Швейцария е един от най-показателните примери за трансформацията, която предстои на европейското отопление. Страна с високи доходи, строги екологични стандарти и бързо разпространяващи се термопомпи все още отоплява половината от жилищните си сгради с петролни продукти и природен газ.
Според данните на швейцарската статистика, представени от HVAC-Bulgaria, през 2025 г. нафтата остава основен източник на отопление за 33% от жилищните сгради, а газът – за 17%. В същото време вече една от всеки четири сгради има термопомпа, като делът им е нараснал шест пъти от 2000 г. насам. При сградите, построени през последното десетилетие, приблизително три четвърти използват термопомпи.
Това е концентриран образ на промяната, която се извършва в Европа: старият жилищен фонд продължава да държи огромен брой газови, нафтови и други отоплителни системи, докато при новото строителство електрификацията напредва много по-бързо.
Но европейският преход вече не е само климатична политика. След енергийните шокове от последните години той все повече се разглежда като политика за енергийна сигурност, по-ниска зависимост от вносни горива и защита на домакинствата от геополитически ценови сътресения.
Отоплението е следващата голяма територия на електрификацията
Причината е мащабът. През 2024 г. домакинствата са представлявали 26% от крайното енергийно потребление в ЕС, а 61,5% от използваната от тях енергия е отивала само за отопление на помещенията. Природният газ все още осигурява 29,4% от енергията, потребявана от домакинствата, електроенергията – 26,9%, а възобновяемите източници и биогоривата – 22,8%.
Това превръща отоплението в един от най-големите останали пазари за заместване на изкопаемите горива.
През 2025 г. възобновяемите източници вече осигуряват 27,3% от енергията за отопление и охлаждане в ЕС, като важна част от ръста идва от термопомпите. Но картината е крайно неравномерна. Северна Европа е много напред, докато в редица централно- и източноевропейски държави газът, въглищата, дървата или централното отопление на изкопаеми горива все още имат голяма роля.
Именно тази разлика обяснява защо ЕС не може да приложи един и същ модел навсякъде.
Термопомпите отново набират скорост
След спада през 2023–2024 г. европейският пазар на термопомпи отново расте. Според Европейската асоциация за термопомпи (EHPA) през 2025 г. в 21 европейски държави са продадени около 2,9 млн. термопомпи – с 13% повече спрямо 2024 г., а общият им брой достига 29,3 млн.
Ускорението продължава и през 2026 г. Само през първото тримесечие продажбите в 11 наблюдавани пазара са се увеличили със 17% на годишна база до около 575 000 устройства. Във Франция, Германия и Полша средният ръст достига 25%. Според EHPA новото поскъпване и несигурността около доставките на газ и петрол също са засилили интереса към технологията.
Различията между държавите обаче остават огромни.
Норвегия, Финландия и Швеция са най-напред – в тях повече от половината домакинства вече разполагат с термопомпа. Франция има най-големия абсолютен парк в Европа – около 7 млн. устройства, следвана от Италия с близо 5 млн. През 2025 г. Франция е и най-големият пазар по брой продадени устройства – 528 000. Германия пък отчита 50% ръст на продажбите и за първи път термопомпите достигат половината от пазара на системи за отопление на помещения.
Опитът на отделните държави показва и нещо друго: субсидията сама по себе си не е достатъчна. Продажбите растат там, където има относително стабилни правила, предвидими стимули и благоприятно съотношение между цените на електроенергията и газа. Когато помощта бъде внезапно прекратена или токът остане прекалено скъп спрямо газа, пазарът бързо се свива. Европейската комисия определя именно съотношението ток–газ като един от решаващите фактори за икономиката на термопомпата.
