Светът трябва да удвои ВЕИ мощностите, за да изпълни целта за 2030 г. : зеленият преход се сблъска с тесните мрежи

Това означава през всяка от оставащите години да бъдат добавяни средно по 1,2 TW – почти два пъти повече от рекорда през 2025 г. Необходимо е през следващите пет години светът да изгради повече възобновяеми мощности, отколкото през цялата предходна история на сектора.

Това е основното предупреждение в новия доклад „Изпълнение на Консенсуса от ОАЕ“, изготвен от Международната агенция за възобновяема енергия (International Renewable Energy Agency – IRENA), представен в понеделник, 21 септември, съвместно с Председателството на COP31 (Турция и Австралия) и Глобалния алианс за възобновяеми енергийни източници (Global Renewables Alliance).

Така зеленият преход навлиза в нов етап. Вече не е достатъчно да бъдат изградени още фотоволтаични и вятърни паркове. Те трябва да бъдат присъединени, управлявани, балансирани и подплатени със съхранение, междусистемни връзки и гъвкаво потребление. Без тази инфраструктура рекордният растеж на ВЕИ рискува да се превърне в растяща опашка от проекти, които съществуват на хартия, но не могат пълноценно да доставят електроенергия.

Notes: CSP = conentrated solar power; EVs = electric vehicles; GW = gigawatts; GWh = gigawatt hour; MW = megawatt;

NDCs = nationally determined contributions; PV = photovoltaic; RE = renewable energy; yr = yea

Източник: Доклад на IRENA

693 GW за година – рекорд, който трябва да се удвои

Глобалният капацитет на възобновяемата енергия е нараснал с 15,5% през 2025 г. Това е близо до необходимия темп, но все още под годишния растеж от 16,7%, който трябва да бъде поддържан до края на десетилетието.

Ако светът продължи да добавя мощности със скоростта от 2025 г., общият капацитет през 2030 г. ще достигне около 10,6 TW – приблизително 600 GW под целта. Дефицитът е значително по-малък от прогнозирания година по-рано, но остава еквивалентен на огромна електроенергийна система.

Слънчевата енергия е безспорният двигател. През 2025 г. са добавени близо 513 GW фотоволтаични мощности – около три четвърти от целия нов възобновяем капацитет. Общият соларен парк достига 2,39 TW, или 46,3% от всички ВЕИ мощности.

Вятърната енергия добавя рекордните 158 GW, с 39% повече спрямо 2024 г., но почти целият ръст идва от наземните паркове. Офшорният вятър остава на около 8 GW нови мощности. За изпълнение на глобалната цел до 2030 г. са необходими още 2,24 TW вятърна енергия, или средно 449 GW годишно – близо три пъти повече от постигнатото през 2025 г.

При хидроенергията увеличението е само 18,3 GW. IRENA изчислява, че необходимият годишен темп е около 34 GW. Това е важно, защото управляемите ВЕЦ и помпените мощности предлагат качества за балансиране, които не могат да бъдат осигурени само от слънцето и вятъра.

Почти 97% от новия възобновяем капацитет през 2025 г. е променлив – основно соларен и вятърен. Именно тази концентрация прави мрежите и съхранението толкова важни.

Източник: Доклад на IRENA

ВЕИ са най-евтини, но системата около тях не е

Докладът оценява, че възобновяемото производство е спестило около 480 млрд. долара разходи за изкопаеми горива през 2025 г. В повечето пазари новите ВЕИ вече са най-конкурентният източник на допълнителна електроенергия.

Това обаче е цената на самото производство, а не на цялата система. Колкото повече нараства делът на слънчевата и вятърната енергия, толкова по-голяма става необходимостта от мрежови инвестиции, балансиращи мощности, съхранение и управление на потреблението.

През 2025 г. световните инвестиции във възобновяемо производство възлизат на 625 млрд. долара – малко под равнището от предходната година. Това не означава непременно забавяне, тъй като спадът на цените позволява с по-малко капитал да се изградят повече мощности.

