Жалбата е подадена по Орхуската конвенция, която гарантира достъп до информация и участие на обществеността при решения с екологично значение. Организацията твърди, че европейските институции са изградили стена от мълчание около енергоемките съоръжения.
Спорът идва в момент, когато Европейският съюз иска да утрои капацитета си за центрове за данни, за да навакса в надпреварата за изкуствен интелект със САЩ и Китай. Това означава по-високо и по-постоянно електрическо натоварване.
Липсата на съпоставими данни затруднява оценката колко нови електроцентрали, мрежи и водоснабдителна инфраструктура ще бъдат нужни. Тя също пречи да се сравняват обещанията за ефективност между различни оператори и държави.
Проблемът е особено чувствителен при растящи европейски цени на енергията. Ако новите товари изпреварят инвестициите в производство и пренос, разходите за мрежата и резервите могат да се разпределят и към останалите потребители.
Водата е вторият критичен ресурс, защото много центрове използват охлаждане с изпарение. При горещини и суша това може да създаде конкуренция с населението, земеделието и промишлеността в региони с ограничено снабдяване.
Жалбата превръща прозрачността в част от европейската енергийна политика за AI. Без проверими данни за ток и вода не може да се оцени реалната цена на дигиталната инфраструктура или да се планира надеждно нейното разширяване.
Източници: Lighthouse Reports, POLITICO и 3E News, 30 септември 2026 г