Енергийният преход „ще бъде многоизмерен, с регионални различия и ще се осъществява с различна скорост“. И ще изисква вложения от трилиони долари
Ограничаването на повишаването на глобалната температура до 2°C до края на века остава възможно, макар и все по-трудно постижимо, докато ограничаването на затоплянето до 1,5°C е малко вероятно според всеки един от реалистичните сценарии, които се разглеждат в ново проучване на S&P Global Energy.
Докладът стига до извода, че търсенето на енергия в нововъзникващите и развиващите се икономики (EMDEs) може да нарасне с повече от 60% до 2060 г. Така към световното търсене на първична енергия ще се добави обем, който се равнява на потреблението на още един Китай, например. За същия период се прогнозира, че търсенето в развитите икономики и в Китай ще остане относително непроменено, тъй като електрификацията и повишаването на енергийната ефективност ще ограничат нарастването на крайното потребление на енергия.
Според проучването, задоволяването на нарастващото търсене на енергия при едновременно гарантиране на енергийна сигурност, устойчивост и достъпни цени ще изисква подход, който трябва да е с по-различен нюанс към декарбонизацията в сравнение с този, доминирал при дебатите за енергийния преход през последното десетилетие.
„Концепциите и политиките, целящи да оформят енергийния преход през последното десетилетие, се сблъскаха с реалностите на икономическото развитие, нарастващото търсене на енергия, геополитиката и темпото на технологичния прогрес“, заявява Даниел Йергин, заместник-председател на S&P Global.
„Основният факт е, че най-големият източник на дългосрочно нарастване на търсенето на енергия ще са нововъзникващите и развиващите се икономики, където енергийните нужди се определят от икономическото развитие, индустриализацията, урбанизацията и нарастващите доходи.“
Проучването заключава, че ограничаването на повишаването на глобалната температура до 1,5°C е непостижимо при нито един от реалистичните сценарии и, че постигането на нулеви нетни емисии в световен мащаб преди края на века е малко вероятно. Въпреки че някои развити икономики може да постигнат, или да се доближат до въглеродна неутралност до 2060 г., не се очаква повечето нововъзникващи и развиващи се икономики да направят това преди по-късен етап през века.
Въпреки това, ограничаването на затоплянето до 2°C до края на века остава възможно според сценария за мащабна декарбонизация, разгледан в доклада.
При този т.нар. „Път за намаляване на емисиите“ (Emissions Reduction Pathway) глобалният капацитет за производство на енергия от слънцето и вятъра би се увеличил осем пъти до 2060 г., включително става въпрос за 18-кратен ръст в нововъзникващите и развиващите се икономики, като по този начин би осигурил 73% от световното производство на електроенергия. Капацитетът на акумулаторните системи за енергийната мрежа би се увеличил 25 пъти през същия период, докато общите емисии на парникови газове биха спаднали с 65%, при условие че се постигнат съответните намаления на емисиите извън енергийния сектор.
За разлика от това, сценарият в проучването под названието „Път на настоящите реалности“ (Current Realities Pathway) и описван като по-вероятен изход при настоящата политическа обстановка, предвижда спад на емисиите с едва 17% до 2060 г., което би довело до повишаване на температурата с около 2,8°C до края на века.
Трети сценарий, озаглавен като „Път на разминаващите се приоритети“ (Diverging Priorities Pathway), предполага, че развитите икономики ще продължат да отдават приоритет на намаляването на емисиите, докато развиващите се икономики ще поставят по-голям акцент върху икономическия растеж, достъпността до енергия и енергийната сигурност. При този сценарий глобалните температури биха се повишили с около 2,5°C до края на века.
Въпреки потенциала за ограничаване на затоплянето до 2°C, докладът посочва, че пред постигането на тази цел все още стоят значителни технически и финансови пречки.
„Електрификацията, базирана на възобновяеми енергийни източници, е от ключово значение за намаляването на емисиите, а темпът на ръст ще бъде значителен“, казва, Atul Arya,старши вицепрезидент и главен енергиен стратег в S&P Global Energy.
„Въпреки това съществуват практически ограничения за това, до каква степен енергийните системи могат да се разширяват, да се декарбонизират и да останат надеждни, при това с необходимата скорост, на достъпна цена и в рамките на наличните финансови ресурси.“
Проучването изчислява, че до 2060 г. ще са необходими глобални инвестиции в размер на около 50 трилиона долара за инфраструктура, свързана с производството, съхранението, преноса и разпределението на електроенергия. Отбелязва се, че разходите за интеграция нарастват значително, когато делът на променливото производство от възобновяеми източници надхвърли около 50–60% от електроенергийното снабдяване.
Докладът също така подчертава предизвикателствата пред електрификацията на сектори като тежката промишленост, авиацията, корабоплаването и товарния транспорт. Електрификацията на среднотежкия и тежкотоварния транспорт остава особено трудна задача, като според всички сценарии делът на електроенергията в енергийното потребление на сектора ще бъде под 30% до 2060 г.
В резултат на това от S&P Global очакват продължителен период, през който различни енергийни източници ще съществуват едновременно. Изкопаемите горива остават част от енергийния микс при всеки от сценариите, дори и общият им дял да намалява.
Според сценария за ограничаване на затоплянето до 2°C, проучването изчислява, че до 2060 г. ще са необходими инвестиции от над 11 трилиона долара в дейности по проучване и добив (upstream) на нефт и газ. При сценария „Текущи реалности“ (Current Realities Pathway), при който търсенето на нефт спада само със 7%, а това на природен газ нараства с 35%, необходимите инвестиции в този сектор достигат близо 14 трилиона долара.
Проучването стига също така до извода, че енергийният преход на отделните държави ще се определя от собствените им ресурси, инфраструктура и икономически приоритети, а не от единен глобален модел.
Според доклада резултатите по отношение на емисиите на CO₂ от енергийния сектор варират значително между отделните държави – от почти пълно понижение до ръст от над 90% до 2060 г.
В някои случаи съображенията за енергийна сигурност и достъпност на цените могат да насърчат по-бързото внедряване на възобновяеми източници и електрификация, докато държавите с богати природни ресурси е възможно да поставят по-голям акцент върху вътрешния добив на изкопаеми горива.
„Енергийният преход все повече ще се определя от това, как светът задоволява мащабното ново търсене, като същевременно намалява емисиите, засилва сигурността и поддържа достъпни цени“, заявява Nick Lowes вицепрезидент „Консултантски услуги“ в S&P Global Energy.
По думите му, енергийният преход „ще бъде многоизмерен, с регионални различия и ще се осъществява с различна скорост.“