До 2030 г. обаче са необходими допълнителни 8,6 трилиона долара, или средно 1,7 трилиона годишно. Соларните инвестиции са близо до необходимата траектория, но при останалите технологии разликата е значителна. Според IRENA годишните инвестиции във вятърна енергия трябва да нараснат приблизително пет пъти.

Източник: Доклад на IRENA

Зелената енергия удари рекорд, но мрежите вече не смогват

Светът трябва почти да удвои годишното изграждане на ВЕИ до 1,2 TW, за да изпълни целта за 2030 г. Европа разполага със законодателство и капитал, а България – със соларен ресурс и бум на батериите, но и двете са изправени пред едно и също препятствие: недостатъчни, бавно развиващи се електрически мрежи.

Глобалният енергиен преход постави нов рекорд през 2025 г., но все още се движи твърде бавно, за да изпълни една от основните цели, договорени на климатичната конференция COP28 – утрояване на възобновяемите мощности до 2030 г., като глобалната система трябва да достигне 11,2 TW до края на десетилетието. Това означава средно по 1204 GW нови мощности всяка годиа между 2026 и 2030 г. – почти двойно повече от рекордното строителство през 2025 г., се посочва в доклада.

Мащабът на предизвикателството е показателен: през оставащите години до 2030 г. светът трябва да изгради повече възобновяеми мощности, отколкото е построил през цялата досегашна история на сектора.

Докладът обаче отправя и по-важно предупреждение. Производството на соларни панели и батерии вече не е основната физическа пречка пред прехода. Технологиите са налични, цените им падат, а производственият капацитет при редица компоненти дори надхвърля текущото търсене. Новото критично ограничение са електропреносните и електроразпределителните мрежи, съхранението и гъвкавостта на системата.

ВЕИ могат да бъдат изградени за месеци, но нов електропровод, подстанция или трансгранична връзка често изисква години. Така енергийният преход навлиза в етап, в който успехът ще се определя не само от броя на панелите и турбините, а от способността на системата да присъедини, пренесе, съхрани и използва произведената електроенергия.

IRENA изчислява, че ако годишният темп от 2025 г. остане непроменен, глобалният възобновяем капацитет ще достигне около 10,6 TW през 2030 г. Това би оставило недостиг от приблизително 600 GW спрямо целта.

Разликата е значително по-малка от прогнозирания година по-рано дефицит от 1,49 TW, което показва реален напредък. Но ускорението трябва да започне незабавно, тъй като всяко забавяне през 2026 или 2027 г. ще изисква още по-големи годишни инсталации в края на десетилетието.

Цената на прехода: 1,7 трилиона долара годишно само за нови ВЕИ

През 2025 г. инвестициите в нови възобновяеми електроцентрали достигат 625 млрд. долара. Близо две трети – 417 млрд. долара – са насочени към фотоволтаици, а 155 млрд. долара към вятърна енергия.

За да бъде изпълнена глобалната цел, между 2026 и 2030 г. са необходими допълнителни инвестиции от 8,6 трилиона долара, или средно 1,7 трилиона долара годишно. Това е почти три пъти над вложенията през 2025 г.

При соларните технологии инвестиционният темп вече е сравнително близо до необходимата траектория, главно заради бързото намаляване на цените. При останалите технологии недостигът е значително по-голям. Годишните инвестиции във вятърна енергия трябва да нараснат приблизително пет пъти, в хидроенергия – четири пъти, а в биоенергия – десет пъти.

Това разкрива един от рисковете на прехода: прекалено голямата зависимост от една технология. Евтините фотоволтаици позволяват бързо изграждане на мощности, но концентрират производството в едни и същи обедни часове. Без достатъчно батерии, водни централи, междусистемни връзки и гъвкаво потребление допълнителният соларен капацитет все по-често ще води до нулеви или отрицателни цени и принудително ограничаване на производството.

Източник: Доклад на IRENA

Батериите се превръщат от допълнение в основна инфраструктура

Съхранението е сред най-бързо развиващите се сегменти на енергийния преход. През 2025 г. в света са добавени 112 GW, или приблизително 307 GWh батерийни мощности – ръст от 48% спрямо предходната година.

