България има потенциал за повече индустриални инвестиции, но цената на енергията остава ключово предизвикателство

За бъдещето на производството в България, цената на енергията, новите инвестиции и възможностите стъклото да заеме по-голяма роля в кръговата икономика повече яснота даде пред Дир.бг и 3eNews Марко Маркес, изпълнителен директор на BA Glass за Югоизточна Европа. 

Г-н Маркес, стъкларската индустрия е сред най-енергоемките в Европа. Как BA Glass балансира между разходите за енергия и необходимостта от инвестиции в декарбонизация. Въпросът е особено важен днес в България, къде виждаме как цените на енергоносителите се изстрелват нагоре?

Производството на стъкло по своята същност е енергоемка индустрия. Енергията е един от най-съществените разходни фактори в нашата дейност, а в България това е особено важно предизвикателство, тъй като цените на енергията остават високи и нестабилни. За мен това не е само краткосрочен въпрос на разходи, а и въпрос на дългосрочна индустриална конкурентоспособност и енергийна сигурност.

Подходът на BA Glass е да работим едновременно в двете посоки. От една страна, продължаваме да инвестираме в намаляване на енергията, необходима за производството на всеки тон стъкло. От друга страна, вярвам, че Европа и България се нуждаят от предвидима, конкурентна и стабилна енергийна рамка за енергоемките индустрии. Без енергийна сигурност и конкурентни цени на енергията за индустрията става много по-трудно да продължи да инвестира и да се декарбонизира.

В България навлязохме в много значим инвестиционен цикъл. От 2017 г. сме инвестирали около 500 млн. евро в Югоизточна Европа, със силен фокус върху нашите заводи в София и Пловдив. Тези инвестиции включват нови и реконструирани пещи, модерни производствени линии, складова инфраструктура, фотоволтаични проекти и технологични модернизации. Целта е ясна: да повишим ефективността, да подобрим качеството, да намалим потреблението на енергия и емисиите на CO₂, като същевременно утвърдим България като важна индустриална платформа за BA Glass.

Когато говорим за декарбонизация, ние се фокусираме върху практически решения: инвестиции в по-добри технологии за пещи, енергийна ефективност, по-висок дял на трошено стъкло, електроенергия от възобновяеми източници, алтернативни суровини и дигитален контрол на процесите. Поели сме ангажимент да намалим емисиите на CO₂ на тон стъкло с 50% до 2035 г. и имаме дългосрочна амбиция да постигнем въглеродна неутралност до 2050 г.

Зеленият преход обаче трябва да бъде реалистичен. За сектори с високи емисии като производството на стъкло декарбонизацията изисква много големи инвестиции, дълги индустриални цикли и достъп до конкурентна енергия. Ако Европа иска да запази индустрията, работните места и инвестициите, преходът трябва да съчетава екологична амбиция с индустриална конкурентоспособност.

В последните години се говори за „ренесанс“ на стъклото като устойчив вид опаковка за многократна употреба. Виждате ли реално пренасочване на клиенти от пластмасовия сектор към стъкло в региона? Това как би променило пазарите и може ли BA Glass да отговори на нарастващия капацитет?

Силно вярвам, че стъклото има много добро бъдеще като опаковъчен материал. То се произвежда от естествени суровини, химически инертно е, запазва качеството и вкуса на храните и напитките и не отделя вещества в продукта. Това го прави един от най-безопасните опаковъчни материали от гледна точка на потребителското здраве.

В същото време смятам, че стъклото е и едно от най-добрите опаковъчни решения за околната среда. То е 100% и безкрайно рециклируемо, без да губи качество. Един килограм рециклирано стъкло може да се превърне в един килограм нова стъклена опаковка. Използването на трошено стъкло намалява и нуждата от първични суровини, понижава потреблението на енергия и ограничава емисиите на CO₂. Затова увеличаването на рециклирането и наличността на трошено стъкло е от съществено значение за бъдещето на нашата индустрия.

