Офшорния вятър е следващият стратегически приоритет в Европа, България остава силно соларна и почти без нови вятърни мощности

Това е централното послание на новото издание Europe Renewable Energy Policy Handbook 2026 на GlobalData, представено от компанията с особен акцент върху офшорната вятърна енергия. Според GlobalData Европа навлиза във фаза на „supremacy“ при офшорния вятър, в която правителствата преминават от амбиции към изпълнение – чрез многогигаватови тръжни програми, нови механизми за стабилизиране на приходите и ускоряване на разрешителните процедури.

И тук се очертава важният контраст с България. Страната преживява истински соларен бум и вече е сред най-бързо развиващите се европейски пазари на батерии. Вятърната енергетика обаче практически е в застой от години, а потенциалът на Черно море за офшорни вятърни централи остава без достатъчно ясна регулаторна рамка.

ВЕИ вече осигуряват почти половината електроенергия на ЕС

Отправната точка е впечатляваща. През 2025 г. 47,3% от електроенергията, произведена в ЕС, идва от възобновяеми източници, показват последните данни на Eurostat. Вятърът остава най-големият възобновяем източник с 37,5% от зеленото производство, следван от слънчевата енергия с 27,5% и хидроенергията с 25,9%. Соларното производство е нараснало с 24,6% само за една година.

През първото тримесечие на 2026 г. ВЕИ дават 45,5% от произведената електроенергия в ЕС спрямо 42,7% година по-рано, а вятърът формира близо 45% от самото възобновяемо производство.

Това обаче не означава, че европейската цел е почти изпълнена. Делът на ВЕИ в цялото крайно енергийно потребление – включително транспорт, отопление и индустрия – е 26,2% през 2025 г., докато ревизираната Директива за възобновяемата енергия поставя задължителна цел от поне 42,5% до 2030 г., с политическа амбиция за 45%.

Следователно следващият етап изисква не просто още зелена електроенергия, а много по-бърза електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността.

Вятърът изостава от необходимия темп

Именно тук оптимистичната формулировка на GlobalData трябва да бъде поставена до реалните числа. Европа е добавила 19,1 GW нови вятърни мощности през 2025 г., от които 15,1 GW в ЕС. Около 90% от новите европейски мощности са наземни, а само 2 GW – офшорни. Общата вятърна мощност достига 304 GW в Европа и 246 GW в ЕС.

WindEurope очаква ЕС да добави около 112 GW между 2026 и 2030 г., или средно 22 GW годишно, достигайки приблизително 343 GW в края на десетилетието. Това остава значително под приблизителните 425 GW, които индустрията свързва с изпълнението на европейските климатични и енергийни цели.

Така Европа се намира в парадоксална ситуация: вятърът вече е основен стълб на електроенергийната система, но неговото разширяване е по-бавно от необходимото.

Само 2 GW нов офшорен капацитет са били присъединени през 2025 г. – най-слабият резултат от 2016 г. насам, според WindEurope. Причините включват забавяне на строителството, инфлацията при оборудването и капитала, проблемите с разрешителните и мрежите и трудния икономически модел на някои търгове.

Новата дума при търговете вече не е „най-евтин“, а „може ли да построи“

Точно тук GlobalData вижда голямата промяна. „Ключовият разграничител вече не е само кой предлага най-ниската цена, а кой може действително да реализира проекта в мащаб при ограниченията на разрешителните, веригите за доставки и все по-сложната интеграция в мрежата“, казва анализаторът на GlobalData Атаурахман Оджиндарам Саибасан.

Това е фундаментална промяна спрямо периода, когато европейските правителства се състезаваха кой ще получи най-ниската цена в търг за офшорен вятър.

GlobalData вижда движение към двустранни договори за разлика – two-way Contracts for Difference (CfDs) или сходни механизми. Те поставят долна граница на приходите на производителя, но при високи пазарни цени връщат част от свръхприхода към системата. Успоредно с това тръжните правила започват да включват индексация на разходите, конкретни срокове, санкции при неизпълнение и все повече критерии за устойчивост и индустриален принос.