Китай е въвел 61 GW, САЩ – 18 GW, а Европа – 16 GW. Трите пазара формират близо 85% от новия глобален капацитет.

Основният двигател е драматичният спад на цените. Средната стойност на напълно изградена батерийна система е намаляла с почти 30% само между 2024 и 2025 г. и с около 95% от 2010 г. – от 2634 на 140 долара за киловатчас.

Инвестициите в съхранение, включително помпено-акумулиращи централи, са се увеличили с 33% до 103 млрд. долара през 2025 г. IRENA оценява, че до 2030 г. ще бъдат необходими до 200 млрд. долара годишно.

Съотношението между новите соларни и батерийни мощности показва скоростта на промяната. През 2016 г. на всеки един гигават съхранение са се падали 56 GW нови фотоволтаици. През 2025 г. съотношението вече е 6 към 1, а през 2026 г. се очаква да се свие до 4 към 1.

Около една четвърт от въведените през 2025 г. големи соларни мощности вече са изградени съвместно със системи за съхранение. Причината е не само техническа. Батериите позволяват електроенергията да бъде продавана вечер, когато цените са по-високи, вместо в обедните часове, когато едновременното производство на множество централи сваля борсовите котировки.

Наред с батериите, помпено-акумулиращите ВЕЦ продължават да бъдат най-конкурентната технология за дългосрочно съхранение. През 2025 г. са добавени рекордните 10,3 GW, а общият капацитет достига 160 GW. Още около 240 GW са в процес на изграждане.

Изводът на IRENA е, че батериите не могат сами да решат всички системни проблеми. Сигурността изисква комбинация от краткосрочно и дългосрочно съхранение, управление на потреблението, междусистемни връзки, управляеми ВЕИ мощности и по-добро съгласуване между производството и търсенето.

Глобалната сметка за мрежите се доближава до 1 трилион долара годишно

През 2025 г. инвестициите в електрически мрежи, съхранение и други източници на гъвкавост достигат общо 525 млрд. долара. За периода 2026–2030 г. ще бъдат необходими между 874 и 981 млрд. долара годишно.

Около 800 млрд. долара трябва да бъдат насочвани всяка година към разширяване и модернизация на електропреносните и електроразпределителните мрежи. Това включва нови линии, подстанции, трансформатори, трансгранични връзки, цифрово управление и устойчивост срещу екстремни метеорологични явления и киберрискове.

През 2025 г. самите инвестиции в мрежова инфраструктура са приблизително 422 млрд. долара – ръст от 12%. Част от увеличението обаче се дължи на по-високи цени на оборудването, материалите и труда, а не на по-голям физически обем на строителството. В развитите икономики значителна част от средствата отиват за подмяна на амортизирана инфраструктура, а не за реално разширяване.

Около 2500 GW ВЕИ, системи за съхранение и големи потребители в напреднал етап на развитие вече чакат присъединяване към електрическите мрежи по света. Това е повече от два пъти необходимото средногодишно изграждане за изпълнение на глобалната цел.

Следователно проблемът не е липсата на проекти. Проектите съществуват, но голяма част не могат да достигнат до реализация заради бавни разрешителни процедури и липса на свободен мрежов капацитет.

Източник: Доклад на IRENA

Европа напредва, но трябва да добавя още 27 GW годишно

Европейският съюз е сред регионите с най-силен ръст. През 2025 г. държавите членки са добавили 70 GW възобновяеми мощности, с което общият им капацитет достига 779 GW – увеличение от 10% за година.

За да достигне приблизително 1,3 TW през 2030 г., ЕС трябва да изгражда средно по 97 GW годишно през оставащата част от десетилетието. Това е с близо 40% повече от постигнатото през 2025 г.

Целта е технически възможна, но развитието е неравномерно. Соларният сектор вече показва признаци на забавяне: през 2025 г. ЕС е добавил около 65 GW фотоволтаици, малко под резултата от предходната година. Това е първото годишно понижение от 2016 г. насам, а SolarPower Europe предупреждава, че при настоящата траектория Съюзът може да изостане от необходимото равнище през 2030 г.

