САЩ отменя въглеродните ограничения върху въглищата и газа, обяви го на срещата на Г-20

Решението беше обявено не във Вашингтон, а в Хюстън – американската петролна и газова столица – по време на министерската среща на Г-20, която тази година носи показателното име Energy Abundance Ministerial – среща за „енергийно изобилие“. Reuters определя хода като част от по-широката политика на президента Доналд Тръмп за демонтиране на климатичните правила, които администрацията му смята за пречка пред производството на енергия.

Моментът трудно може да бъде по-символичен. Срещата на Г-20 се провежда в условията на тежки сътресения на глобалните горивни пазари вследствие на войната с Иран, нарушенията около Ормузкия проток и новите удари върху саудитската енергийна инфраструктура. Само ден след началото на форума Brent премина 107 долара за барел.

Но зад реториката за енергийна сигурност има и втори, все по-важен мотив – глобалното състезание за изкуствен интелект. Ръководителят на EPA Лий Зелдин изрично свърза дерегулацията с необходимостта САЩ да изграждат по-бързо нови електроенергийни мощности за рязко растящото потребление. „Това означава да се премахне бюрокрацията, за да можем да изградим нова инфраструктура за производство на енергия“, заяви той в Хюстън.

Така американската климатична политика се сблъсква с новата икономика на AI: ако електроенергията се превръща в стратегическата суровина на изкуствения интелект, колко климатични ограничения е готов Вашингтон да премахне, за да я осигури?

Защо точно на срещата на Г-20: Вашингтон превърна дерегулацията в геополитическо послание

Изборът на форума не е административна необходимост, а политически сигнал. Американското председателство структурира енергийната среща около три теми: „Енергийна сигурност и достъпна базова мощност“, „Разрешителни режими и регулаторна ефективност“ и „Критични минерали и устойчиви вериги за доставки“.

Отмяната на правилата на Байдън практически демонстрира американския отговор по първите две теми: повече въглищни и газови мощности и по-малко федерални ограничения пред изграждането им.

Това е и демонстрация пред останалите членове на Г-20 на различна философия от европейската. Докато ЕС използва въглеродното ценообразуване, стандартите и публичното финансиране, за да насочва електроенергетиката към декарбонизация, американската администрация поставя на първо място количеството налична енергия, цената и скоростта на изграждане.

Самата среща в Хюстън е организирана именно около идеята за „affordable baseload“ – достъпна базова мощност. Това е терминът, с който администрацията аргументира ролята на въглищата, газа и ядрената енергия в система, която трябва едновременно да захранва традиционната индустрия и новата цифрова икономика.

Геополитическият фон допълнително подсилва посланието. В момент, когато глобалните нефтени и газови пазари отново са под силен натиск, Вашингтон представя вътрешните енергийни ресурси като инструмент за икономическа и национална сигурност.

Какво всъщност отмени EPA – и какво още не е окончателно отменено

Тук е необходимо важно разграничение. На 14 септември EPA окончателно отмени по-голямата част от Carbon Pollution Standards от 2024 г. – включително насоките за съществуващите въглищни, нефтени и газови парни блокове и ключовите стандарти, основани върху CCS, за дългосрочно работещи въглищни мощности и нови базови газови турбини.

Едновременно с това агенцията публикува допълнително предложение, а не окончателно решение, за премахване и на всички останали федерални стандарти за парникови газове за електроцентралите по Section 111 от Clean Air Act. По това предложение предстоят публично изслушване и 45-дневен период за коментари.

Следователно правилната формулировка е: по-голямата част от режима вече е отменена; пълното премахване на останалите стандарти все още преминава през регулаторна процедура.

EPA отива и по-далеч. В допълнителното предложение агенцията защитава тезата, че Конгресът изобщо не ѝ е дал правомощие по Section 111 на Clean Air Act да регулира емисиите на електроцентралите с цел борба с глобалните климатични промени.

Това е много по-съществено от отмяната на един конкретен стандарт. Ако тази правна интерпретация оцелее в съда, тя може да ограничи способността и на бъдещи американски администрации да възстановят подобни правила.

