Европа смени руската зависимост с нови енергийни рискове, България остава сред най-уязвимите

Това е централният извод от новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) „Clean Base: The Role of Nuclear Energy for a Secure, Low-Carbon European Future“ и изданието за 2026 г. на Energy and Climate Security Risk Index (ECSRI). Индексът оценява държавите по 21 показателя в четири направления — геополитически риск, достъпност на енергията, надеждност на системата и устойчивост.

За България картината е двойнствена. Страната остава сред държавите с най-висок общ риск в ЕС, но едновременно с това е сред тези, които са постигнали най-сериозно подобрение през последните години.

Геополитическите рискове в ЕС са намалели през 2025 г., но регионалните различия не са се свили.

Европа намали руския риск, но Ормуз разкри новата зависимост

ЕС свали дела на руския петрол във вноса от около 25% преди войната в Украйна до под 5% през 2026 г., а при газа — от приблизително 40% до под 10%. LNG терминали, задължителните газови запаси и по-големите доставки от Норвегия, Алжир, Катар и САЩ са намалили геополитическия риск на Съюза със 17 индексни пункта между 2022 и 2025 г.

Бързата диверсификация на вноса на петрол и газ доведе до рязък спад на геополитическите рискове.

Но кризата около Ормуз през март 2026 г. показва границите на тази диверсификация. Европа е заменила част от зависимостта от руския тръбопроводен газ със зависимост от глобалния LNG пазар, морските теснини и конкуренцията с азиатските купувачи.

Появява се и втори пласт на риска. Според ЦИД геополитическият риск при вноса на соларни панели е нараснал 13 пъти между 2008 и 2025 г., тъй като производството се концентрира в Китай.

Средният геополитически риск при вноса на слънчеви панели в ЕС се е увеличил драстично в сравнение с този при вноса на критични суровини и технологии с ниски въглеродни емисии като цяло.

Това обаче не означава, че зависимостта от чисти технологии е равностойна на зависимостта от нефт и газ. Докладът прави важно разграничение: изкопаемите горива трябва непрекъснато да се внасят, докато веднъж инсталираните панели и турбини произвеждат електроенергия десетилетия. Според използван от ЦИД анализ една доставка на соларни панели може през жизнения си цикъл да произведе електроенергия, еквивалентна на около 50 LNG товара.

Големият европейски проблем вече е цената

Индексът определя достъпността на енергията като най-сериозния риск. През 2025 г. природният газ и електроенергията са поевтинели съответно с 34% и 14% спрямо пика на кризата през 2022 г., но остават с около 50% и 38% над предвоенните нива.

Това вече се превръща в проблем за индустриалната политика. Европейските предприятия плащат повече за електроенергия от конкурентите си в САЩ и Китай. Между 2019 и 2023 г. Европа е загубила над 1 млн. индустриални работни места, а само Германия — още 143 хил. през 2025 г., отбелязва докладът.

Рисковете, свързани с финансовата достъпност, са много по-големи в държавите, зависими от изкопаеми горива.

Особено показателна е връзката между въглеродната интензивност и ценовия риск. Графиката на стр. 20 поставя България, Полша и Румъния сред най-въглеродно интензивните икономики и едновременно сред тези с най-висок риск за достъпността на енергията. ЦИД свързва това с високите разходи за електричество и газ за бизнеса, енергийните разходи спрямо БВП и цената на въглеродните емисии.

България: 24-та в ЕС, но с едно от най-големите подобрения

Класацията на ECSRI за 2025 г. поставя България на 24-то място от 25-те включени в сравнението държави по общ риск, със стойност 60,4. По-неблагоприятно се представя единствено Полша. Нидерландия е лидер с най-нисък риск, следвана от Франция, Австрия, Швеция и Словакия.

Разбивката обаче разкрива необичайно противоречив български профил. Страната е 24-та по геополитически риск, 23-та по достъпност и 24-та по устойчивост, но заема пето място по надеждност на енергийната система.

И тенденцията е положителна. Между 2021 и 2025 г. общият риск на България е намалял с 64 индексни пункта — срещу едва 9 пункта средно за ЕС. Това е по-голямо подобрение от отчетеното за Литва (-43), Полша (-27) и Латвия (-13). ЦИД го свързва с намаляването на руската зависимост, алтернативната инфраструктура за внос и бързото разрастване на ВЕИ.

Това не заличава структурния проблем на Централна и Източна Европа. Разликата в енергийната и климатичната сигурност между региона и останалата част от ЕС дори се е увеличила през 2024–2025 г., след като ЦИЕ понесе непропорционално голям удар от енергийната криза след руската инвазия.

Рисковете за надеждността в ЕС остават високи в държави с ограничен капацитет на междусистемните връзки за газ и електроенергия.