При вятърната енергия препятствията са още по-сериозни – продължителни разрешителни процедури, скъп капитал, несигурни търгове, проблеми във веригите на доставки и финансов натиск върху европейските производители.

Законодателната рамка обаче е налице. Преразгледаната Директива за възобновяемата енергия RED III определя задължителна цел най-малко 42,5% ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление до 2030 г., с политическа амбиция за 45%. Тя предвижда зони за ускорено развитие и съкратени срокове за разрешаване на проектите.

Реформата на европейския електроенергиен пазар, в сила от юли 2024 г., създава допълнителни механизми за дългосрочни договори за покупка на електроенергия, двустранни договори за разлика и подкрепа на беземисионната гъвкавост. Целта е инвестициите във ВЕИ и съхранение да бъдат по-слабо зависими от краткосрочните ценови колебания на борсата.

Източник: Доклад на IRENA

Европейският проблем вече е в кабелите и подстанциите

В ЕС повече от 340 GW проекти вече имат договори за присъединяване, а други около 700 GW чакат на опашка. В 20 европейски държави всеки втори мрежов оператор съобщава, че не разполага с достатъчен капацитет за предстоящите соларни и вятърни проекти. Разликата между наличния мрежов ресурс и очакваното развитие на ВЕИ до 2030 г. надхвърля 120 GW.

Трудностите не са само в преносната мрежа. Повечето покривни и индустриални фотоволтаици, зарядни станции, термопомпи и малки батерии се присъединяват към разпределителните мрежи. В редица държави именно мрежите с ниско и средно напрежение вече са най-тясното място.

Около 40% от европейските разпределителни мрежи са на повече от 40 години. За изпълнение на енергийните и климатичните цели до 2030 г. Европейската комисия оценява необходимите инвестиции на 584 млрд. Евро, според Плана за действие на ЕС за електрическите мрежи. Те трябва да осигурят както подмяна на остарялата инфраструктура, така и удвояване на трансграничния преносен капацитет.

Самото осигуряване на повече средства обаче няма да бъде достатъчно. Анализът на Bruegel предупреждава, че Европа се нуждае и от по-добро планиране, правилни стимули за операторите и справедливо разпределение на разходите между производители, потребители и държави. Ако инвестициите бъдат направени твърде късно, мрежата ще задържи електрификацията; ако бъдат лошо планирани, сметката ще бъде прехвърлена върху потребителите без съответната системна полза.

Европейският план за мрежите затова насочва вниманието към предварителните инвестиции – изграждането на инфраструктура преди всички заявени централи, промишлени потребители или зарядни станции да са окончателно присъединени. Това променя традиционната логика, при която операторът чака конкретно искане, преди да разшири системата.

Източник: Доклад на IRENA

България: бум на слънчевата енергия, застой при вятъра

България вече е пример за това как бързото изграждане на един тип ВЕИ може да изпревари развитието на системата. В началото на 2025 г. страната разполага с около 4,39 GW фотоволтаици, 2,35 GW ВЕЦ без помпените мощности, 705 MW вятърни централи и около 79 MW инсталации на биомаса и биогаз, показват данните в десетгодишното планиране на ЕСО. Само соларните мощности продължиха бързо да растат и през 2025 г., докато вятърният сектор остава почти без развитие повече от десетилетие.

Този модел създава силно производство по обяд, особено през пролетта и лятото, но далеч по-малко зелена електроенергия вечер и през зимните периоди с ниска слънчева радиация. В резултат борсовите цени могат да падат до нулеви или отрицателни стойности в часовете на соларния пик, докато вечер системата отново се нуждае от управляеми мощности или внос.

България може да продължи бързото развитие на ВЕИ, но следващият етап трябва да бъде по-балансиран. Това означава повече наземен вятър и офшорни мощности, модернизация на водните мощности, развитие на геотермалната енергия, разумно използване на потенциала в Черно море и по-силна връзка между новото производство, съхранението и индустриалното потребление.