Правилото на Байдън: или 90% улавяне на CO₂, или промяна на бъдещето на централата

Стандартите от 2024 г. бяха един от основните инструменти на администрацията на Байдън за декарбонизация на американската електроенергетика. За най-дълго работещите съществуващи въглищни блокове и новите газови централи с високо натоварване EPA беше определила като технологична основа улавянето и геоложкото съхранение на въглерод – CCS, с възможност за контрол на 90% от CO₂.

Самата технология има три основни етапа. Въглеродният диоксид се отделя от димните газове на централата; след това се компресира и транспортира, обикновено по специализиран тръбопровод; накрая се инжектира в подходящи дълбоки геоложки формации за дългосрочно съхранение.

При дългосрочно работещите въглищни мощности ключовият срок беше 1 януари 2032 г. EPA сега отменя изискването с аргумента, че 90-процентното CCS не е „адекватно демонстрирано“, разходите не са разумни и необходимата инфраструктура за улавяне, тръбопроводи и геоложко съхранение не може реалистично да бъде изградена в необходимия мащаб до срока.

CCS: неизпълнима технология или политически спор за това колко бързо може да бъде внедрена?

Тук позициите на двете администрации са диаметрално противоположни. EPA при Байдън определяше CCS като налична и икономически разумна технология, като изтъкваше технологичния напредък и данъчния кредит 45Q, който значително намалява разходите за улавяне и съхранение. Анализът от 2024 г. заключаваше, че 90-процентното улавяне може да служи като „best system of emission reduction“ за съответните категории централи.

EPA при Тръмп стига до обратния извод. Според новия анализ предишните проекти не доказват достатъчно надеждно 90-процентно улавяне в необходимия мащаб, а транспортната и складовата инфраструктура все още не съществува в обема, необходим за целия засегнат парк.

Затова твърдението, че CCS „не работи“, би било прекалено силно. Технологията съществува и се използва. Спорът е дали тя е достатъчно технологично и икономически зряла, за да бъде задължителна база за регулация на голяма част от американската електроенергетика в определения срок.

Енергийните компании възразяваха и срещу т.нар. energy penalty – част от произведената от централата енергия трябва да се използва за самото улавяне, компресиране и транспортиране на CO₂. Към капиталовите разходи се добавят тръбопроводи, разрешителни, подходящи геоложки формации и дългосрочна отговорност за съхранението.

Затова за индустрията правилото се превърна не само в екологичен стандарт, а в решение дали да инвестира в CCS, да промени режима на централата или да я затвори по-рано.

310 млрд. долара „спестявания“ – но числото има важна уговорка

Най-впечатляващото число в съобщението на EPA е 310 млрд. Долара. Агенцията го представя като очаквани икономически спестявания от окончателната отмяна. Но това не означава 310 млрд. долара директно спестени разходи на електроенергийните компании.

Новият Regulatory Impact Analysis показва няколко различни величини.

При 3% дисконтов процент EPA оценява преките спестени разходи за съответствие на електроенергийния сектор на 160 млрд. долара настояща стойност за 2026–2047 г. При 7% те са 95 млрд. долара. Оценката за реално спестените ресурси – капитал, труд, гориво и материали – е съответно 280 млрд. и 180 млрд. долара. А 310 млрд. долара е моделната оценка за икономическите, или „social cost“, спестявания в цялата икономика за периода 2026–2047 г.

И тук идва най-важната методологична подробност: моделът за тези 310 млрд. долара не включва ефектите от промяната в качеството на околната среда. Самата EPA изрично отбелязва, че не е монетизирала редица потенциални здравни и екологични последствия от променените емисии.

Отделното предложение за премахване на останалите парникови стандарти би добавило още около 370 млн. долара преки спестени разходи за съответствие за 20 години, ако бъде окончателно прието.

Следователно 310 млрд. и 370 млн. долара не са две версии на една и съща сметка – те измерват различни неща.

Две EPA, две икономически сметки: 310 млрд. спестявания срещу 370 млрд. ползи

Контрастът с анализа на EPA от 2024 г. е почти огледален. Тогава агенцията прогнозираше, че правилото ще намали въглеродните емисии с около 1,38 млрд. метрични тона до 2047 г. и ще донесе до 370 млрд. долара нетни климатични и здравни ползи.

Сегашната EPA поставя в центъра разходите за спазване на регулацията и не включва основна парична оценка на климатичните и част от здравните вреди.

