Европарламентът затяга въглеродната граница на ЕС и отхвърля „аварийната спирачка“

Решението създава потенциален конфликт между Европейския парламент и държавите членки, които настояват да запазят т.нар. „аварийна спирачка“ като инструмент за реакция при извънредни пазарни обстоятелства.

Механизмът обхваща основни индустриални продукти, сред които стомана, алуминий, торове, цимент, електроенергия и водород. От 2028 г. се предвижда обхватът му да бъде разширен към значително по-голям брой стоки надолу по производствената верига. Европейският парламент вече обсъжда включването на стотици продукти с високо съдържание на стомана и алуминий.

Парламентът отхвърля „аварийната спирачка“

Евродепутатите гласуваха за премахване на клауза, която би позволила в бъдеще временно освобождаване на определени стоки от CBAM при „сериозни и непредвидени обстоятелства“, например при значително увеличение на цените.

Вместо временно спиране на таксата парламентът предлага приходите от нея да бъдат използвани за компенсиране на европейските индустрии, ако прилагането на механизма доведе до съществено повишаване на разходите.

Това е важна промяна във философията на механизма: вместо да се отслабва въглеродната защита в кризисен момент, ЕС би запазил самата такса и би се опитал да компенсира засегнатите компании.

Европейската комисия предложи „аварийната спирачка“ през миналата година, след като Франция и други страни настояха за възможност за временно освобождаване, включително за торовете, за да бъде ограничен натискът върху земеделските производители.

Мярката обаче се оказа спорна. Част от индустрията предупреди, че прекалено лесното спиране на CBAM би отслабило стимулите за инвестиции в нисковъглеродни технологии и би намалило защитата на европейските производители.

Предстоят преговори с държавите членки

Гласуването в Европейския парламент не е последната дума. Сега предстоят преговори между парламента и държавите членки за окончателния текст на законодателството.

Именно тук може да се появи сериозен сблъсък. Държавите членки искат да запазят възможността за временно спиране на въглеродната такса при определени извънредни обстоятелства, включително при рязък скок на цената на съответния продукт.

В същото време парламентът заема по-твърда позиция по отношение на обхвата и прилагането на CBAM. Това означава, че окончателният компромис вероятно ще бъде резултат от сложни преговори между необходимостта от защита на европейската индустрия, натиска върху цените и дългосрочните климатични цели на ЕС.

По-малки пратки алуминий също попадат под прицела на CBAM

Европейският парламент подкрепи и промени, насочени към затваряне на вратички при вноса на алуминий.

Предлага се прагът, под който малките пратки алуминий са извън обхвата на механизма, да бъде намален от сегашните 50 метрични тона на 5 тона.

Това е важно за продукти с относително ниско тегло, но висока стойност, каквито са алуминиевите компоненти за автомобили, врати и соларни панели. При по-високия праг подобни стоки биха могли по-лесно да избегнат въглеродната такса.

Евродепутатите подкрепиха и включването на алуминиевия скрап, който вече е бил използван от потребители. Европейските производители на алуминий се опасяват, че ако този материал остане извън CBAM, чуждестранни доставчици могат да увеличат използването му, за да намалят въглеродните разходи и да получат ценово предимство спрямо европейските производители.

„Нашите компании ще бъдат буквално погълнати, ако тези проблеми не бъдат решени“, предупреди Пол Вос, генерален директор на браншовата организация European Aluminium.

По този начин Брюксел се стреми не само да защити климатичната логика на CBAM, но и да предотврати заобикалянето на правилата чрез промяна на вида, размера или начина на деклариране на внасяните продукти.

Какво означава това за европейската индустрия?

По-строгото прилагане на CBAM има двоен ефект.

От една страна, то може да подобри конкурентната позиция на европейските производители на стомана, алуминий и други енергоемки продукти спрямо конкуренти от страни, в които въглеродните разходи са по-ниски. Това би могло да стимулира инвестициите в по-чисти технологии и да ограничи преместването на производство извън ЕС.

От друга страна, механизмът увеличава разходите за част от вносните суровини и компоненти. Тези разходи могат постепенно да се прехвърлят по производствената верига – към производителите на автомобили, строителната индустрия, производителите на домакинска техника и в крайна сметка към потребителите.

Именно затова решението за „аварийната спирачка“ е толкова важно. При запазването на строгия режим предприятията ще трябва да се адаптират към по-висока и по-предвидима въглеродна цена, докато при временни освобождавания натискът върху цените би могъл да бъде ограничен, но за сметка на по-слаб стимул за декарбонизация.

Какво означава това за пазарите?

За финансовите пазари новината е по-скоро умерено негативна за европейските индустриални компании с висока зависимост от вносни суровини, тъй като по-строгият CBAM може да увеличи производствените им разходи и да натисне маржовете им. Най-чувствителни могат да бъдат секторите, които използват значителни количества стомана и алуминий – автомобилостроене, машиностроене, строителство и производство на индустриално оборудване.

В същото време ефектът може да бъде положителен за европейските производители на стомана и алуминий, тъй като по-строгите правила ограничават конкурентното предимство на по-евтиния, но по-въглеродно интензивен внос.

За европейските борси непосредственият ефект вероятно ще остане ограничен, тъй като окончателните правила все още предстои да бъдат договорени. По-важният въпрос за инвеститорите е дали ЕС ще успее да съчетае по-строгата климатична политика с мерки за ограничаване на инфлационния натиск и запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия.

В по-дългосрочен план обаче решението е сигнал, че Брюксел не се отказва от курса към по-висока цена на въглерода и по-строга защита на европейския пазар. Това може да насочи капитал към компании, които инвестират в декарбонизация и нисковъглеродни технологии, но едновременно с това да увеличи разходите и инвестиционните потребности на традиционните енергоемки отрасли.

За инвеститорите това означава още един фактор, който трябва да бъде следен наред с лихвените проценти, цените на енергията и геополитическите рискове – цената на европейския зелен преход и способността на компаниите да я прехвърлят върху клиентите си.