МАЕ очаква електроенергията да достигне 33% от крайното енергийно потребление до 2035 г., а ускоряването на прехода може да спести на световната икономика над 400 млрд. долара
Енергийната криза, предизвикана от войната на САЩ и Израел в Иран, може да се окаже именно онзи фактор, който да ускори постигането на 35% електрификация на световната икономика до 2035 г. Целта, известна като „35 до 35“, се очертава като една от ключовите теми на предстоящата климатична конференция на ООН COP31, която ще се проведе в Анталия, Турция, от 9 до 20 ноември 2026 г.
Според експерти редица фактори, сред които силно волатилните пазари на петрол и природен газ заради продължителното затваряне на Ормузкия проток, приближават тази цел до реалното ѝ постигане.
Нов аналитичен доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показва, че до 2035 г. електроенергията може икономически обосновано да достигне 33% от крайното енергийно потребление в света. В момента делът ѝ е около 23%, припомня OilPrice.com.
Това предполага значително ускоряване на електрификацията, но подобен темп изглежда постижим. Особено като се има предвид, че през периода 2015–2025 г. търсенето на електроенергия е нараствало приблизително два пъти по-бързо от общото търсене на енергия – с повече от 3% годишно.
Прогнозите в доклада са изготвени на базата на цените на електроенергията преди войната, което предполага очакване настоящият ценови шок постепенно да отслабне.
COP31 поставя целта „35 до 35“
Анализът е възложен от Турция и Австралия в навечерието на COP31 – най-високото международно политическо равнище за преговори по климатичните въпроси.
Резултатите от него ще бъдат използвани като основа за предложен международен ангажимент за достигане на 35% електрификация до 2035 г. Това е над прогнозните 33%, към които светът се движи при настоящите политики и без допълнителните усилия, предвидени в инициативата.
Прагът от 35% произтича от предишни сценарии, свързани с Парижкото споразумение. Според тях ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива изисква делът на електрификацията да достигне 35% до 2035 г. и да надхвърли 50% до 2050 г.
Енергийната криза ускорява промяната
Глобалната криза с цените на енергията, която разтърсва пазарите от февруари насам, се превръща в катализатор за електрификацията. Държавите, зависими от вноса на изкопаеми горива, ускоряват усилията си да ограничат тази зависимост и да развият собствените си енергийни ресурси.
От ядрената енергетика до соларните мощности – новата вълна от инвестиции в производството на електроенергия ускорява електрификацията в редица държави. Потенциалният ефект е двоен – по-ниски емисии и по-голяма устойчивост на националните икономики спрямо външни енергийни шокове.
Един от най-видимите примери е Югоизточна Азия, където затварянето на Ормузкия проток доведе до рязко засилване на интереса към покривните фотоволтаични системи.
Във Филипините, Индонезия, Камбоджа и Малайзия домакинствата и бизнесът все по-активно търсят алтернативни енергийни решения на фона на нестабилните международни пазари.
Възобновяемите източници постепенно се утвърждават и като инструмент за енергийна сигурност, особено за развиващите се икономики, които са силно зависими от вносни горива.
„Вятърът и слънцето не могат да бъдат поставени под ембарго, блокирани или спрени от чужда сила“, коментира по-рано тази година Дейвид Фрикман, генерален партньор в базирания в Стокхолм фонд за рисков капитал Norrsken, в анализ за Fortune.
По думите му всеки тераватчас електроенергия, произведен от местни възобновяеми източници, е тераватчас, който не може да бъде използван като геополитическо оръжие от друга държава.
Развиващите се пазари ускоряват енергийния преход
Войната в Иран може да е ускорила процеса, но тенденцията към електрификация в развиващия се свят започна значително по-рано. Един от основните двигатели е огромният поток от все по-евтини технологии за чиста енергия от Китай.
През последните години държави като Бразилия, Чили, Ел Салвадор, Мароко, Кения и Намибия изпреварват САЩ – най-голямата икономика в света – по определени показатели за темпа на преход към чиста енергия.
Към края на 2025 г. 63% от развиващите се пазари в Африка, Азия и Латинска Америка са произвеждали по-голям дял от електроенергията си от слънчева енергия, отколкото САЩ.
Тази тенденция ще става все по-важна, тъй като именно развиващите се икономики ще бъдат основният двигател на увеличаващото се глобално търсене на енергия през следващите десетилетия.
Нов доклад на S&P Global прогнозира, че до 2060 г. развиващите се икономики могат да увеличат общото световно търсене на енергия с повече от 60%. По мащаб това би било приблизително равностойно на добавянето на още една икономика с енергийното потребление на Китай към сегашното глобално търсене.
Потенциални икономии от над 400 млрд. долара
Електрификацията сама по себе си няма да бъде достатъчна, за да покрие целия този огромен ръст на енергийното потребление. Тя обаче може значително да намали зависимостта на държавите от вноса на петрол и природен газ.
Това превръща електрификацията не само в климатична политика, но и във все по-важен икономически и геополитически инструмент.
Според оценките на Международната агенция по енергетика, ако държавите ускорят съществено процеса на електрификация, общите икономии могат да надхвърлят 400 млрд. долара до 2035 г.
Паралелно с намаляването на разходите за внос на изкопаеми горива подобна трансформация би помогнала и за ограничаване на най-тежките последици от климатичните промени.
Така целта „35 до 35“ постепенно се превръща от климатична амбиция в икономическа стратегия. А комбинацията от геополитическа несигурност, нестабилни пазари на изкопаеми горива, поевтиняващи технологии за чиста енергия и бързо растящо потребление на електроенергия може да направи достигането на 35% електрификация до 2035 г. значително по-реалистично, отколкото изглеждаше само преди няколко години.