В момента работят около 100 обекта със системи за съхранение на енергия чрез батерии (BESS), повечето от които са изградени през последните две години.
Мащабните проекти използват бивши промишлени обекти и летища или са интегрирани в съществуващи електроцентрали, включително въглищни.
„Мащабът и скоростта на разгръщане на системите за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст„, заяви Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.
Сред причините за водещата роля на страната в региона експертите посочват малкото административни пречки, благоприятния пазар за чиста енергия и финансирането от ЕС.
Батерийните инсталации поемат излишната електроенергия от соларните централи и я подават обратно в мрежата, когато търсенето се увеличи.
Това се оказа от голяма полза, когато изключително ниските нива на Дунав нарушиха производството на електроенергия от атомни и водноелектрически централи в Източна Европа и увеличиха търсенето на вносна електроенергия.
През юли и август България — една от най-бедните държави в ЕС — отчете нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно, което е повече от два пъти от средното за май и юни.
Само през юли близо половината от износа на електроенергия от България, оценен на около 74 милиона евро, е бил осъществен към Румъния.
Намаляване на зависимостта от въглищата
В „Марица Изток 3“ – някога втората по големина въглищна електроцентрала в България, промяната и отказът от зависимостта от горивото се виждат на място.
Построена по време на комунизма с четири генераторни блока, централата рязко намали използването на въглища през 2024 г., като преустрои съществуващата мрежова инфраструктура за батерийна инсталация.
„Можехме да използваме голямата връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии“, обясни Васил Щонов, ръководител на операциите на базираната във Великобритания енергийна компания „КонтурГлобал“ в България.
„Въглищата отпаднаха, батерията навлезе — беше правилното нещо в правилния момент„, отчете Щонов. Според него обаче България трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности за тежки зими или прекъсвания на доставките на газ.
Докато през 2025 г. България е представлявала около 9% от новия европейски капацитет за съхранение на енергия чрез батерии и около 2% от новите соларни мощности, страната може да „служи като положителен пример за други европейски държави“, заяви Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания FfE.
„Правилните стимули могат да позволят бърз енергиен преход“, посочи той.
Българското министерство на енергетиката съобщи, че този месец страната разполага с около 5,7 гигавата действащ капацитет за съхранение на енергия чрез батерии.
Това се равнява, като мощност, на почти 1/4 от общия инсталиран капацитет за производство на електроенергия в България — и е повече от пет пъти над действащия капацитет за съхранение чрез батерии в съседна Румъния.
Българските компании също така са сключили договори за близо 14 гигаватчаса мащабни системи за съхранение, част от които вече са въведени в експлоатация.
„Целта е системите за съхранение да намерят устойчиво място на пазара“, отбелязаха от Министерството на енергетиката и добавиха, че това „трябва да върви ръка за ръка с други инвестиции, като тези в преносната и разпределителната мрежа“.
„По случайност“
Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия в България, отдава бума на батериите на съчетание от фактори, а не на целенасочена стратегия.
„Всичко се случи почти по случайност“, обясни той.
Капацитетът за производство на слънчева и вятърна енергия се разраства бързо в целия регион, но бумът на възобновяемите източници в България е особено силно ориентиран към соларната енергия, което води до все по-големи излишъци през деня.
Освен това в България големите батерийни проекти могат да бъдат въведени в експлоатация само за девет до 18 месеца — значително по-бързо от много соларни или вятърни проекти, добави Газдов.
Но технологиите за съхранение на енергия чрез батерии имат своите ограничения. Едно от тях е, че междусистемните връзки с други държави имат ограничен капацитет за пренос на електроенергия.
Друг проблем е, че съвременните батерии могат да съхраняват електроенергия само за сравнително кратки периоди — „обикновено между един и шест, а понякога до осем часа“, обясни Херман от FfE.
Така че макар да могат да подпомогнат електропреносната мрежа при временно намаляване на електроснабдяването, те не могат да заменят ядрен реактор, който е спрял работа заради суша.
А успехът им в крайна сметка може да намали собствената им рентабилност, тъй като, когато все повече оператори на BESS купуват електроенергия на ниски цени и я продават обратно в пиковите часове, разликата между цените в двата периода ще се свива.