Виждам нарастваща осведоменост сред клиентите, потребителите и регулаторите за ограниченията на някои опаковъчни материали, особено по отношение на пластмасите, отпадъците и потенциалните здравни рискове. Това създава възможности за стъклото, особено при храни, безалкохолни, бира, вино и спиртни напитки, където безопасността на продукта, качеството и имиджът на марката са от ключово значение.

Стъклото предлага уникална комбинация от предимства. От здравна гледна точка то е един от най-безопасните налични опаковъчни материали. От екологична гледна точка то е траен, рециклируем и напълно кръгов материал. Готови сме да подкрепим нарастващото търсене, но този преход трябва да бъде съпътстван от ефективни системи за събиране, по-добра инфраструктура за рециклиране и политики, които признават екологичната и здравната стойност на стъклото.

Достъпът до качествен рециклиран материал (cullet) се очертава като ключов фактор за индустрията. Как оценявате нивото на събираемост и инфраструктурата за рециклиране на стъкло в България?

Достъпът до качествено трошено стъкло – рециклирано стъкло, което служи като суровина – е критичен фактор за нашата индустрия. Трошеното стъкло не е просто отпадък; то е стратегическа суровина. Колкото повече трошено стъкло можем да използваме, толкова по-малко енергия ни е необходима, толкова по-малко първични суровини потребяваме и толкова по-ниски стават емисиите ни на CO₂.

В България смятам, че все още има значителен потенциал за подобрение в инфраструктурата за събиране и рециклиране на стъкло. Потенциалът е налице, но нивата на събираемост и качеството на разделно събраното стъкло трябва да се подобрят. Това изисква сътрудничество между общините, организациите за оползотворяване на опаковки, индустрията, търговците на дребно, потребителите и публичните власти.

Искаме да бъдем активна част от тези усилия. Заедно с нашите партньори работим за насърчаване на рециклирането на стъкло и за повишаване на осведомеността относно значението на правилното разделяне и събиране. Вярвам, че България има реална възможност да ускори кръговата икономика при стъклото и да задържи повече стойност на местно ниво чрез по-високи нива на събираемост и рециклиране. Съвсем наскоро, заедно с други партньори, финансирахме и подкрепихме създаването на платформата Close the Glass Loop в България.

Какви са конкретните планове за развитие на BA Glass в България – разкажете ни повече за планираните инвестиции в производството и технологични модернизации в София и Пловдив?
България е стратегически важна държава за нас. Разполагаме с два производствени завода – в София и Пловдив, които обслужват както българския пазар, така и експортни пазари в целия регион, включително Румъния, Гърция и Италия.

Нашите инвестиции са насочени не само към увеличаване на капацитета, но и към модернизиране на индустриалната ни база и подобряване на екологичните показатели. В Пловдив последните инвестиции включват модернизация на пещ, нови производствени възможности, електрофилтър, складова инфраструктура и нова административна сграда. В София също направихме значителни инвестиции, включително нова пещ и реконструкция на съществуваща, с най-съвременни технологии и силен фокус върху енергийната ефективност и намаляването на CO₂.

Като цяло бих казал, че инвестиционният цикъл в България е един от най-важните в региона. Той обхваща производствен капацитет, енергийна ефективност, намаляване на емисиите, дигитализация, автоматизация, подобряване на логистиката и развитие на местни умения. Това отразява нашето доверие в България и ангажимента ни към нейното дългосрочно индустриално бъдеще.

Югоизточна Европа често изостава по индустриални политики спрямо Западна Европа. Какви регулаторни или пазарни промени биха направили региона по-конкурентен за тежка индустрия като стъкларството?

Югоизточна Европа има силен индустриален потенциал, но вярвам, че регионът се нуждае от по-предвидими и конкурентни условия, за да привлича и задържа тежка индустрия. За производството на стъкло три области са особено важни: конкурентни енергийни разходи, достъп до квалифицирана работна сила и балансирана регулаторна среда.

Енергията е най-неотложната тема. Ако енергоемките индустрии в България са изправени пред структурно по-високи енергийни разходи от конкурентите си в други европейски държави, това веднага се отразява на конкурентоспособността. Механизмите за подкрепа, достъпът до финансиране по линия на СТЕ, компенсациите за непреки разходи и ясните правила за допустимост са важни инструменти за избягване на неравнопоставени условия.

