Светът увеличава биогоривата заради петролния шок, това създава риск за продоволствената сигурност, земите и горите

Това решение може да намали зависимостта от вносния петрол и да осигури допълнителни количества за съществуващия автомобилен парк, тежкотоварния транспорт и други сектори, които не могат да бъдат електрифицирани бързо. Но ако растежът се основава предимно на царевица, захарна тръстика, рапица, соя, палмово и други растителни масла, енергийната сигурност рискува да бъде постигната за сметка на продоволствената сигурност, горите и водните ресурси.

До този извод стига ново проучване на Chatham House, изготвено съвместно с международната сертифицираща организация Forest Stewardship Council. Според анализа глобалното производство на биогорива може да нарасне от около 105 млн. тона петролен еквивалент през 2025 г. до 176 млн. тона през 2030 г. – увеличение с 68%.

Основното предупреждение на авторите е, че биогоривата могат да бъдат целеви и временен инструмент при настоящия енергиен шок, но не бива да се превръщат в трайна и масова алтернатива на електрификацията. В противен случай намаляването на нефтената зависимост може да създаде нова зависимост – от земя, земеделски култури, торове и вносни биокомпоненти.

Петролният шок връща биогоривата в центъра на енергийната политика

От началото на конфликта с Иран цената на суровия петрол се е повишила с близо 40%, докато захарта и царевицата са поскъпнали с около 20%, посочват Chatham House и Reuters. Не цялото увеличение при земеделските суровини може да бъде приписано на биогоривата – влияние оказват по-скъпите торове, транспортът, метеорологичните условия и нарушенията на търговските маршрути. Нарастващото търсене от производителите на етанол и биодизел обаче добавя още един конкурент за същите култури.

Биогоривата стават по-конкурентоспособни, когато петролът и конвенционалните горива поскъпват. Те могат да бъдат смесвани с бензин и дизел, без да се чака масова подмяна на автомобилния парк, което ги прави политически привлекателни при внезапна криза.

Точно тази бързина обаче е и основният риск. Квотите за смесване могат да бъдат повишени с административно решение, докато изграждането на системи за проследяване, сертифициране и контрол върху земеползването изисква години.

„Като дават приоритет на енергийната сигурност в краткосрочен план, някои политически мерки може да доведат до засилване на продоволствената несигурност в средносрочен план“, предупреждават авторите. При нов неблагоприятен фактор – суша, наводнения, провалена реколта или допълнително прекъсване на търговски маршрути – ценовият ефект върху храните може да се усили значително.

Не всички биогорива са еднакви

В дебата често под общото понятие „биогориво“ се поставят технологии с коренно различен екологичен и икономически профил. Конвенционалните биогорива, известни като първо поколение, се произвеждат предимно от хранителни и фуражни култури. Биоетанолът обичайно използва царевица, пшеница, захарна тръстика или захарно цвекло. Биодизелът може да се произвежда от рапица, соя, слънчогледово и палмово масло.

Тези горива могат да намаляват употребата на нефт, но създават пряка конкуренция за обработваема земя и земеделска продукция. Ако разширяването на площите доведе до изсичане на гори или превръщане на пасища и естествени екосистеми в земеделски терени, част от очакваното намаление на емисиите може да бъде заличено.

Усъвършенстваните биогорива – условно наричани второ поколение – се произвеждат от отпадъци, остатъци, използвани масла, слама, целулозни материали и други суровини, които не конкурират пряко производството на храни. Те по принцип имат по-добър екологичен профил, но суровинната им база е ограничена, а технологиите обикновено са по-скъпи.

И тук има рискове. Високите цени на използваното готварско олио например могат да създадат стимули за неправилно деклариране на първични растителни масла като отпадъчни. Затова проследимостта по цялата верига е толкова важна, колкото и формалната категория на суровината.

Допълнителни 36 млн. хектара не са само статистика

През 2023 г. приблизително 32 млн. хектара земя в глобален план са били използвани за суровини за биогорива. При пълно изпълнение на обявените до май 2026 г. по-високи квоти необходимата площ може повече от да се удвои до 2030 г.

