Конфликтът в Близкия изток задълбочава кризата с доставките на нефт и газ за Европа. Цените на петрола скочиха над 100 долара за барел, а тези на европейския газ успяха да надхвърлят нивото от 80 евро/Мвтч. Възможно е цените на световните борси да се успокоят, въпреки че засега липсват достатъчно обосновани оптимистични прогнози. Европа, чиято зависимост от внос на нефт и газ е над 80 % обаче предстои да премине през още една буря.
Става въпрос за Регламентът на ЕС относно емисиите на метан (EUMR), който трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г. Както местните, така и вносните горива ще бъдат обект на ограничение за интензивността на емисиите от 2030 г. докладване и проверка (MRV) на емисиите на метан, в противен случай са изправени пред тежки санкции.
С наближаването на този срок опасенията дали рамката за спазване и прилагане е достатъчно развита, за да позволи на вносителите да изпълнят и докладват тези изисквания на практика не са елиминирани. Нещо повече, от неофициални документи става ясно, че редица асоциации и компании остават резервирани. На фона на геополитическата ситуация, която е твърде сложна, а и трудна за разрешаване, предизвикателства пред прилагането на Регламента стават още по-големи. На преден план излизат опасенията за енергийната сигурност, а е налице и нееднозначна съпротива на администрацията на САЩ срещу Регламента на ЕС за намаляване на емисиите на метан (EUMR).
Противоположните становища
Спорът не е съвсем за същността на Регламента, а за срока на влизането му в действие. Индустрията смята, че въвеждането му от началото на 2027 г. трябва да бъде преразгледан. Към това мнение се придържат и някои от държавите-членки. Европейската администрация, подкрепяна от неправителствените организации е на друга позиция.
Индустрията все по-често призовава за подход Stop-the-Clock и преразглеждане на сроковете, като се позовава на липсата на приложими начини за доказване на съответствието и произтичащите от това правни рискове и опасения за сигурността на доставките.
Екологични неправителствени организации и подкрепени от тях експерти твърдят, че усилията трябва да се насочат към преодоляване на затрудненията при прилагането и към осигуряване на функционалност на съществуващата рамка, без да се стига до крайности и отхвърляне на всичко постигнато чрез повторно отваряне на Регламента EUMR. В писмо на коалиция от близо 30 организации на гражданското общество до ЕК се отправя призив да се защити Регламентът на ЕС за метана и да се избегне въвеждането на механизъм за отлагане на сроковете по заобиколен начин. Според писмото, необходими са ясни насоки за индивидуална оценка на всеки отделен случай, вместо общо изключение.
Дебат се води и на равнище държави-членки. По време на заседанието на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика през юни няколко държави-членки призоваха за промени в EUMR, позовавайки се на трудностите при прилагането и потенциалните последици за енергийната сигурност. Европейската комисия обаче категорично заяви, че не възнамерява да преразглежда регламента. Някои държави-членки подчертаха значението на това да се върви към прилагане чрез намиране на решение на практически въпроси, а не чрез спиране на целия процес.
В неофициален документ няколко страни от Централна и Източна Европа излагат общите опасения от навременното и пропорционално прилагане на Регламента, относно емисиите на метан в енергийния сектор (MER). „Макар напълно да подкрепяме целта за намаляване на емисиите на метан, считаме за необходимо да се въведат внимателно насочени корекции, включително отлагане на задълженията по MER с поне две години. Обосновка: Геополитически натиск върху газовите пазари. Продължаващата нестабилност и ограничената наличност на определени източници на газ от Близкия изток доведоха до напрежение на световните пазари на втечнен природен газ (ВПГ). Очаква се тези ограничения да се запазят и могат да засегнат европейските доставки по време на сезона за запълване на газохранилищата, както и през предстоящите зимни периоди или при пиково търсене. В този контекст е от съществено значение прилагането на MER да не ограничи непреднамерено достъпа до разнообразни източници на газ“, се казва в документа, който не се ограничава само с цитирания текст.