Брюксел вече постави електрификацията в центъра на енергийната политика
Това е и логиката зад представения през юли 2026 г. План за действие за електрификация на Европейската комисия. Целта е делът на електроенергията в крайното енергийно потребление на ЕС да нарасне от около 23% днес до 46% през 2040 г. – не само чрез електромобили и индустриални технологии, но и чрез масово електрифициране на отоплението. Комисията изчислява, че постигането на тази цел би могло да намали сметката на Европа за внос на изкопаеми горива с около 260 млрд. евро годишно.
Термопомпата е централна технология в тази стратегия, защото не превръща един киловатчас електроенергия просто в един киловатчас топлина. Тя използва електричеството, за да извлича топлина от въздуха, земята или водата, което позволява да доставя многократно повече топлинна енергия спрямо използваната електроенергия.
Според Комисията преминаването от газов котел към термопомпа може при подходящи условия да намали средната сметка за отопление на европейско домакинство с до 60%.
Но Брюксел признава и основната пречка: в редица държави електроенергията продължава да струва около три пъти повече от газа. Затова Планът за електрификация предвижда до 2030 г. съотношението между цените на електричеството и газа да бъде сведено до не повече от 2,5:1 за домакинствата и 2:1 за индустрията чрез промени в данъците, мрежовите разходи, повече гъвкавост и по-евтина чиста електроенергия.
ЕС не забранява утре газовия котел, но постепенно променя икономиката му
Регулаторната посока също е ясна, макар често да се представя прекалено опростено като „забрана на газовите котли“. От началото на 2025 г. държавите членки по принцип трябва да прекратят финансовите стимули за самостоятелни котли на изкопаеми горива. Преработената Директива за енергийните характеристики на сградите изисква националните планове да съдържат политики и мерки с цел постепенното им извеждане от употреба до 2040 г. Самата 2040 г. е индикативна цел за пълното им премахване, а не автоматична общоевропейска забрана за всички съществуващи котли от тази дата.
Паралелно системата ETS2 ще постави въглеродна цена върху горивата, използвани в сградите. Това постепенно ще променя относителната цена на отоплението с газ, нафта и други изкопаеми горива спрямо електрическите алтернативи.
Така ЕС използва комбинация от регулация, въглеродно ценообразуване и субсидии – целта е инвестиционното решение на домакинството постепенно да се измести към по-ефективно и нисковъглеродно отопление.
Колко ще струва преходът
Точно тук започва най-трудната част. Няма една европейска „цена на преминаването към термопомпа“. Разходът зависи от държавата, размера и енергийните характеристики на жилището, вида на системата, необходимостта от нови радиатори или подово отопление и най-вече от това дали сградата първо трябва да бъде изолирана. Затова истинската сметка не е само цената на уреда.
Европейската комисия оценява общата необходимост от инвестиции в енергийна ефективност на над 370 млрд. евро годишно до 2030 г., като около 242 млрд. евро годишно са необходими за сградите – включително обновяване на отоплението и охлаждането. Това не е сметка само за термопомпи, а за цялата трансформация на сградния фонд.
Мащабът показва защо преходът не може да бъде платен единствено от европейския бюджет. Общото публично финансиране на европейско и национално равнище е около 53 млрд. евро годишно и покрива само част от необходимите инвестиции. Затова моделът на ЕС предполага смесване на грантове, национални средства, евтини кредити и частен капитал.
За отделното домакинство проблемът е обратният: икономията идва постепенно, докато инвестицията трябва да бъде направена в началото.
Точно затова Комисията вече насърчава модели като социален лизинг, „отопление като услуга“, нисколихвени заеми, гаранции и плащане на инвестицията на месечни вноски, вместо политиката да разчита само на еднократни субсидии.
Откъде ще дойдат парите
Най-големият нов инструмент за социалната страна на прехода е Социалният фонд за климата. За периода 2026–2032 г. той трябва да мобилизира най-малко 86,7 млрд. евро, включително националното съфинансиране. Сред допустимите инвестиции са санирането на жилища, по-чистото отопление и охлаждане, термопомпите и интегрирането на възобновяема енергия.