Именно това е същността на икономическия спор. Едната методология пита колко струва на компаниите да намалят емисиите и колко ресурси могат да бъдат освободени при дерегулация. Другата добавя към сметката стойността на избегнатите климатични и здравни щети.

Затова двете числа – 310 млрд. долара спестявания срещу до 370 млрд. долара нетни ползи от старото правило – не могат да бъдат сравнявани механично.

Природозащитните организации именно тук виждат основната слабост на новия подход. В предоставената публикация Дина Адлър от Institute for Policy Integrity сравнява игнорирането на тези вреди с тезата, че точната им стойност е несигурна, с това застраховател да твърди, че изгарянето на една къща не струва нищо само защото не може предварително да бъде определена точната стойност на щетата.

Следва съдебната битка – и залогът е много по-голям от едно правило

Отмяната почти сигурно няма да бъде последната дума. Природозащитни организации вече заявиха готовност да атакуват решението в съда, а правният спор има две отделни линии.

Първата е техническата основа на окончателната отмяна – дали EPA има достатъчно основание да промени заключението си от 2024 г., че CCS може да служи като технологична база за стандарта. Natural Resources Defense Council (NRDC) твърди, че новият технически и правен анализ е необоснован и че агенцията не може просто да изостави задължението си по Clean Air Act да регулира големи източници на замърсяване, което застрашава общественото здраве и благосъстоянието.

Втората битка може да се окаже още по-важна. Допълнителното предложение на EPA поставя под въпрос самото правомощие на агенцията да регулира парниковите газове от електроцентралите по Section 111. Ако и тя бъде финализирана, спорът почти неизбежно ще стигне до федералните съдилища. Природозащитниците ще се позовават на Clean Air Act и на поредица решения на Върховния съд, докато администрацията ще използва по-новата съдебна практика, която ограничава свободата на федералните агенции да тълкуват широко делегираните им от Конгреса правомощия.

Залогът следователно не е само дали една въглищна централа ще трябва да инсталира CCS. Залогът е дали бъдеща администрация изобщо ще може отново да използва Clean Air Act, за да наложи федерални ограничения върху CO₂ от електроцентралите.

Това обаче не означава пълна дерегулация на американската електроенергетика. Reuters подчертава, че отделните щати продължават да могат да прилагат собствени правила за ограничаване на емисиите. Така отмяната може допълнително да фрагментира американския пазар – с по-строги режими в щати като Калифорния и Ню Йорк и значително по-свободна среда в други части на страната.

Край на „войната срещу красивите, чисти въглища“

Администрацията представя решението като възможност за възраждане на въглищната енергетика. Заместник-министърът на енергетиката Кайл Хауствейт заяви, че Тръмп е сложил край на „войната срещу красивите, чисти въглища“, а EPA прогнозира чувствително увеличение на производството на въглища за електроенергийния сектор.

В официалния информационен документ агенцията дори посочва увеличение „повече от десет пъти“. Това число обаче лесно може да бъде разбрано погрешно. То не означава, че американският въгледобив ще стане десет пъти по-голям от сегашния.

Собственият модел на EPA показва как възниква този огромен процент. За 2045 г. базовият сценарий със стандартите на Байдън предвижда производството на въглища за електроенергетиката да се срине до едва 19 млн. тона, докато при отмяната то остава около 293 млн. тона – разлика от 1405%. През по-близките години ефектът е много по-умерен: +4% през 2030 г., +47% през 2035 г. и +57% през 2040 г.

Следователно дерегулацията не толкова връща въглищата към историческите им върхове, колкото предотвратява прогнозираното им почти пълно изчезване от електроенергийния микс.

Това може да удължи живота на съществуващи централи и да подкрепи мините, железопътния транспорт и местните икономики в зависимите от въглищата щати. Но регулацията е само един от факторите. Въглищата продължават да се конкурират с евтин природен газ, ВЕИ, батерии и застаряващ собствен парк.

Само дни преди решението на EPA федерален апелативен съд отмени опита на Министерството на енергетиката да задържи в експлоатация въглищната централа J.H. Campbell в Мичиган след планираното ѝ затваряне. Съдът прие, че администрацията е надхвърлила извънредните си правомощия; според щата продължаването на работата на централата би натоварило потребителите с около 295 млн. долара допълнителни разходи.

