Брюксел търси едногодишна отсрочка за изискванията към вноса на петрол и газ, но индустрията настоява за три години, а противниците предупреждават за отстъпление от климатичната политика
Еврокомисарят за енергетиката Дан Йоргенсен Източник: БТА
Европейската комисия обмисля да отложи с една година ключови изисквания на първия в света регламент, който налага стандарти за емисиите на метан и върху внасяните изкопаеми горива. Причината вече не е само техническата готовност на компаниите. Войната, свързана с Иран, ограниченията върху доставките през Ормуз и ниските газови запаси превърнаха спорния регламент в проблем на европейската енергийна сигурност.
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви на срещата на енергийните министри в Дъблин, че е възложил на екипа си да проучи възможностите за отлагане на частта за вноса, съобщи Ройтерс. Става дума за задълженията, които от 1 януари 2027 г. трябва да принудят вносителите да доказват, че нефтът, природният газ и въглищата са произведени при стандарти за мониторинг, докладване и верификация (MRV), еквивалентни на европейските.
Това разграничение е съществено: ЕК не предлага засега да се премахне регламентът, нито бъдещият лимит върху метановия интензитет на вносните горива. Но натискът върху Брюксел показва колко трудно става съчетаването на климатичните стандарти с необходимостта Европа да си осигури достатъчно нефт и газ.
Европейските правила за метана
Първият в света закон, насочен към емисиите на метан от внасяни изкопаеми горива, трябва да влезе в сила през януари 2027 г. Той задължава чуждестранните производители на нефт и газ, доставящи горива за ЕС, да наблюдават и докладват своите емисии на метан.
Компаниите, които не спазват изискванията, могат да бъдат глобени с до 20% от годишния си оборот. Предвиждаше се законът да въведе ограничение за емисиите на метан при вноса на нефт и газ, считано от 2030 г.
Франция поведе натиска, 17 държави поискаха промени
Най-видимият политически натиск дойде от Франция. Президентът Еманюел Макрон поиска едногодишно отлагане, аргументирайки се с правните рискове за вносителите в момент на ограничени доставки. Германия — най-големият газов пазар в Европа — също е сред държавите, които предупредиха за последствията за сигурността на снабдяването. Италия и Чехия са сред поддръжниците на по-дълга, тригодишна отсрочка.
Всъщност разделението е още по-дълбоко, показват анализи на Agence Europe. През лятото натиск за промяна на режима оказваха 17 държави членки. Според Agence Europe, България, Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Румъния, Белгия, Гърция, Полша, Латвия, Литва, Словения, Кипър и други държави смятаха, че само отлагане на санкциите не е достатъчно и настояваха за изменение на самия регламент.
САЩ също оказват силен натиск. Това е особено важно, защото след отказа от по-голямата част от руския тръбопроводен газ американският LNG се превърна в ключов елемент от енергийната сигурност на Европа. Вашингтон и компании като ExxonMobil предупреждават, че несъответствието с европейските правила може да накара доставчици да пренасочат товари към други пазари.
От другата страна Испания се противопоставя на повторното отваряне на регламента. Аргументът на Мадрид и екологичните организации е, че геополитическата криза не трябва да се превръща в основание за трайно отслабване на климатично законодателство, прието само преди две години.
България е в лагера, който настоява за промяна
Българската позиция заслужава особено внимание. Публичните данни от европейските преговори поставят София сред държавите, които през юли са настоявали не просто за по-меко прилагане, а за законодателна промяна на регламента.
Причината е до голяма степен структурна. България зависи от вносен газ — включително азербайджански доставки и LNG, влизащ през Гърция, — а всяко ограничаване на кръга от допустими доставчици може да повиши цената на диверсификацията.
Но регламентът не се отнася само до вноса. Вътре в ЕС той засяга нефтената, газовата и въглищната индустрия: изисква измерване на емисиите, откриване и отстраняване на течове, постепенно ограничаване на изпускането и изгарянето на метан и планове за изоставени мини и неактивни нефтени и газови кладенци.
За България това означава пряко отражение върху газовата инфраструктура и вносителите, но и върху въглищните региони, включително „Марица-изток“, където възникват нови задължения за мониторинг и докладване.