Страната има и стратегическо регионално предимство. Географското ѝ положение позволява обмен на електроенергия с Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Северна Македония. Но това предимство може да бъде използвано само ако вътрешните преносни коридори и трансграничните връзки са достатъчно силни.

RESTORE превръща България в един от най-бързо растящите пазари за батерии

Най-значителната промяна е при съхранението. Програмата на ЕС RESTORE разполага с 603 млн. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и е създадена, за да увеличи дела на слънчевата и вятърната енергия, без да се застрашават сигурността и стабилността на българската електроенергийна система. Първоначалната цел беше изграждането на поне 3 GWh използваем капацитет. Одобрените 82 проекта обаче достигат общо 9,713 GWh при безвъзмездна помощ от приблизително 1,149 млрд. лв. Това е повече от три пъти над минималната цел на програмата, според анализа на АПСТЕ – резултати по RESTORE

Ако проектите бъдат изпълнени в пълния им обем и срок, България може да се превърне в един от най-големите пазари за батерийно съхранение спрямо размера на собствената си електроенергийна система.

Батериите ще ограничат принудителното намаляване на соларното производство, ще предоставят резерви и услуги за регулиране на честотата и ще преместват част от евтината обедна електроенергия към вечерния пик. Те могат да подобрят и използването на съществуващата мрежа, тъй като намаляват едновременното подаване на всички соларни централи.

Но 9,7 GWh батерии не означават автоматично 9,7 GWh гарантирана електроенергия за всяка ситуация. Повечето системи са предназначени за сравнително кратко отдаване – обикновено два до четири часа. Те не могат да компенсират многодневен зимен недостиг на вятър и слънце и не заменят необходимостта от ПАВЕЦ, междусистемни връзки, управление на търсенето и други форми на дългосрочна гъвкавост.

Другият риск е концентрацията. Ако много батерии следват един и същ ценови сигнал – зареждат по обяд и отдават в началото на вечерта – приходите от арбитраж и системни услуги могат бързо да намалеят. Пазарните правила трябва да позволят участие в различни сегменти, а операторите да получават точни сигнали къде съхранението носи най-голяма стойност за мрежата.

Мрежовите инвестиции са по-важни от нова надпревара за мегавати

Десетгодишният план на ЕСО предвижда инвестиции от близо 2 млрд. лв. за развитие на преносната мрежа, включително нови електропроводи, подстанции, автоматизация и цифрово управление. Сред проектите са системи за администриране на пазара и технически решения, които трябва да позволят интегрирането на допълнителни 2000 MW слънчеви и вятърни мощности.

Тази сума е значителна, но трябва да се разглежда като начало, а не като окончателна сметка. Инвестиционните намерения за производство и съхранение са многократно по-големи от реалното вътрешно потребление и от свободния капацитет в отделни части на страната. Ако всички заявления се третират като еднакво реалистични, мрежовите оператори рискуват да планират спрямо спекулативен портфейл. Ако пък чакат проектите да бъдат напълно готови, инфраструктурата ще продължи да изостава.

Необходимо е преминаване от модела „първи подал заявление – първи присъединен“ към оценка на техническата готовност, финансовото обезпечаване и системната полза. Великобритания вече приложи подобен подход и намали опашката си за присъединяване от 722 GW до реалистичен портфейл от 283 GW.

За България критични са няколко направления:

• усилване на преносните коридори от Южна и Североизточна България, където се концентрират голяма част от соларните и потенциалните вятърни мощности;
• модернизация на подстанциите и трансформаторите;
• цифровизация на мрежите ниско и средно напрежение;
• динамично определяне на допустимото натоварване на електропроводите;
• автоматизирано управление на напрежението и двупосочните потоци;
• нови междусистемни връзки и по-ефективно използване на съществуващите;
• по-гъвкави договори за присъединяване, допускащи временно ограничаване вместо пълен отказ;
• стимули за батерии и гъвкаво потребление на местата, където те реално освобождават мрежов капацитет.