Натискът няма да бъде разпределен равномерно. Най-сериозните последици се очакват в държавите с голямо производство на палмово масло, соя, царевица и захарна тръстика, както и в региони със слаб контрол върху промяната на предназначението на земята.

В Индонезия планираното преминаване от B40 към B50 означава, че делът на биодизела на основата на палмово масло в горивната смес ще се увеличи от 40% на 50%. Това може да намали вноса на дизел, но ще повиши вътрешното търсене на палмово масло и ще изисква разширяване на производствените мощности.

САЩ вече насочват около 40% от търсенето си на царевица към производството на етанол. Новите федерални цели предвиждат значително увеличение при биодизела и възобновяемия дизел.

Бразилия има задължителни нива от 30% етанол и 15% биодизел, като обсъжда допълнително увеличение. Страната обаче разполага с повече деградирали земи, върху които производството може да бъде разширено без ново обезлесяване, ако системите за контрол действат ефективно.

Индия ускори целта си за 20% етанол в бензина и разреши използването на допълнителни суровини, включително царевица и оризови запаси. През юни 2026 г. страната одобри и регулаторна рамка за гориво със 100% етанол.

Така глобалният бум на биогоривата се концентрира върху няколко култури, които имат едновременно енергийна и хранителна функция. Това увеличава връзката между петролните и земеделските пазари: скъпият петрол повишава търсенето на биогорива, а то от своя страна може да оскъпи царевицата, захарта и растителните масла.

Торовете са вторият канал към цените на храните

Експанзията на биогоривата съвпада с ограничения при доставките и високите цени на торовете. Земеделието се нуждае от природен газ, горива, електроенергия, пестициди и транспорт, поради което петролната и газовата криза вече повишава производствените разходи.

По данни, цитирани в доклада, значителна част от глобалната търговия с петрол и торове преминава през Ормузкия проток. По-малката наличност на торове може да намали добивите именно когато производителите са стимулирани да отглеждат повече суровини за горива.

Анализът предупреждава и за допълнителния риск от силно явление Ел Ниньо през 2026–2027 г. Суши в Югоизточна Азия могат да понижат добивите от палмово масло, докато други екстремни явления могат да засегнат царевицата, ориза и захарната тръстика.

Получава се неблагоприятна комбинация: по-скъпи производствени ресурси, по-слаби реколти и по-високо индустриално търсене на хранителни култури. При подобен сценарий биогоривата не са единствената причина за продоволствена инфлация, но действат като усилвател.

Европа е по-защитена с регулациите, но зависи от внос

ЕС се различава от големите производители като САЩ и Бразилия по значително по-високата си зависимост от внос. Според проучването произведените в ЕС горива и суровини осигуряват само около 40% от биомасата, използвана в блока.

Това означава, че по-високите европейски квоти могат да изнесат част от екологичния отпечатък извън границите на Съюза. Горивото може да бъде използвано и отчетено като възобновяемо в Европа, докато натискът върху земята, водата и горите възниква в Азия или Южна Америка.

Директивата RED III позволява на държавите членки да изберат една от две основни цели за транспорта до 2030 г.: поне 29% дял на възобновяемата енергия или намаляване с поне 14,5% на интензитета на емисиите от транспортните горива.

Приносът на биогоривата от хранителни и фуражни култури е ограничен до максимум един процентен пункт над дела им през 2020 г., но не повече от 7%. Наред с това са въведени специални цели за усъвършенствани биогорива, биогаз и възобновяеми горива от небиологичен произход.

Таванът е важна защита, но не премахва риска. Много държави все още имат възможност да увеличат използването на конвенционални биогорива в рамките на разрешената граница. Ако част от отпадъчните горива престане да се отчита двойно за изпълнение на националните цели, може да се увеличи физическото търсене на биокомпоненти, включително на горива от земеделски култури.

Европа обсъжда E20, но решение още няма

През април 2026 г. ЕС обяви, че разглежда възможността допустимото съдържание на етанол в бензина да се увеличи от E10 до E20. Окончателно решение обаче не е взето.