Това показва границата на политическата подкрепа: Вашингтон може да премахне регулаторен разход, но не може със закон да направи всяка стара въглищна централа икономически конкурентоспособна.

Газът е по-вероятният голям печеливш – но дори тук картината не е еднопосочна

При природния газ ефектът е по-сложен. Отмяната премахва CCS изискванията за нови базови газови турбини и по този начин намалява регулаторния риск пред инвестициите. Това е особено важно при сегашния скок на търсенето на електроенергия, защото газовите централи могат да бъдат построени значително по-бързо от големи ядрени мощности и да осигуряват управляемо производство независимо от времето.

Но собственото моделиране на EPA не прогнозира непрекъснат бум на използвания газ. Спрямо сценария със старите правила потреблението на природен газ за електропроизводство е с 1,6% по-ниско през 2030 г. и с 8,9% по-ниско през 2035 г., с 1,9% по-високо през 2040 г. и отново с около 3,1% по-ниско през 2045 г.

Причината е конкуренцията между самите технологии. Когато въглищните централи остават в системата по-дълго, те могат да изместят част от газовото производство. Едновременно с това батериите и ВЕИ продължават да се изграждат.

По-важният ефект за газа вероятно ще бъде върху новия капацитет, необходим за покриване на бързо растящото потребление – особено около центровете за данни.

AI се превръща в аргумент за енергийна дерегулация

Това е новият елемент, който отличава сегашния спор от традиционната американска битка между климатичната политика и изкопаемите горива. EPA вече включва в собственото си моделиране очакваното допълнително електропотребление от дейта центрове и приложения на изкуствения интелект. Агенцията отбелязва, че именно в региони с голямо търсене от центрове за данни и значителен въглищен и газов парк – като PJM и ERCOT – моделът отчита по-силен потенциален спад на цените на дребно след дерегулацията.

Така AI вече се използва като аргумент не само за повече електропроводи и нови реактори, а и за запазване и изграждане на фосилна генерация.

Логиката на администрацията е проста: състезанието със Китай няма да чака десетилетие за нова преносна мрежа или за масово навлизане на следващо поколение ядрени реактори. Дейта центърът може да бъде построен за няколко години и има нужда от огромна мощност денонощно. Ако федералното правило оскъпява или забавя новата газова централа, Вашингтон го разглежда като ограничение пред американската AI конкурентоспособност.

Но именно тук се появява най-големият парадокс.

Big Tech иска повече ток, но не непременно повече въглища и газ

Големите технологични компании имат същия проблем като администрацията – трябва да намерят огромни количества надеждна електроенергия. Но техният отговор не съвпада напълно с този на EPA.

Microsoft запазва целта си да стане въглеродно отрицателна до 2030 г. и подкрепя рестартирането на бившия първи блок на Three Mile Island – вече Crane Clean Energy Center – чрез дългосрочен договор за електроенергия. Компанията представя проекта именно като начин центровете ѝ за данни да получат денонощна безвъглеродна мощност.

Google също признава открито напрежението между AI растежа и климатичните си цели. През 2025 г. компанията е договорила над 12 GW нова чиста енергия, но отчита, че AI инфраструктурата се разраства по-бързо, отколкото електрическите мрежи се декарбонизират. Емисиите от веригата ѝ за доставки са нараснали с 25% за година. Компанията едновременно инвестира в геотермална енергия и в малки модулни ядрени реактори, включително договор с Kairos Power за до 500 MW.

Amazon също насочва капитал към ядрена енергия. Компанията е инвестирала над 1 млрд. долара в ядрени проекти и технологии и подкрепя разработването на SMR, като паралелно развива кампус до АЕЦ „Съскуехана“ в Пенсилвания.

Така реакцията на Big Tech е по-скоро „всички налични източници, но с приоритет върху нова надеждна безвъглеродна енергия“, отколкото открито завръщане към въглищата.

Дерегулацията на EPA все пак им носи косвена полза: ако мрежата запази повече газови и въглищни мощности, рискът от недостиг намалява. Но климатичната цена се появява в техните собствени Scope 2 и Scope 3 емисии и прави корпоративните цели за 2030 г. по-трудни.