Ниските води влияят пряко върху енергийните доставки, транспорта и критичната инфраструктура. Те могат да затруднят превоза на горива и оборудване, хидроенергийното производство и охлаждането на някои големи енергийни обекти.
Дунав е транспортен и икономически коридор за над 110 млн. души в 14 държави. Затова проблемът не се ограничава до националните участъци на реката и изисква координирани инвестиции.
Приоритетните области на стратегията трябва да подготвят обща оценка на последиците от ниските нива и повтарящите се суши. Тя ще очертае дългосрочните мерки, инвестиционните потребности и възможните съвместни проекти.
Работата ще се извършва с Европейската комисия, Дунавската комисия и Международната комисия за опазване на река Дунав. Целта е националните потребности да бъдат свързани с действащи европейски инструменти за подкрепа.
България чрез МРРБ е ротационен председател на Стратегията на ЕС за Дунавския регион през 2026 г. Страната настоява рисковете за свързаността и енергийната сигурност да бъдат отразени и в следващия бюджет на ЕС.
Дунавската стратегия обединява девет държави членки на ЕС и пет страни в процес на присъединяване. Общата позиция не определя конкретен бюджет, а поставя основа за насочване на бъдещо финансиране към устойчивостта на региона. Източник: МРРБ.