Защо метанът е толкова важен
Залогът е голям и от климатична гледна точка. Метанът е вторият най-важен антропогенен парников газ след CO₂, но остава в атмосферата значително по-кратко. Затова бързото му ограничаване може да има относително бърз ефект върху темпа на затопляне.
В нефтогазовата индустрия той изтича от кладенци, компресорни станции, тръбопроводи и други съоръжения или се изпуска и изгаря технологично. При въгледобива метанът се освобождава от пластовете по време и след експлоатацията на мините.
ЕС се опитва чрез огромната си покупателна сила да изнесе собствените стандарти извън европейските граници. От 1 януари 2027 г. започва изискването за еквивалентен MRV режим; от август 2028 г. трябва да се докладва метановият интензитет, а от август 2030 г. вносителите трябва да доказват, че новите или подновени договори покриват определен от Комисията максимален праг.
Именно първият етап сега е под въпрос.
Индустрията: системата още не съществува
Eurogas, FuelsEurope, IOGP и други браншови организации твърдят, че проблемът не е нежелание да се намаляват емисиите, а практически невъзможна времева рамка. Необходимо е производителите в трети държави да изградят системи за измерване, да бъдат създадени достатъчно акредитирани верификатори, сертификатите да бъдат признати във всички държави членки, а европейските вносители да получат данни от понякога изключително сложни международни вериги.
Затова индустрията настоява за тригодишно, а не едногодишно отлагане — до 2030 г. — чрез юридически обвързваща промяна. Според Eurogas едногодишната отсрочка не решава проблема, ако през това време липсващите стандарти, методологии и инфраструктура за сертифициране не бъдат изградени.
Wood Mackenzie стига до далеч по-тревожни оценки в проучване, поръчано от IOGP Europe и Concawe. При стриктно прилагане на сегашния режим около 43% от внесения през 2024 г. природен газ и 87% от суровия петрол потенциално биха срещнали проблем със съответствието през 2027 г. Анализът моделира дори риск от около 50% спад на европейската рафинерийна преработка между 2027 и 2030 г.
Контрааргументът: газ има, проблемът е сертифицирането
Противниците на отсрочката атакуват именно тезата за неизбежен недостиг. Анализ на Rystad Energy, поръчан от Environmental Defense Fund Europe, стига до различен извод: глобалният пазар разполага с достатъчно доставки, които могат да отговорят на европейските изисквания, а сегашният ценови натиск произтича преди всичко от геополитическия шок, а не от регламента.
Така спорът се свежда до две различни оценки на риска. Индустрията пита дали Европа може да си позволи да експериментира със снабдяването по време на енергийна криза. Екологичният лагер пита защо производителите ще инвестират в измерване и намаляване на течовете, ако ЕС отлага правилата всеки път, когато пазарът стане напрегнат.
Ще стигне ли една година?
Едногодишната отсрочка може да реши непосредствения проблем със зимата на 2026–2027 г. Вносителите ще могат да сключват договори без непосредствен риск от нарушение, а производителите ще получат допълнително време за верификация.
Но една година сама по себе си не гарантира готовност. Показателно е, че през юли само три държави членки са имали създаден режим за санкции по регламента.
Точно затова предложението на Йоргенсен отсрочката да бъде условна е ключово. Ако до януари 2028 г. ЕС изгради обща система за акредитация и верификация, приеме липсващите технически правила, осигури еднакво прилагане във всички 27 държави и работи с основните доставчици — САЩ, Норвегия, Катар, Алжир и Азербайджан — една година може да се окаже достатъчен преходен буфер.
Ако допълнителните 12 месеца бъдат просто политическа пауза, Брюксел вероятно ще се изправи пред същия спор през есента на 2027 г. — само че още по-близо до следващия, значително по-строг етап на регламента.
Именно тук е истинският тест за предложението на ЕК. Отлагането може да защити енергийната сигурност, без да подкопае климатичната политика, само ако бъде използвано за подготовка, а не като първа стъпка към постоянно отстъпление от правилата за метана.
Следващите стъпки
Европейската комисия все още не е потвърдила кога ще предложи промени в закона, но според някои представители това може да се случи още тази седмица. Промените трябва да бъдат договорени и одобрени от държавите членки на ЕС и от Европейския парламент, преди да влязат в сила.