През юли 2026 г. Комисията публикува незадължителни препоръки, засягащи някои от най-спорните аспекти на прилагането на EUMR. Те включват варианти за осигуряване на съответствие, договорни споразумение и въпроси, свързани с правоприлагането, както и препоръка за неприлагане на определени санкции за задължения на вносителите, дължими през периода 2027–2029 г. Основните задължения с някои изключения без особено значение, остават в сила.
Регламентът (EUMR) предвижда два начина за доказване на „еквивалентност“ на MRV: проверка от трета страна за отделните производители или решение на Европейската комисия, че страната, в която е добито дадено изкопаемо гориво, прилага еквивалентни стандарти.
Трябва да се има предвид обаче, че решението и реакцията на комисията е заради високите цени на горивата, провокирани от кризата в Близкия изток, а не поради това, че е открила слабости в собствената си теория, която не признава провал на практиката. Този извод е в резултат на твърдението, използвано по-рано от администрацията, която твърди, че страните или компаниите, вместо да бъдат изправени пред нарастващи загуби ще трябва да се съобразяват и да прилагат изискванията. С една дума, администрацията залага кожата на бизнеса, но не и своята, въпреки че чиновниците, сътворили този акт утре може да се окажат пенсионери или уволнени, но без да носят отговорност за загуби понесени от държави или компании.
Както казват анализатори, макар че вносителите на горива може да не бъдат санкционирани, ако искат да продължат дейността си, ще са принудени съзнателно да нарушават Регламента на ЕС за метана (EUMR). Санкционирани или не, те ще прехвърлят натиска от Регламента на ЕС за метана върху доставчиците си чрез препоръчани от ЕК договорни клаузи, изискващи от тях „да се ангажират да докажат и докладват“ еквивалентност, считано от 1 януари. Оттам нататък обаче този регламент ще се стовари на плещите на потребителите в Европа, чието мрънкане става все по-недоволно заради нарастващата инфлация в резултат на горивата и зачестяващата недостъпност до стоки, а оттам и до права. Не е необходимо да се продължава по веригата на това разсъждение, но променящата се политическа картина в Европа (най-близкото събитие са изборите в Германия) е видима. Без гаранция за своевременно разрешаване на редица въпроси, едно законодателно решение за влизане в сила на този тежък Регламент би усложнило ситуацията. Въпреки това Европейската комисия изглежда, че не е готова да прояви сговорчивост.
Предупрежденията не са нови
Предупрежденията не са нови. Заслужава си обаче да бъдат припомнени. Настоящите цени на петрола и природния газ дават малко по-ясно разбиране накъде клонят амбициите.
От IOGP Europe припомнят проучване Wood Mackenzie по темата. Според него Регламентът на ЕС относно емисиите на метан (EUMR) може да застраши до 43% от вноса на газ и 87% от вноса на суров петрол в ЕС, считано от 2027 г. Както пишат експертите, недостигът в доставките, който ще се появи заради изискванията за съответствие с Регламента, би имал сериозни последици за достъпността до енергията, конкурентоспособността, сигурността на доставките и стратегическата автономност на Европа. Европейските рафинерии и доставчиците на петрол и газ настоятелно призовават за въвеждане на механизъм за временно спиране на сроковете (Stop-the-Clock), който да позволи извършването на целенасочени корекции в регламента и да осигури прагматичното му прилагане.
