Компанията планира над 38 гигавата капацитет – повече от пиковото потребление на електроенергия на целия щат Ню Йорк
Компанията цели да разполага с над 38 гигавата капацитет през 2032 г. спрямо около 12 гигавата сега, твърдят запознати с плановете източници, цитирани от Bloomberg. За сравнение, това е повече от пиковото потребление на електроенергия на целия щат Ню Йорк.
Числата дават рядка представа за физическия мащаб зад AI надпреварата и за това какво Microsoft очаква да получи срещу огромните инвестиции в инфраструктура. Само през последната финансова година капиталовите разходи на компанията достигнаха 145 млрд. долара, като анализаторите очакват сумата да продължи да расте.
Плановете включват собствени и наети центрове за данни, но не и капацитета, който Microsoft ползва от специализирани облачни компании като CoreWeave. Те все още могат да бъдат променени, тъй като строителството на подобни съоръжения отнема години, докато технологиите и потребителското търсене се развиват много по-бързо.
Недостигът вече струва бизнес
Липсата на достатъчно сървърен капацитет се превърна в едно от основните ограничения пред Microsoft. Проблемът беше задълбочен от решението в началото на 2025 г. компанията да забави част от проектите си за нови центрове за данни заради опасения, че може да изгради прекалено много мощности.
Днес част от висшето ръководство оценява решението като грешка и го свързва с тесните места, с които компанията все още се бори.
Недостигът вече има пряко отражение върху бизнеса. Microsoft е ограничила новите абонаменти за облачни услуги в някои ключови региони в САЩ и Европа, показват документи, прегледани от Bloomberg.
Това създава проблем и за търговските екипи на Microsoft, които се опитват да продават повече Azure и AI услуги в момент, когато физическата инфраструктура не може да расте със същата скорост като търсенето. Инвеститорите също следят внимателно темата, тъй като очакват доказателства, че десетките милиарди долари, насочвани всяко тримесечие към AI инфраструктура, действително ще доведат до по-високи приходи.
Битката вече е за гигавати
Microsoft далеч не е единствената компания с подобен проблем. Google също изпитва затруднения да отговори на търсенето, а четирите големи технологични компании – Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta – са поели ангажименти за почти 2.4 трлн. долара разходи през следващите години.
Голяма част от средствата ще отидат за сървъри, мрежово оборудване, центрове за данни и дългосрочни договори за инфраструктура.
На този фон все повече ръководители в Microsoft смятат, че най-тежкият период на ограничения може постепенно да отминава. Главният изпълнителен директор Сатя Надела заяви през юли, че компанията „въвежда нов капацитет по-бързо от всякога“ и едновременно с това увеличава ефективността на вече инсталирания хардуер.
Един от най-видимите примери е новият клъстер от центрове за данни East US 3 в района на Атланта. Той трябва да облекчи натоварването във Вирджиния – най-големия инфраструктурен център на Microsoft.
Около 300 мегавата нов капацитет се очаква да бъдат въведени в експлоатация там още тази година, а в следващите години мощността трябва да надхвърли 1 гигават. Общата стойност на проекта се измерва в десетки милиарди долари, според един от източниците.
Когато открием нов център за данни, това на практика освобождава капацитет навсякъде“, коментира Алистър Спиърс, ръководител в облачната инфраструктура на Microsoft.
Компанията пренасочва и част от собствената си разработка и вътрешни натоварвания към по-слабо използвани локации, така че да освободи ресурси за клиенти в най-търсените региони.
AI не е само GPU
Любопитното е, че въпреки бума на изкуствения интелект по-голямата част от инфраструктурата на Microsoft все още обслужва традиционни облачни приложения и бази данни. От сегашните около 12 гигавата капацитет едва приблизително 2 гигавата са насочени основно към специализирани AI чипове, твърдят източниците. До 2032 г. техният дял се очаква да достигне около една трета от общите 38 гигавата.
Това показва, че AI инфраструктурата не се свежда само до графичните процесори на Nvidia. Новите модели и услуги използват значителни количества традиционни CPU сървъри, памет, мрежово оборудване и хранилища за данни.
Самите GPU не са достатъчни, за да се изгради добра AI инфраструктура“, казва Спиърс.
Този баланс обяснява и защо комплексът край Атланта ще бъде ориентиран в голяма степен към универсални CPU натоварвания със сървъри на компании като Intel, а не единствено към специализиран AI хардуер.
Последиците се виждат и в GitHub
Инфраструктурният недостиг вече не е само търговски проблем. През август платформата GitHub, която е собственост на Microsoft, претърпя срив с продължителност близо осем часа, като недостигът на капацитет е бил сред основните причини.
Рязкото увеличаване на използването на AI за генериране на програмен код е принудило GitHub да разчита и на инфраструктура на други доставчици, включително Amazon Web Services. В отделни случаи услугите за американски клиенти са били обслужвани от центрове за данни извън САЩ поради липса на свободен капацитет наблизо. Подобен подход може да увеличи забавянето и да влоши качеството на услугата.
GitHub вече добавя нови мощности и преработва част от системите си, за да използва наличната инфраструктура по-ефективно.
Напрежение има и в гейминг бизнеса на Microsoft. Xbox обяви, че ще започне да ограничава времето за използване на част от услугите за облачен гейминг и ще таксува потребителите, които надхвърлят новите лимити.
Голямото предизвикателство: скоростта
Microsoft вече ускорява въвеждането на нова инфраструктура. Финансовият директор Ейми Худ заяви, че компанията работи за съкращаване на времето между момента, в който един център за данни бъде физически завършен, и момента, в който хардуерът в него започне да генерира приходи.
Проблемът е, че индустрията работи с много различни времеви хоризонти. AI търсенето може да скочи за месеци, но изграждането на нов център за данни, осигуряването на електрозахранване и свързването към мрежата често отнемат години.
Показателно е, че част от капацитета, който Microsoft въвежда днес, е бил планиран още в началото на пандемията, когато ръстът на дистанционната работа ускори търсенето на облачни услуги.
Винаги мислим доста напред за това как да изграждаме тази инфраструктура и как да го правим отговорно, така че да можем да посрещнем растящото търсене“, казва Спиърс.
Това поставя Microsoft в парадоксална позиция: компанията разполага с едни от най-големите инвестиционни бюджети в историята на технологичния сектор, но в краткосрочен план най-ценният ѝ ресурс се оказват не AI моделите, а свободните мегавати, сървъри и центрове за данни.