Към него се добавят средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост и REPowerEU, кохезионните фондове, InvestEU и националните програми.
Само по Механизма за възстановяване и устойчивост са насочени над 80 млрд. евро към енергийната ефективност, а около 17 млрд. евро от кохезионната политика за 2021–2027 г. са предназначени за енергийните характеристики на сградите.
Новият План за електрификация добавя още една възможност: публичните средства да намаляват първоначалната цена чрез социален лизинг и други финансови инструменти, вместо държавата непременно да заплаща цялото оборудване.
Това е важно, защото европейската стратегия постепенно се променя от „субсидирай покупката“ към „направи инвестицията достъпна“.
Българският парадокс: отопляваме се с ток, но това още не означава ефективна електрификация
България влиза в този преход от много различна позиция от Швейцария, Германия или Нидерландия. Според последното преброяване на НСИ 47,7% от обитаваните жилища използват електричество за отопление, 36,3% – дърва, 13,3% – централно топлоснабдяване, 4,8% – въглища, а 2,5% – природен газ от централен източник. Респондентите са могли да посочат повече от един източник, затова процентите не трябва да се събират като взаимно изключващи се категории.
Това обаче не означава, че преходът ще се случи автоматично. По-високата цена на изкопаемите горива може да промени икономическата логика на отоплението, но без достъпно финансиране рискува първо да увеличи разходите на домакинствата, а едва след това да ускори подмяната на старите системи. Именно затова европейските институции поставят все по-силен акцент върху целевата подкрепа за енергийно бедните граждани, а не върху еднакви субсидии за всички.
На пръв поглед България изглежда по-напреднала от редица западноевропейски държави, защото почти половината от обитаваните жилища използват електроенергия за отопление. Зад този висок дял обаче се крият различни технологии – от модерни инверторни климатици и термопомпи до електрически печки, радиатори и конвектори с много по-ниска сезонна ефективност.
Следователно големият въпрос за страната не е само как да електрифицира отоплението, а как да премине от неефективно към високоефективно използване на електроенергията. Подмяната на обикновен електрически отоплител с термопомпена система може чувствително да намали потреблението за едно и също количество произведена топлина. Ползата обаче зависи от състоянието на сградата, качеството на монтажа, климатичните условия и правилното оразмеряване на инсталацията.
Тук се проявява и основната слабост на българския жилищен фонд. Значителна част от сградите са построени преди въвеждането на съвременните изисквания за енергийна ефективност. Недостатъчната изолация, амортизираната дограма и лошото управление на общите части увеличават необходимата мощност и могат да превърнат дори модерната отоплителна система в скъпо и неефективно решение.
Затова подмяната на печката или котела трябва да бъде част от цялостно обновяване на жилището. Най-добър резултат се постига, когато новият отоплителен уред върви заедно с топлоизолация, подмяна на дограмата, балансиране на инсталацията и интелигентно управление на потреблението.
Най-трудният преход е извън големите градове
Особено сериозно е предизвикателството в малките населени места, където дървата остават основен източник на топлина. Причините не са само икономически. В редица райони дървата са физически достъпни, могат да бъдат купувани на малки количества и позволяват на домакинствата да разпределят разходите си през отоплителния сезон. Електрическите системи, обратно, изискват предварителна инвестиция и сигурно електрозахранване.
За част от семействата дори безплатното предоставяне на климатик не решава изцяло проблема. След монтажа остават текущите сметки за електроенергия, необходимостта от отопление на повече от една стая и понякога недостатъчната мощност на местната мрежа. Ако програмите не отчитат тези условия, новият уред може да се използва само частично, а старата печка да остане като резервен източник.