Причината е проста: проект, който печели с изключително ниска оферта, но никога не се построява, не осигурява нито евтин ток, нито енергийна сигурност.

Германският провал показва риска от грешно проектирани търгове

Най-силният пример в анализа е Германия. През 2025 г. търгът за две предварително определени площадки в Северно море с обща мощност 2,5 GW не получава нито една оферта. GlobalData свързва резултата с липсата на достатъчен механизъм за стабилизиране на приходите, оставащия разрешителен риск и разминаването между графика на проектите и готовността на мрежата.

Тоест недостигът на инвеститорски интерес невинаги означава, че вятърът е икономически неконкурентен. Понякога държавата е прехвърлила върху инвеститора твърде голям пакет от пазарен, мрежов и регулаторен риск.

В другия край е Франция. В средата на 2026 г. тя стартира комбинирана процедура за около 10 GW офшорен вятър, разделена приблизително поравно между традиционни турбини с фиксирани основи и плаващи мощности. Последният британски CfD кръг пък е разпределил над 8 GW фиксиран офшорен капацитет плюс плаващи проекти.

Плаващият вятърни турбини променят географията

Другият голям акцент на GlobalData е преминаването на floating offshore wind от демонстрационна технология към ранна комерсиализация.

Класическият офшорен парк закрепва турбината към морското дъно и е икономически най-подходящ за сравнително плитки води. Плаващите конструкции позволяват турбини да бъдат разполагани в значително по-дълбоки морски райони.

Това увеличава потенциала на Атлантика и Средиземно море и отваря нови индустриални ниши – плаващи фундаменти, системи за закотвяне, динамични кабели, специализирани пристанища и нови модели за експлоатация и поддръжка. GlobalData признава по-високия краткосрочен технологичен и инвестиционен риск, но очаква потенциалният пазар да расте с индустриализацията и намаляването на разходите.

По актуалните цели на държавите членки общата европейска амбиция за офшорни ВЕИ е около 86–89 GW до 2030 г. и 355–366 GW до 2050 г. – ревизирана през декември 2024 г. спрямо по-ранната цел от 111 GW за края на десетилетието.

Офшорният вятър вече е не електроцентрала, а енергийна платформа

GlobalData подчертава и още една промяна: офшорният вятър постепенно престава да се планира самостоятелно. Новите концепции го свързват с междусистемни електропроводи, индустриална електрификация, производство на зелен водород и e-fuels, съхранение и трансгранично балансиране.

Именно това обяснява защо политиката за вятърната енергетика става част от европейската индустриална политика. Секторът вече осигурява около 443 хил. преки и косвени работни места в Европа, а WindEurope очаква броят им да достигне около 607 хил. до 2030 г. Европа разполага с над 250 предприятия за производство на турбини и свързано оборудване.

Залогът следователно не е само кой ще произведе електроенергията, а къде ще останат заводите, инвестициите, технологиите и работните места.

Мрежата се превръща в истинското ограничение

Но дори най-добрият търг не решава проблема, ако няма къде да бъде включена електроцентралата. Европейската комисия изчислява, че потреблението на електроенергия в ЕС може да нарасне с около 60% до 2030 г., докато около 40% от разпределителните мрежи са на повече от 40 години. За модернизацията им са необходими около 584 млрд. евро през това десетилетие.

Новият European Grids Package именно затова поставя на едно място мрежите, ВЕИ и съхранението и предлага съкращаване на разрешителните процедури – обичайно до две години, а при най-сложните проекти до три.

Това директно подкрепя извода на GlobalData: готовността на мрежата вече е част от икономиката на самия ВЕИ проект.