За европейската етанолова индустрия това е възможност за по-голям вътрешен пазар, подкрепа за земеделските производители и намаляване на вноса на петрол. За природозащитните организации то носи риск от възстановяване на търсенето на биогорива от първо поколение.

RED III поставя таван върху приноса на биогоривата от храни и фуражи към националните цели. Затова евентуалните допълнителни количества над него би трябвало да идват от отпадъчни или усъвършенствани суровини. На практика обаче пазарът на такива материали не е неограничен.

При авиацията европейската политика вече въвежда постепенно повишаване на дела на устойчивите авиационни горива – от минимум 2% през 2025 г. до 70% през 2050 г. За да не бъде изпълнена тази цел основно с биомаса, е предвиден нарастващ дял на синтетичните горива, който трябва да достигне 35% през 2050 г.

Тази конструкция отразява принципа, защитаван и в проучването: ограничените устойчиви биогорива трябва да бъдат насочвани предимно към авиацията, корабоплаването и част от тежкия транспорт, където директната електрификация е значително по-трудна.

Нови правила срещу скритото обезлесяване

Европейската комисия актуализира и методиката за определяне на суровините с висок риск от непряка промяна в земеползването. Ако една култура започне да се използва масово за гориво, нейното производство може да измести хранителни култури към нови територии, което косвено да доведе до обезлесяване.

При приемане на предложените правила соята ще бъде включена сред високорисковите суровини, които трябва постепенно да бъдат извадени от европейските схеми до 2030 г.

Това е важна стъпка, но контролът остава сложен. Сертификатът за устойчивост има стойност само ако суровината може да бъде проследена до мястото на производство и ако одитите предотвратяват смесването на устойчиви и неустойчиви количества.

Регламентът на ЕС срещу обезлесяването допълва тази система, но взаимодействието между него, RED III и режимите за сертифициране трябва да бъде достатъчно ясно, за да не възникват паралелни правила, пропуски и различни стандарти за едни и същи вериги.

Цената на прехода: натиск и върху европейските горива

По-високият задължителен дял на биокомпонентите може да повиши производствената цена на бензина и дизела, когато етанолът, биодизелът или отпадъчните масла са по-скъпи от заместваното изкопаемо гориво. Ефектът зависи от пазарните цени, вида на суровината, данъчния режим и разходите за сертифициране.

Не може обаче автоматично да се твърди, че сегашният скок в европейските цени на горивата се дължи основно на RED III. Водещите фактори през 2026 г. са ограничените доставки на петролни продукти, ниските запаси, войните в Близкия изток и Украйна, високите транспортни разходи и проблемите в рафинериите.

Глобалният недостиг на дизел вероятно ще продължи и през 2027 г., като запасите в Европа, Северна Америка и Азия са на необичайно ниски равнища. Това засяга пряко транспорта, земеделието и промишлеността.

Биогоривните квоти добавят втори ценови канал. Ако растителните масла, етанолът и сертифицираните отпадъчни суровини поскъпват, цената на задължителната смес също се повишава. Но точният принос на биокомпонента към цената на колонката не може да бъде определен само от общата инфлационна статистика.

България: 6% биодизел и 9% биоетанол

България не е разгледана отделно в доклада на Chatham House, но е пряко изложена на описаните рискове като земеделски производител, вносител на горива и държава, прилагаща европейските цели за възобновяема енергия в транспорта.

От 1 септември 2024 г. продаваното дизелово гориво трябва да съдържа минимум 6% биодизел по обем, като поне два процентни пункта трябва да бъдат биогориво от ново поколение, произведено от суровини тип „А“.

От 1 март 2025 г. бензинът трябва да съдържа минимум 9% биоетанол по обем, като поне един процентен пункт трябва да бъде от ново поколение. Изискванията са записани в Закона за енергията от възобновяеми източници.

Това поставя България сравнително близо до техническата граница на масовия бензин E10. Евентуално европейско преминаване към E20 би изисквало оценка на съвместимостта на автомобилния парк, снабдяването с етанол и отражението върху цените.

Особено важен е първият въпрос. Българският автомобилен парк е сред най-старите в ЕС, а част от по-старите автомобили не са сертифицирани за работа с E20. Следователно увеличаването на дела на етанола не може да се разглежда само като промяна в горивната смес – то би изисквало отделно обозначение на колонките, запазване на подходящо гориво за несъвместимите автомобили и ясна информация за потребителите.