Това означава, че политиката трябва да бъде диференцирана. В градските апартаменти високоефективните климатици често са най-достъпното решение. При еднофамилните къщи по-подходящи могат да бъдат термопомпите въздух–вода, но само след подобряване на сградната обвивка. В гъсто населените квартали модернизираната топлофикация и използването на големи индустриални термопомпи могат да осигурят по-ефективна алтернатива на хиляди индивидуални системи.
Електропреносната мрежа също ще плати цената
Масовата електрификация ще прехвърли част от зимното енергийно натоварване от пазара на горива към електроенергийната система. Ако голям брой домакинства преминат едновременно към климатици и термопомпи, пиковото потребление през студените дни ще нарасне.
За България това създава необходимост от инвестиции не само в производствени мощности, но и в разпределителните мрежи, трансформаторите и присъединяването на нови потребители. В някои квартали и малки населени места мрежата не е проектирана за едновременното използване на мощни отоплителни системи, зарядни устройства за електромобили и други електроуреди.
Преходът следователно трябва да бъде координиран с развитието на електроенергийната инфраструктура. Термопомпите могат да подпомагат системата, ако се управляват интелигентно и работят в часовете с по-ниско натоварване или по-голямо производство от възобновяеми източници. Без подобно управление обаче те могат да увеличат зимните пикове и нуждата от скъпи резервни мощности.
Какво трябва да направи България
Първата необходима промяна е подпомагането да се насочи преимуществено към домакинствата, които не могат сами да финансират подмяната на отоплението. Универсалните субсидии често облагодетелстват хората, които и без тях биха купили ново оборудване, докато най-уязвимите остават извън програмите заради сложни процедури, липса на предварителни средства или неуредена собственост.
Втората стъпка е да се обединят мерките за отопление и енергийна ефективност. Финансирането само на термопомпа в лошо изолирана къща може да доведе до разочароващ резултат и високи сметки. По-разумният модел е едновременно обследване, минимален пакет за обновяване и избор на технология според конкретната сграда.
Третата задача е въвеждането на ясни стандарти за монтаж и контрол. Бързият ръст на пазара създава риск от неправилно оразмерени системи, нискокачествено оборудване и недостиг на квалифицирани специалисти. Лошият монтаж не само намалява икономиите, но и подкопава доверието в технологията.
Необходима е и дългосрочна предвидимост. Домакинствата и бизнесът трудно планират инвестиции, когато програмите се отварят за кратко, условията се променят, а бюджетите се изчерпват още в началото. Постоянна многогодишна схема с ясни критерии би позволила на пазара да развие капацитет, на производителите да планират доставки, а на монтажниците да инвестират в обучение.
Отоплението се превръща в социална и индустриална политика
Преходът към термопомпи не е просто смяна на един уред с друг. Той засяга строителството, електроенергетиката, производството на оборудване, пазара на труда и социалната политика. Европа има възможност да намали зависимостта си от вносни горива, но рискува да създаде нова зависимост от внос на компресори, електроника и други ключови компоненти, ако не развие собствена производствена база.
За България това отваря и икономическа възможност. Страната разполага с предприятия в машиностроенето, електрониката и производството на отоплително оборудване, които могат да се включат във веригата на доставки. За целта обаче са необходими инвестиции, технически кадри, лаборатории за изпитване и стабилен вътрешен пазар.
Швейцарският пример показва колко бавно се променя една отоплителна система, изграждана в продължение на десетилетия. Въпреки високите доходи и бързото разпространение на термопомпите половината от жилищните сгради в страната все още зависят от нафта и газ. България тръгва от различна позиция – с малко природен газ, много електричество и продължаваща силна зависимост от дървата.
Тази особеност може да се превърне в предимство, ако страната замени неефективното електрическо отопление и замърсяващите печки с високоефективни системи, едновременно с обновяването на сградите и мрежите. Ако обаче политиката се ограничи до раздаване на уреди без цялостна модернизация, България ще електрифицира отоплението си само на хартия – без трайно намаляване нито на сметките, нито на енергийната бедност, нито на замърсяването на въздуха.