Европейските програми осигуряват ресурс, но не заменят националното планиране
България разполага с няколко източника на европейско финансиране – Плана за възстановяване и устойчивост, главата REPowerEU, Модернизационния фонд, кохезионните програми и Механизма за свързване на Европа.

Допълнителният ресурс по българската глава REPowerEU е приблизително 479 млн. евро. Той е предназначен за ускоряване на чистата енергия, собственото производство, енергийната ефективност и намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива.

На европейско равнище Европейската инвестиционна банка е увеличила ангажимента си по REPowerEU+ до 45 млрд. евро до 2027 г., с очакване средствата да мобилизират над 150 млрд. евро зелени инвестиции. Отделен пакет от 5 млрд. евро трябва да подкрепи европейската вятърна индустрия и потенциално да отключи до 80 млрд. евро инвестиции в около 32 GW нови мощности.

Европейското финансиране обаче не отменя необходимостта от национални решения за регулираната възвръщаемост на мрежовите инвестиции. Електроразпределителните оператори трябва да инвестират предварително, но разходите им в крайна сметка се покриват чрез мрежовите тарифи. Ако регулаторът признава инвестициите твърде бавно, модернизацията се отлага. Ако допуска прекомерни разходи без контрол, тежестта пада върху потребителите.

Затова прозрачността е решаваща: публични карти на свободния капацитет, ясни срокове за присъединяване, измерими показатели за качество и отчетност за това как всяка инвестиция намалява прекъсванията, загубите или ограниченията на ВЕИ.

Notes: PV = photovoltaic; CSP = Concentrated Solar Power; yr = year

[1] All figures have been adjusted for inflation and are represented in real terms; i.e. 2025 US dollars.

[2] (IRENA, 2026b; BNEF, 2026f; IEA, 2026i).

[3] Renewable power generation capacity: Investment in deployment of renewable technologies for power generation.

[4] Energy efficiency in industry: Improving process efficiency, demand-side management solutions, highly efficient energy and motor systems and improved waste processes. Energy efficiency in transport: All passenger and freight transport modes, notably road, rail, aviation and shipping. Vehicle stock investments are excluded. Energy efficiency in buildings: Improving building thermal envelopes (insulation, windows, doors, etc.).

[5] Energy conservation: Investments in energy conservation includes those in bio-based plastics and organic materials, chemical and mechanical recycling and energy recovery.

[6] Grids and flexibility: Investment in transmission and distribution networks (excluding public EV charging stations investments), smart meters, pumped hydropower and battery storage among other energy storage technologies

Източник: Доклад на IRENA

Целта е достижима, но не и със сегашния модел

IRENA определя утрояването на възобновяемите мощности като все още постижимо. Производственият капацитет за фотоволтаични модули и батерии е достатъчен, цените падат, а готови проекти чакат финансиране и присъединяване.

Но чисто количествената надпревара за нови мегавати вече е недостатъчна. Всеки национален план трябва едновременно да отговаря на четири въпроса: къде ще се изгради производството, как ще бъде присъединено, къде ще се съхранява излишъкът и кой ще използва електроенергията в часовете на най-голямо производство.

Европа има реална възможност да достигне необходимите 1,3 TW през 2030 г., но трябва да повиши годишните добавки от 70 на 97 GW, да възстанови растежа на вятърната енергия и да реализира оценените на 584 млрд. евро мрежови инвестиции.

България също разполага с добра изходна позиция – бързо растящ соларен сектор, силни междусистемни връзки, голяма програма за батерии и достъп до европейско финансиране. Слабостите ѝ са едностранчивият технологичен профил, остарялата инфраструктура, бавните процедури и липсата на достатъчно предвидима дългосрочна рамка.

Следващата фаза на прехода следователно няма да се спечели в полето със соларни панели. Тя ще се реши в подстанциите, диспечерските центрове, акумулаторните паркове и регулаторните решения. Ако инвестициите в мрежите и гъвкавостта отново изостанат, рекордният ръст на ВЕИ ще започне сам да създава ограничения за следващите проекти. Ако бъдат ускорени, целта за 2030 г. остава трудна, но постижима.

Галина Александрова

Източник: Доклад на IRENA