Втората тема е работната сила. Съвременното производство на стъкло изисква квалифицирани техници, инженери и оператори. Едно от най-големите предизвикателства, които виждам днес в България, е нарастващата трудност при привличането и задържането на кадри. Демографският натиск и недостигът на работна сила стават все по-осезаеми, а производството не е изключение.

Инвестираме в обучение, професионално образование и партньорства с училища, включително дуално обучение, но самостоятелните ни усилия няма да бъдат достатъчни. Нуждаем се и от по-бързи, по-ефективни и по-предвидими механизми за достъп до допълнителна работна сила, когато местният ресурс е недостатъчен. Ако България иска да продължи да привлича индустриални инвестиции, компаниите трябва да могат да получават достъп до необходимата им работна сила своевременно и практично. Поддържането на конкурентна индустриална база ще изисква както инвестиции в местни кадри, така и практически решения за справяне с недостига на работна сила.

И накрая, регулацията трябва да подкрепя инвестициите, а не да създава допълнителна сложност. Индустрията приема необходимостта от декарбонизация, но регулаторната рамка трябва да отчита техническата и икономическата реалност на секторите с трудни за намаляване емисии. Честно казано, това вече се случва на европейско ниво, а след това се прилага в отделните европейски държави.

В Европа усилено се говори за реформи по отношение на зеления преход, а вие сте ключова част от него. Вашите производства се квалифицират като енергоемки и трудни за преобразуване (визирам използването на фосилни горива). Как според вас трябва да бъде направен този преход, така че индустрията да остане в Европа и да няма загуба на работни места?

Вярвам, че зеленият преход трябва да се основава на три принципа: амбиция, реализъм и яснота.

Амбицията е необходима, защото климатичните промени са реално предизвикателство и индустрията трябва да намалява емисиите си. Ние сме напълно ангажирани с този път, с ясни цели за 2035 г. и 2050 г. и с текущи инвестиции в енергийна ефективност, електроенергия от възобновяеми източници, рециклиране, алтернативни горива, алтернативни суровини и бъдещи иновативни технологии. Инвестициите в биометан са особено важни и бих искал да видя по-нататъшното им развитие.

Реализмът е също толкова важен. Стъкларските пещи са сложни индустриални активи с дълги инвестиционни цикли. Технологии като електрификация, водород, биометан и улавяне на въглерод могат да изиграят важна роля в бъдеще, но те изискват инфраструктура, наличност, конкурентни разходи и регулаторна стабилност. Индустрията не може да се трансформира за една нощ.

Третият принцип е яснота. Индустрията се нуждае от ясни цели, прости правила и дългосрочна регулаторна стабилност. Днес вземаме инвестиционни решения, които ще определят нашите операции през следващите 20 години. Честите промени в законодателството, в изискванията за отчетност или механизмите за преход създават несигурност и забавят инвестиционните решения.

Често казвам, че е трудно да вкараш гол в сферата на устойчивостта, когато самата врата постоянно се мести. Най-ефективният начин да се ускори зеленият преход е да се осигури стабилна рамка, която дава на компаниите увереност да инвестират в декарбонизация, енергийна ефективност и иновации в дългосрочен план.

За мен посоката е ясна: да продължим да инвестираме, да подобряваме ефективността, да намаляваме емисиите и да насърчаваме кръговостта. Но за да направим това успешно в България и в цяла Европа, се нуждаем от сигурни енергийни доставки, конкурентни цени на енергията и стабилна политическа рамка, която подкрепя дългосрочните индустриални инвестиции.

____________________________________________________________________

Регионален директор на BA Glass за Югоизточна Европа с 18 години опит в стъкларската индустрия. Професионалният му фокус е насочен към повишаване на бизнес ефективността, развитието на производствените операции и изграждането на силни екипи. През кариерата си е натрупал значителен опит в управлението на производствени предприятия и воденето на организационни трансформации, с ясен ангажимент към оперативното съвършенство и принципите на кръговата икономика.