Ако ЕС иска да навакса изоставането, първо трябва да се върне към основите и да реформира енергийната си система
Преди две години бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги предупреди Европа, че е изправена пред „бавна агония“, ако не съживи инвестициите и производителността. Сега континентът е напът да потвърди правотата на думите му – с всеки нов център за данни. Европа изостава все повече в надпреварата в сферата на изкуствения интелект.
Погледнете разликата в мащаба. През юли Европейската комисия обяви планове за създаване на седем огромни изчислителни центъра за изкуствен интелект. Осемнадесет от 27-те правителства в Европейския съюз кандидатстват за поне един от тези обекти, като поемат ангажимент за бъдещи покупки на изчислителен капацитет на стойност около 3 милиарда евро (3,5 милиарда долара).
Междувременно се очаква общите капиталови разходи на шест компании за мащабни облачни услуги (hyperscalers), базирани предимно в САЩ, да надхвърлят 1,3 трилиона долара до 2027 г. по данни на S&P Global Ratings.
Макар тези ангажименти за разходи да не са пряко съпоставими, те подчертават огромна – и на пръв поглед непреодолима – инвестиционна пропаст. За да започне да преодолява тази разлика, ЕС трябва да се заеме с проблема с фрагментирания си енергиен пазар.
Енергийната преносна мрежа на блока понастоящем не разполага с капацитет да пренася електроенергия от местата, където тя е налична, към тези, където възниква ново промишлено търсене. Слабите междусистемни връзки, големите разлики в таксите за пренос на електроенергия и сложните процедури за издаване на разрешителни разпокъсват пазара, който по замисъл трябва да бъде единен.
Това води до сериозни икономически последици. През 2025 г. големите промишлени потребители с интензивно потребление на енергия в ЕС са плащали средна крайна цена на електроенергията от около 107 долара за мегаватчас по данни на Международната агенция по енергетика. Това е повече от два пъти над нивото в САЩ и с приблизително 57% над това в Китай.
Прогнозна крайна цена на електроенергията за големи промишлени клиенти в енергоемки отрасли
USD/MWh
Въздействието на тези високи разходи върху традиционните индустрии е опустошително.
Като цяло, според анализ на данни от Евростат, изготвен от Мариус Кьопен – старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), – промишленото производство в Европа през 2025 г. е било едва с около 1% над нивото си от 2021 г. Още по-тревожно е, че производството на химикали е спаднало с 19% през този период, докато обемът на производство на основни метали (желязо и стомана), цимент и алуминий е намалял съответно с 16%, 14% и 11%.
Енергията не е единствената причина за този спад в промишленото производство. Значително влияние оказват също по-слабото глобално търсене, преместването на производствени мощности от ЕС към САЩ и Китай, както и засилващата се конкуренция – особено от страна на азиатски фирми.
Но докато повечето сектори на европейската икономика се възстановиха от пандемията от COVID-19 и енергийната криза, последвала пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, енергоемката индустриална база на Европа не успя да го направи. Скорошният нов скок на цените на енергията, последвал конфликта между САЩ и Иран, също не помага за подобряване на ситуацията.
В момент, когато Европа се стреми да се включи в новата индустриална революция, свързана с изкуствения интелект, достъпът до надеждна и достъпна енергия е по-важен от всякога.
Промени в промишленото производство в ЕС
Енергийна география
Трудностите на Европа да се възползва от бума на изкуствения интелект (ИИ) подчертават незавършените процеси по енергийна интеграция в рамките на блока. Около 40% от електроразпределителните мрежи в ЕС са на възраст над 40 години. Според оценки на Европейската комисия до 2030 г. са необходими инвестиции в размер на 584 милиарда евро за модернизация и разширяване на електроенергийните мрежи в целия съюз.
Докато изграждането на един център за данни може да отнеме около две години, свързването му към остарялата европейска преносна мрежа може да продължи до седем години.
В резултат на това инфраструктурата за ИИ, която се изгражда в момента, е силно концентрирана. От началото на 2024 г. са обявени 68 мащабни проекта за центрове за данни в ЕС, сочи анализ на ЦИД, базиран на фирмени съобщения и данни от националните агенции за инвестиции. Четири държави – Франция, Испания, Финландия и Швеция – са домакини на 43 от тези проекти.
Една от основните причини за концентрацията в тези държави членки е достъпът до електроенергия на достъпни цени и с ниски въглеродни емисии, както и до надеждни връзки с електроенергийната мрежа. Разходите за електроенергия на годишна база за център за данни с мощност 100 мегавата възлизат на приблизително 254 милиона евро в Германия и 153 милиона евро в Испания, но само на 91 милиона евро във Финландия – където в енергийния микс преобладават ядрената енергия и възобновяемите източници – според оценки на ЦИД, базирани на съпоставими данни за цените на електроенергията на национално ниво.
Приблизителна годишна сметка за електроенергия за център за данни с мощност 100 MW
В милиони евро
Ограничаващ фактор
За да създаде интегриран пазар на електроенергия, Европа ще трябва да промени икономическия модел на системата. Първата стъпка вероятно би била повишаване на гъвкавостта чрез улесняване на трансграничния пренос на енергия. Освен това разширяването на ядрената и водната енергетика би могло да помогне за намаляване на зависимостта от скъп вносен газ, докато инвестициите в системи за съхранение на енергия (батерии) биха подобрили надеждността на захранването за индустриалните потребители.
За операторите на електропреносната мрежа би било полезно да разполагат с карта на надеждните прогнози за бъдещото търсене в рамките на целия съюз; така Брюксел и националните правителства биха могли съвместно да планират мрежите и да координират развитието на мощностите за възобновяема енергия с индустриалното потребление.
Европейските многостранни финансови институции, като Европейската инвестиционна банка, съвместно с националните правителства, биха могли също така проактивно да финансират развитието на мрежата, вместо да чакат появата на конкретни клиенти.
Накрая, Европа би могла да въведе обща рамка за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект (ИИ), която да ускори процесите по присъединяване към мрежата и издаване на разрешителни за строеж. Изграждането на „гигафабрика“ за ИИ във всяка държава членка не е икономически целесъобразно, но Комисията би могла да подбере локации въз основа на реалното търсене, като разположи мащабната инфраструктура там, където енергийната система е най-стабилна и ефективна. Впоследствие всички държави от ЕС биха могли да получат достъп до нея чрез взаимосвързани изчислителни възли.
Разбира се, съществуват множество пречки, включително бюрокрация, противоречащи си национални интереси и възходът на политически партии, които не проявяват интерес към по-задълбочена интеграция в ЕС. Освен това, дори и енергийната система да бъде оптимизирана, това няма да отстрани останалите слабости на Европа в сферата на ИИ. ЕС произвежда по-малко от 10% от световните полупроводници и не разполага с капацитет за производство от най-ново поколение.
Макар Европа да е лидер в технологиите за литография при производството на чипове – благодарение най-вече на нидерландската компания ASML – пазарът на ЕС остава силно зависим от американския дизайн на чипове, азиатското производство и облачните платформи извън Европа. Но дори енергийната реформа сама по себе си да не е достатъчна, за да навакса Европа изоставането си в надпреварата при ИИ, без нея континентът няма почти никакъв шанс дори да стигне до стартовата линия.