Държавната помощ идва с условие – значителна част от парите да бъдат реинвестирани в мерки за декарбонизация
Очаквам голяма част от тези производства да инвестират този ресурс в енергийна сигурност и ефективност. Целта ни не е просто индустрията да премине през настоящата енергийна криза, а да създадем платформа и инструменти за растеж“, коментира Пулев.
По думите му, държавната подкрепа е осигурена със съдействието на министъра на енергетиката.
Както Economic.bg по-рано писа, одобрението на държавната помощ идва с условие – значителна част от парите да бъдат реинвестирани в мерки за декарбонизация, които да допринесат за прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Министърът на икономиката открои именно декарбонизацията и зелените технологии като „стратегически приоритети“, които са „основен фокус на всички наши разговори в Европа“.
Това ще бъде в основата на следващата многогодишна финансова рамка“, заяви той.
Схемата ще бъда достъпна за дружества в секторите, в които има значителен риск дейността да бъде преместена извън ЕС – на места, където не са въведени мерки за опазването на околната среда или приложимите мерки са по-малко амбициозни. Този риск зависи от енергоемкостта на въпросния сектор и от неговата отвореност към международната търговия. Секторите със значителен риск са изброени в Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.
Мярката ще се прилага със задна дата – от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г. Държавата ще изплаща помощта чрез доставчиците на електроенергия под формата на намаляване на месечната сметка за електроенергия на бенефициерите.
Освен България, Германия и Словения също бяха одобрени за прилагане на временно облекчение на цените на електроенергията за дружества в енергоемки отрасли. Техните бюджети са съответно 3.8 млрд. евро и 90 млн. евро.
Според Пулев, „преди да говорим за нови инвестиции, първо трябва да подкрепим индустрията, която вече е избрала България като производствена база“. По думите му, тя формира над 25% от брутната добавена стойност, а в енергоемките производства са пряко заети около 250 хил. души.
Зад тези работни места стоят домакинства, семейства и цели региони“, добави ресорният министър.