Соларната енергия печели деня, но вечерта остава проблем

Тук анализът на Ember добавя важно парче към картината. По време на горещите вълни през юни и юли соларното производство е било до 17% по-високо, докато електропотреблението се е увеличавало рязко заради охлаждането. В определени дни търсенето е нараснало с 28% в Италия, 23% в Унгария, 14% във Франция и 13% в Испания.

Проблемът идва след залеза. Климатичните системи продължават да работят, но слънчевото производство изчезва и пазарът се обръща към по-скъпи газови или други диспечируеми мощности.

Резултатът през разглежданите горещи периоди е увеличение на дневните цени с 119% в Унгария и 44% във Франция.

Това обяснява защо бъдещата ВЕИ система не може да бъде само соларна. Вятърът и слънцето имат различни производствени профили, а батериите могат да прехвърлят част от дневния соларен излишък към вечерния пик.

България: соларен бум срещу седем години застой при вятъра

Именно това е голямото българско несъответствие. Според Европейската комисия инсталираните ВЕИ мощности в България са достигнали 7,18 GW още през 2024 г., като само соларните са около 3,91 GW след увеличение с 1 GW за година. Вятърната мощност обаче е останала около 704 MW и практически не е нараснала от 2019 г.

WindEurope отчита около 711 MW вятърни мощности към средата на 2025 г. – почти същото равнище и ярък контраст със соларната експанзия.

През 2025 г. България добавя още 1,35 GW соларен капацитет, а ВЕИ за първи път изпреварват въглищата в електроенергийния микс. Европейската комисия обаче отново определя вятъра като недоразвит и препоръчва ускорено определяне на зони за наземен вятър с потенциал от поне 2 GW, укрепване на административния капацитет и създаване на регулаторна рамка за офшорните проекти.

Това е съществено: българският проблем вече не е липсата на ВЕИ инвестиционен интерес като цяло, а силно небалансиран технологичен микс.

Финалният актуализиран Интегриран план „Енергетика и климат“, подаден през 2025 г., сепредвижда 34,96% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление до 2030 г. Европейската комисия оценява този принос като над ориентировъчните 33%, произтичащи за България от европейската формула.

България вече има силния втори елемент – батериите

Ако застоят при вятъра е слабата страна, батериите са една от най-бързо променящите картината технологии. Европейската програма RESTORE насочва 603 млн. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост към изграждане на поне 3 GWh използваем капацитет за съхранение на електроенергия в България.

Според европейския пазарен обзор за батерии България се изкачва до трето място в ЕС по новоинсталиран storage през 2025 г., след Германия и Италия – необичайно силна позиция за сравнително малък електроенергиен пазар.

Това създава основа за следващия етап: не просто фотоволтаична централа, а хибриден актив – слънце плюс батерия, а в бъдеще и вятър плюс storage, способен да продава енергия по-предвидимо и да облекчава мрежата.

Хибридизацията може да купи време на претоварената мрежа

Анализ на Ember предлага още едно решение – използване на съществуващите връзки на водноелектрически централи за добавяне на вятърни и соларни мощности. Австрия, България, Франция, Италия, Португалия, Румъния и Испания разполагат общо с 93 GW водноелектрически мощности, чиито мрежови връзки през голяма част от времето не се използват на пълния си капацитет. Според анализа към тези точки могат да се добавят приблизително 25 GW вятърни и соларни мощности без нов мрежов капацитет.

За България потенциалът е по-малък от този в Австрия, но не е незначителен – по оценката на Ember така могат да бъдат интегрирани около 7% от очакваните нови ВЕИ мощности.

Проблемът е регулаторен. От разглежданите седем държави само Испания и Португалия имат специални правила за хибридни проекти. За България това означава сравнително бърза възможност: законодателството може да освободи част от мрежовия капацитет много преди да бъдат построени нови далекопроводи.

