите, които всяка от тях получава от продажбата на CBAM сертификати за емисиите, декларирани за 2026 и 2027 г. Останалите 75% от приходите по предложението на Комисията се насочват като собствен ресурс на бюджета на ЕС.

Подкрепата не е замислена като безусловна компенсация за високата въглеродна цена. Получателите трябва да покажат реални усилия за декарбонизация – например изпълнение на инвестиции, произтичащи от енергийни одити, или правно обвързващ инвестиционен план за намаляване на емисиите.

Това е съществено: европейският бюджет не трябва просто да плаща въглеродната сметка вместо индустрията, а да използва компенсацията, за да ускори инвестициите, които постепенно ще намалят самата сметка.

Парламентът иска фондът да стигне и до торовете и потребителите им

Европарламентът разширява значително първоначалната концепция. Според приетата парламентарна позиция подкрепата трябва да обхваща производителите на торове, но и предприятията надолу по веригата, които понасят по-високи разходи за въглеродно интензивни суровини. Сред изрично посочените продукти са урея, амониев нитрат и амониев сулфат. Евродепутатите настояват по принцип всички downstream оператори, които използват стоки, обхванати от CBAM, като производствени суровини, да могат да бъдат допустими за подкрепа.

Това е особено важно за земеделието. Фермерът няма собствена инсталация по ETS и не може директно да декарбонизира производството на внесения амоняк. Но той понася част от въглеродния разход чрез цената на тора. Затова парламентарният подход се опитва да запълни именно тази празнина – да запази CBAM за производителя, но да не остави крайния потребител на суровината сам да поеме целия ценови шок.

В този смисъл премахването на аварийната спирачка не означава, че Европарламентът предлага фермерите да останат без защита. Напротив – той предлага да замени ценовото изключение с бюджетна компенсация.

Разликата обаче е съществена за публичните финанси. При спиране на CBAM цената се намалява още на границата. При компенсаторния модел вносителят първо плаща въглеродната цена, а след това публичен ресурс трябва да бъде насочен към засегнатите европейски сектори.

За България компенсацията може да бъде решаваща

Това разграничение е особено важно за България, защото страната се намира от двете страни на CBAM. Българските производители на стомана, цимент, торове и други въглеродно интензивни продукти имат интерес механизмът да остане достатъчно твърд, за да не бъдат подбивани от по-евтин внос от държави с по-слаба въглеродна политика.

Българските земеделци, строителни компании, машиностроителни предприятия и други потребители на вносни суровини обаче имат обратния непосредствен интерес – да не понесат рязък скок на разходите.

Затова за България решаващият въпрос в триалозите няма да бъде просто „за или против CBAM“, а дали окончателният европейски модел ще осигури достатъчно бърза и реално достъпна компенсация за секторите, които плащат въглеродната цена косвено.

При торовете това е особено чувствително. Ако CBAM увеличи цената им в момент на скъп природен газ или нарушени глобални доставки, по-високият разход преминава директно в себестойността на пшеница, царевица, слънчоглед и други култури. Оттам ефектът може да стигне и до хранителната инфлация.

Затова скоростта на компенсацията е почти толкова важна, колкото нейният размер. Помощ, изплатена година или две след ценовия шок, може да бъде полезна за баланса на компанията, но няма да реши ликвидния проблем на земеделец, който трябва да купи тора преди сеитбата.

И тук остава един от основните въпроси за окончателните преговори: дали ЕС ще успее да изгради компенсаторен механизъм, който е достатъчно бърз, автоматичен и предвидим, за да бъде реална алтернатива на аварийната спирачка.

Точно това ще определи дали новият модел ще успее да съчетае твърд CBAM на границата с икономически предпазител вътре в ЕС – или просто ще премести ценовия риск от вносителя към фермерите, индустрията и националните бюджети.

Ройтерс

Евродепутатите предприемат стъпки за премахване на „аварийната спирачка“ при въглеродния налог върху вноса

Във вторник евродепутатите гласуваха премахване на разпоредба, позволяваща на ЕС да спре прилагането на въглеродния налог върху вноса, ако той оскъпи стоките – това създава предпоставки за сблъсък със страните членки, които я подкрепят

Европейският парламент гласува за премахване на възможността за спиране на граничната такса върху въглеродните емисии

Вместо това се предлага компенсация за индустриите при поскъпване на вноса

Други промени целят затваряне на вратички при вноса на алуминий

Във вторник законодателите на Европейския съюз гласуваха за отпадане на разпоредба, която би позволила на ЕС да спре прилагането на граничната такса върху въглеродните емисии, ако тя оскъпи вносните стоки. Това решение създава предпоставки за сблъсък със страните членки, които подкрепят наличието на такъв „авариен механизъм“.

Граничната такса на ЕС върху въглеродните емисии, която влезе в сила на 1 януари, налага такси за емисиите на CO2 върху вноса на стомана, торове и други стоки. Целта е да се гарантира, че те нямат несправедливо предимство пред продуктите, произведени в Европа, където индустриите заплащат за своите въглеродни емисии.

Европейският парламент гласува днес, вторник, за премахване на клаузата, позволяваща на ЕС временно да освобождава стоки от таксата в бъдеще, ако „сериозни и непредвидени обстоятелства“ доведат до поскъпването им. Вместо това депутатите предложиха приходите от граничната такса да се използват за компенсиране на индустриите, в случай че схемата доведе до повишаване на цените.

Сега предстоят преговори между страните от ЕС и Европейския парламент относно окончателните правила, които ще разширят обхвата на граничната такса и върху нови продукти, като перални машини и автомобилни части.

Държавите от ЕС настояват да запазят възможността за спиране на въглеродната такса при определени обстоятелства, включително ако цената на съответния продукт скочи с повече от 50% за период от шест месеца.

През миналата година Европейската комисия предложи механизъм за „аварийна спирачка“ на фона на призиви от страна на Франция за временно спиране на въглеродната такса върху торовете с цел намаляване на разходите за земеделските стопани. Предложението обаче предизвика разногласия, като някои компании предупредиха, че то би възпрепятствало инвестициите в технологии с ниски въглеродни емисии и би навредило на местните индустрии – същите, които граничната такса трябваше да защити от по-евтин внос.

Вратички при алуминия

Законодателите в ЕС гласуваха също така за разширяване на обхвата на въглеродната гранична такса, така че тя да включва и по-малки пратки алуминий – 5 тона вместо досегашните 50 тона. Тази промяна цели да гарантира, че таксата ще се прилага и за вноса на леки алуминиеви компоненти с висока стойност, използвани в автомобилостроенето, производството на врати и соларни панели.

Те подкрепиха и промени за включване на алуминиевите отпадъци (скрап) от крайна употреба в обхвата на въглеродната такса. Първоначално тези отпадъци не попадаха под ударите на налога, което породи опасения сред европейските алуминиеви компании, че чуждестранните доставчици ще започнат да използват повече скрап, за да избегнат граничната такса на ЕС и да си осигурят ценово предимство пред европейските производители.

„Нашите компании ще бъдат буквално погълнати, ако тези проблеми не бъдат решени“, заяви Пол Вос, генерален директор на браншовата организация „European Aluminium“.