Стар дебат пламна като сух брикет в страната на лалетата – дали да останат да работят и след 2030 г. замърсяващите ТЕЦ-ове. Учени и държава в два различни лагера, подмятат като бумеранг климатичните цели на Брюксел.
Нов дебат в Нидерландия отново поставя въпроса за бъдещето на въглищните централи след 2030 г. и дали те не трябва да останат отворени заради непредвидимата геополитическа обстановка, високите и нестабилни цени на горивата, несигурността около запълването на газовите хранилища и все още непредвидимото производство от зелените централи.
В редица дебати от началото на мандата на кабинета на премиера Роб Йетън все по-директно се поставя дилемата: въглищните централи или климатичните обещания на Нидерландия пред Брюксел? Въпросът стои на масата за размисъл въпреки, че 2021 г. е взето решение въглищните централи да имат живот не по-дълъг от десетилетие.
В онези спокойни дни обаче, когато никой не си представяше, че в Европа отново ще има война, в района на Залива също ще летят куршуми, решението изглеждаше ясно, както и съдбата на ТЕЦ-овете.
Тогавашният екоминистър, който по стечение на обстоятелствата днес е премиер на страната и един от най-активните защитници на климатичната политика, трябваше бързо да вземе решение и да удължи с още няколко години работата на електроцентралите – до началото на 2030 г. и нито ден повече. Съдбата обаче понякога си прави лоши шеги и оставя в ръцете на Роб Йетън болезненото решение да престъпи собственото си обещание и подпис, че няма да допусне по-дълъг живот топлоцентралите.
Ситуацията днес е коренно променена. Европа отново е изправена пред високи цени на горивата, ниски запаси в газовите хранилища и непредвидима зима, а операторът на електропреносната мрежа TenneT предупреждава за недостиг на електроенергия от 2030 г. нататък. Освен въглищните централи, по план се очаква няколко газови също да бъдат затворени през следващите години. Бързо растящите слънчеви и вятърни паркове обаче невинаги могат да запълнят тази празнина през зимните месеци.
След години на намалено производство въглищните централи отново започват да генерират повече електроенергия от 2025 г., а с това се увеличават и емисиите на въглероден диоксид. Влиза се в пряк конфликт с амбицията на Нидерландия да стане климатично неутрална до 2040 г., подкрепяна и от европейския климатичен комисар Вопке Хукстра.
Никак не правят задачата лесна и енергийната гилдия, част от която си държи на своето -въглищните електроцентрали в Нидерландия все още са нужни. Професорът по енергийна икономика Махил Мълдър от Университета в Гронинген също смята, че запазването им би подобрило сигурността на енергийното снабдяване и би направило страната по-малко зависима от скъпия газ.
Негов колега Мартийн Висер, почетен лектор по енергиен преход в Университета „Ханзе“ в Гронинген, пред вестник „Финансиеле Дагблад“ също подкрепа запазването на мощностите с мотива, че и тази година високите цени на газа играят съществена роля заради войната в Иран. Е подкрепа на тезата си излага, че работата им ще спести около 60 милиона кубически метра газ седмично през лятото, което представлява около 20% от националното потребление. Този газ може да се използва за попълване на газохранилищата, които се очертават наполовина запълнени преди есенния отоплителен сезон. Затова ученият призовава въглищните електроцентрали да продължат да работят и след 2029 г. През следващите години въглищните електроцентрали ще произвеждат по-малко, тъй като ще се появят повече вятърни и слънчеви паркове. Ако тези ВЕИ не са налични, въглищните електроцентрали все пак могат да се окажат необходими. Засега определено бих ги оставил в експлоатация,“ казва Висер.
На противоположното мнение пък са науката и както обикновено екоактивистите. Според Ян Вилем Ерисман от Научния климатичен съвет затварянето би било добро както за последователността на правителството по отношение на общоевропейската на климатична политика, така и за самия климат.
Питър де Йонг от сдружението Natuur & Milieu предлага да не се фокусира дебата само върху дали да са отворени или затворени, а да се търси по-широк спектър от решения като например какво може да се направи например със съществуващите газови централи, за да станат по-зелени. Има ли шанс за инвестиции да заработят на водород или зелен газ. Мощностите те правят независим от други държави, смята той
За разлика от експерти и екологичните активисти, държавният оператор TenneT не иска коментира дали въглищните електроцентрали трябва да останат отворени. Тази работа е за политиците, казва негов говорител. Компанията предпочита да борави с факти, а те казват, че следващите 10 години се очаква да бъдат затворени 6 гигавата газови електроцентрали, както и над 3 гигавата въглищни, а с това има риск да се наруши сигурността на енергийните доставки в студените зимни месеци.
На този етап парламентарно представените партии са по-склонни да не удължават живота на замърсяващите ТЕЦ-ове. Напоследък обаче сред политическите кръгове се прокрадва предложение за тяхното преобразуване на биомаса, което среща съпротива от страна на правителството и отказа да финансира такъв проект. За климатичния министър Стиенте ван Велдховен операторите на ТЕЦ-овете са свободни да преобразуват въглищните си електроцентрали, но да не чакат субсидия от държавата.
Дебатът дали да има занапред ТЕЦ-ове или не извежда на преден план още един въпрос, който за нидерландските специалисти надхвърля правомощията на една страна, а трябва да бъде взет колективно от Брюксел. Как смятат страните членки да работят, за да развиват единна електроенергийна политика, а на като в момента – всяка страна сама решава дали да затвори въглищните мощности докато съседни докато нейната съседка разчита на тази енергия и в бъдеще.
„Имаме все по-европейски пазар на електроенергия, свързани сме помежду си чрез мрежи и пазари, но политиките продължават да бъдат предимно национални. По-добре е да координираме това и Брюксел трябва да работи в тази посока“, препоръчва професорът по енергийна икономика Махил Мълдър. В подкрепа на казаното от учения местният сайт „НюЕн Ел“ по-рано през лятото извади статистика, че през тази година мощностите са били солиден гръб на съседна Белгия, която е внасяла електроенергия заради спрените за модернизация два атомни блока. ТЕЦ-овете са работили на пълна мощности и само за осемте месеца на тази година произведени 6,9 тераватчаса електроенергия от въглища според данни на независима интернет платформа за потреблението на енергия. За сравнение количеството енергия е колкото през колкото през цялата 2024 г. Последният път, когато въглищните електроцентрали са работели толкова интензивно, е било по време на газовата криза през 2022 г., когато високите цени на природния газ направиха изгарянето на въглища по-изгодно.