От януари 2027 г. Регламентът на ЕС относно метана изисква от вносителите на природен газ и суров петрол да докажат, че държавите износителки или производителите спазват строги изисквания за мониторинг, докладване и проверка (MRV), равностойни на стандартите на ЕС. Към момента обаче нито една държава износителка не се счита за равностойна на ЕС по отношение на MRV, липсват достатъчни обеми от световния добив на нефт и газ, докладвани съгласно ниво 5 на инициативата OGMP 2.0, а понастоящем не съществуват работещи решения за сертифициране и проверка, нито се очаква такива да бъдат въведени в експлоатация до 2027 г. В резултат на това съществува риск огромни обеми нефт и газ, налични в световен мащаб и иначе достъпни за Европа, да бъдат счетени за неотговарящи на изискванията, което излага вносителите на значителен риск от санкции. Освен това ограничените обеми, отговарящи на изискванията и достъпни за пазара на ЕС, биха били недостатъчни за задоволяване на търсенето, което потенциално може да доведе до сериозен недостиг на доставки и тежки последици за пазара. Дори при по-гъвкав сценарий, при който 10 ключови държави доставчици за ЕС бъдат признати за „равностойни“, обемите, отговарящи на изискванията, все пак биха били недостатъчни за покриване на търсенето в ЕС.
Що се отнася до природния газ, до 43% от вноса на ЕС (около 114 милиарда кубични метра въз основа на обемите за 2024 г.) биха могли да отпаднат от пазара през 2027 г. поради ограничения, свързани със спазването на изискванията. Това е съпоставимо с прекъсването на доставките на руски газ през 2022 г., посочват от IOGP Europe.
По отношение на петрола, до 87% от вноса на суров петрол в ЕС (около 9,8 милиона барела на ден въз основа на обемите за 2024 г.) може да се окаже несъвместим с новите изисквания. Проучването показва, че обемът на преработка в рафинериите на ЕС може да спадне с около 50% (приблизително 4,6 млн. барела на ден) в периода 2027–2030 г. поради недостиг на суров петрол, отговарящ на стандартите. Това би представлявало съкращаване на капацитета, равносилно на затварянето на 40 рафинерии в ЕС, заявяват от организацията.
Европа може да се превърне от голям износител на бензин в нетен вносител, което би увеличило разходите на ЕС за внос на горива с над 17 милиарда долара годишно. Проучването показва също, че цените на бензина могат да нараснат с 24%, а тези на дизела – с 16%, което ще доведе до допълнителни разходи за транспорта, производството и енергоемките сектори. Намаляването на вътрешния капацитет за преработка крие и риск от подкопаване на екологичната цел на Регламента, тъй като ще се наложи внос на повече петролни продукти от по-отдалечени региони, в които не се прилагат еквивалентни стандарти за докладване на емисиите на метан на ниво производител.
Допускане за последици
Международната асоциация на производителите на нефт и газ (IOGP) също предупреждава, че без съществени промени EUMR ще „засегне достъпността на доставките на газ за домакинствата, производството на електроенергия и енергоемките индустрии, като същевременно ще увеличи използването на въглища и риска от „изтичане на въглерод““.
Ако вносителите все пак решат да внасят горива, ще искат да се предпазят от правни и финансови рискове. Това обаче може да е за сметка на по-скъпи, а вероятно и по-ненадеждни от гледна точка на емисиите горива. Може да се стигне до съществено забавяне или дори до прекратяване на договори за покупка, което ще се отрази в скок на цените. Предвид сложната геополитическа ситуация, засилващата се несигурност по отношение на доставките и високите цени, енергийните компании в ЕС може да се обърнат отново към използването на въглища, така че да гарантират вътрешния си електроенергиен пазар.
Анализатори предупреждават, че евентуално прибързано въвеждане на правилата крие и риск от избор на неподходящи доставчици. Това пък ще е в противоречие на европейската администрация, която твърди, че Регламентът за метана „трябва да подкрепя сигурността на доставките“.
Трябва да се отбележи, че пазарът е притеснен и поради това, че срокът на влизане в сила на регламента за метана идва почти веднага след ангажиментите за биосъставките и почти съвпада с датата на приложение на регламент Евро 7 (от 29 ноември 2026 г.). Освен това на дневен ред е и многогодишната финансова рамка за периода 2028 г. – 2034 г. Проблемът е много по-сериозен, отколкото изглежда и касае като цяло настоящата и бъдеща парична политика на ЕС.