Българският пазар вече познава риска от недостиг

През 2025 г. България се сблъска с логистичен проблем при снабдяването с необходимия усъвършенстван биоетанол. Представители на петролния сектор свързаха напрежението със спряло производство в Унгария, ограничения върху определени украински суровини и по-силното европейско търсене.

Случаят показа една от слабостите на системата: задължителното съдържание може да създаде тесен пазар за конкретен сертифициран компонент. Ако доставчик отпадне или вносът бъде ограничен, проблемът не е непременно липса на бензин, а невъзможност той да бъде пуснат законно на пазара без изискваната добавка.

България разполага и със собствен производствен капацитет. Само една от големите инсталации, за която има публични екологични отчети, разполага с капацитет за 100 000 тона биодизел годишно. Това обаче не гарантира пълна независимост, защото производството зависи от цената и произхода на растителните масла, отпадъчните суровини и необходимите сертификати.

Земеделието може да спечели – и да плати цената

Като производител и износител на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед България може да извлече полза от по-високите международни цени и допълнителното търсене на суровини.

За фермерите по-високото търсене означава по-големи приходи и допълнителен пазар. За преработвателите то може да създаде инвестиции и работни места в производството на биодизел, етанол, биометан и горива от остатъчни материали.

Но икономическата полза има и обратна страна. Използването на слънчоглед, рапица или царевица за гориво конкурира хранителната индустрия и животновъдството. По-високите цени на маслодайните култури могат да се прехвърлят върху олиото и други храни, а по-скъпата царевица – върху фуражите, месото и млечните продукти.

Интензифицирането на производството увеличава потреблението на торове, вода и препарати за растителна защита. При липса на правилно сеитбообращение и почвозащитни практики стимулът за повече енергийни култури може да задълбочи деградацията на почвите.

Временен мост, а не нова постоянна зависимост

Chatham House препоръчва на правителствата първо да ограничават търсенето на петрол чрез по-висока енергийна ефективност, обществен транспорт, споделено пътуване и намаляване на несъществените пътувания. Тези мерки могат да дадат сравнително бърз резултат, без да изискват допълнителни земеделски площи.

Втората препоръка е да не се изграждат мащабни системи, зависими трайно от биогорива от хранителни култури. Новите производствени мощности и субсидии могат да се превърнат в блокирани активи, ако след отшумяването на петролната криза транспортът продължи да се електрифицира.

Третият приоритет е насочването на стимулите към отпадъци, остатъчни суровини, усъвършенствани биогорива и устойчиво производство върху деградирани земи. Това трябва да бъде придружено от строги лимити за земеползването и пълна проследимост.

Необходимо е и по-добро международно наблюдение на земеделските пазари, запасите, торовете и търговските ограничения. Енергийна мярка в една голяма икономика може да повиши цените на храните в държава, която няма собствено производство на горива или достатъчна земеделска продукция.

Истинският избор не е между петрол и царевица

Биогоривата могат да осигурят частично облекчение при недостиг на петрол. Те са особено полезни за съществуващия тежкотоварен парк, авиацията и корабоплаването, където подмяната на техниката изисква повече време.

Но мащабното им използване в леките автомобили е все по-трудно за икономическа и екологична защита. Според Chatham House електромобилите използват приблизително 70% по-малко енергия на километър, а експлоатационните им разходи често са с 40–50% по-ниски от тези на сравними бензинови автомобили.

Следователно дългосрочният отговор на нефтената зависимост не е замяната на всеки литър петрол с еквивалентно количество гориво от земеделска култура. Той е намаляване на общото потребление на енергия, електрификация и запазване на ограничените устойчиви биогорива за секторите, които нямат реалистична алтернатива.

Петролната криза може да бъде временна. Разораната екосистема, унищожената гора и загубеното почвено плодородие обаче не се възстановяват със същата скорост. Именно затова биогоривата могат да бъдат мост през кризата, но не и оправдание светът да замени една ресурсна зависимост с друга.