Батериите се превърнаха в българския коз

Най-динамичната промяна в България е при съхранението на електроенергия. Докладът оценява вече въведените батерии на около 2,5 GWh, което поставя страната сред водещите европейски пазари, с перспектива за до 10 GWh до края на 2026 г.

По детайлните данни показват 1382 MW инсталирана мощност през 2025 г. — увеличение от 1500% само за година. Соларните мощности вече представляват 32,7% от инсталираната електрическа мощност. Това увеличава часовете с отрицателни цени от 55 през 2024 г. на 164 през 2025 г., но батериите започват да преместват евтината дневна соларна електроенергия към вечерния пик.

Разширяване на капацитета за съхранение на енергия от батерии и спад в дела на производството на електроенергия от изкопаеми горива в ЕС (2016–2025 г.)

От ЦИД посочват, че през 2026 г. бързото навлизане на системи за съхранение, съчетано с фотоволтаиците и АЕЦ „Козлодуй“, е помогнало на България да достигне най-ниски цени на електроенергията в Югоизточна Европа и да се утвърди като значим нетен износител.

Ядрена енергия плюс ВЕИ, а не ядрена енергия срещу ВЕИ

Една от централните тези на доклада е отхвърлянето на противопоставянето между ядрена и възобновяема енергия. Франция, Швеция и Финландия са сред най-устойчивите системи, защото съчетават стабилна нисковъглеродна генерация от ядрени и водни централи с бързо разрастващи се слънчеви и вятърни мощности. Това намалява зависимостта им от изкопаеми горива, въглеродните разходи и ценовата волатилност.

Предпочитания на обществеността относно бъдещия енергиен микс на Европа, 2025 г.

За България атомната енергия осигурява близо 40% от производството на електроенергия и според анализа е основният нисковъглероден стабилизатор на системата. В комбинация със соларните централи и батериите тя подпомага намаляването на въглеродната интензивност и позицията на страната като износител в Югоизточна Европа.

Дял (%) на ядрената енергия в производството на електроенергия в Европа (2025 г.)

Но докладът съдържа важно предупреждение относно планираните VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Двата AP1000 могат да заменят остаряващите реактори и да засилят дългосрочната сигурност, но прекалено ранното добавяне на голям нов базов капацитет, преди затварянето на въглищните мощности, ръста на потреблението и модернизацията на мрежата, може да увеличи системните разходи и да измести по-рентабилни инвестиции в гъвкавост.

Авторите припомнят и урока от „Белене“ — поне 2 млрд. евро потънали разходи без произведена електроенергия — като аргумент за прозрачна структура на управление, реалистична прогноза за търсенето и строг контрол върху финансирането на бъдещите проекти.

Новата заплаха: токът за изкуствения интелект

Следващият тест ще бъде ръстът на потреблението. Според цитираните в доклада прогнози електричеството за европейските центрове за данни може да нарасне от около 62 TWh до над 150 TWh през 2030 г., а делът им в потреблението да достигне около 5%.

ЦИД вижда възможност за България именно тук — ядрена база, голям ВЕИ потенциал, бързо развиващи се батерии и индустриален капацитет при медта, кабелите, електрооборудването и системите за управление могат да привлекат инвестиции. Но ако мрежата не бъде модернизирана, същите центрове за данни могат да увеличат задръстванията и ценовия натиск.

Тежестта на цените на електроенергията за бизнеса спрямо тарифите за домакинствата, 2025 г.

От управление на кризи към нов дизайн на енергийната система

Препоръките на ЦИД се свеждат до шест стратегически направления:

• по-бърза електрификация и намаляване на вносните изкопаеми горива;
• интегриране на ядрена енергия и ВЕИ;
• реформа на електроенергийния пазар и финансирането;
• инвестиции в мрежи, батерии, междусистемни връзки и гъвкавост;
• европейски и съюзнически вериги за критични суровини, ядрено гориво и чисти технологии;
• превръщане на енергийната политика в част от индустриалната стратегия на ЕС.

Планиран капацитет на малки модулни реактори (в MW) в Европа по етап на развитие на проектите

Това е особено важно за България. Страната вече показва, че може бързо да промени отделни компоненти на системата — диверсификацията на ядреното гориво, соларния бум и батериите са примери. Но индексът показва и другата страна: високата енергийна и въглеродна интензивност продължава да превръща ценовите шокове в риск за индустрията и конкурентоспособността.

Затова големият извод на доклада е по-широк от дебата „ядрена енергия или ВЕИ“. Енергийната сигурност вече зависи не толкова от наличието на една технология, колкото от способността различните технологии да бъдат свързани в работеща система. За България шансът е комбинацията от АЕЦ, ВЕИ, батерии и регионални връзки да превърне сегашното бързо подобрение в трайно конкурентно предимство. Рискът е инвестициите в производство отново да изпреварят мрежите, управлението, индустриалното търсене и способността на държавата да планира дългосрочно.