Черно море остава пропуснатата възможност

Най-очевидната връзка между прогнозата на GlobalData и България е офшорният вятър – и именно там страната е най-назад. Европейската комисия отбелязва през 2026 г., че България все още се нуждае от регулаторна рамка за офшорна вятърна енергия.

Това не означава, че всеки проект в Черно море би бил автоматично икономически изгоден. Необходими са прецизни оценки на вятърния ресурс, морското дъно, екологичните ограничения, корабоплаването, рибарството, военните зони, необходимата пристанищна инфраструктура и цената на мрежовата връзка.

Но докато Франция вече провежда търгове за плаващ офшорен вятър, а Северно море се планира като трансгранична енергийна система, България все още е на етап да създаде правилата за достъп до собственото си морско пространство. Това е стратегическо закъснение, ако тезата на GlobalData се потвърди и offshore wind действително стане следващата голяма европейска индустриална граница.

Какво трябва да промени България

Урокът от GlobalData и европейските данни не е България просто да построи повече турбини. Необходима е промяна в самата архитектура на пазара.

Първо, трябва да бъдат определени ускорени зони за наземени вятърни мощности и да се съкратят реалните, а не само нормативните срокове за разрешаване. Европейската комисия вече посочва потенциал от поне 2 GW в такива зони.

Второ, страната се нуждае от ясна правна рамка за офшорните вятърни платформи, преди инвеститорът да може въобще да оцени риска.

Трето, бъдещата подкрепа трябва да насърчава проекти, които са икономически реализируеми – например чрез дългосрочни договори, PPA или, при необходимост, конкурентни двустранни CfD механизми, вместо да разчита единствено на merchant риска.

Четвърто, мрежата и производството трябва да се планират заедно. Няма икономически смисъл да се разреши 500 MW парк, ако подстанцията ще бъде готова пет години след турбините.

И пето, вятърните мощности, соларните централи, ПАВЕЦ и батериите трябва да се разглеждат като една система, а не като конкуриращи се технологии.

Вятърът може да реши част от „проблема след залеза“

Това е особено важно за България след соларния бум. Фотоволтаиците вече променят дневния профил на цените – с много евтина или дори отрицателна енергия в определени слънчеви часове и значително по-високи цени вечер.

Батериите намаляват този проблем, но вятърът носи допълнителна стойност, защото неговият производствен профил не съвпада със соларния и може да осигурява електроенергия през нощта и през по-слабите за слънцето сезони.

И точно това превръща българския застой при вятърните мощности от чисто секторен проблем в проблем за ефективността на целия ВЕИ портфейл.

Следващият етап е от „зелена електроцентрала“ към „зелена енергийна система“

Докладът на GlobalData всъщност описва много по-голяма промяна от възхода на офшорните турбини. Първата фаза на европейския ВЕИ преход беше състезание за повече инсталирани мегавати.

Втората е състезание за система, която може да използва тези мегавати. Това означава мрежи, батерии, междусистемни връзки, гъвкаво потребление, водород, по-добре проектирани търгове и предвидими разрешителни.

Именно затова GlobalData заключава, че офшорните вятърни мощности вече са бойно поле не само за декарбонизацията, а за енергийната сигурност, индустриалната конкурентоспособност и дългосрочната цена на електроенергията. Победители, според анализа, ще са държавите, които съчетаят надежден дизайн на търговете, бързо и прозрачно разрешаване и мрежа, способна действително да приеме новите мощности.

За България това послание е особено навременно. Страната вече доказа, че може да изгражда фотоволтаици бързо и започва да изгражда батерии в европейски мащаб. Следващата задача е по-трудна: да превърне този бум в балансирана електроенергийна система, в която вятърът запълва част от часовете без слънце, съхранението премества евтината енергия към пиковото потребление, а мрежата не е бариера пред следващата инвестиция. Защото европейският преход вече не се измерва само в това колко ВЕИ са построени, а с това колко от тях могат да работят, когато системата действително има нужда от тях.