Европейският съюз е все по-загрижен дали страните действително ще изпълнят съществуващите климатични цели, докато се подготвя за климатичната среща на върха на ООН, COP31, според документ на Съвета, с който Euronews се запозна.
„(Съветът подчертава с тревога), че настоящите амбиции и изпълнението им остават недостатъчни, за да се ограничи затоплянето до 1,5 °C“, се посочва в проекта за заключения на Съвета от 14 септември, в който се прави позоваване на Парижкото споразумение.
В началото на лятото комисарят по въпросите на климата Вопке Хоекстра заяви, че последните конференции на страните (COP) не са постигнали спешния напредък, необходим за справяне с климатичната криза, като определи резултатите им като „разочароващи“ в сравнение с научните изисквания.
В Анталия, където през ноември ще се проведе COP31, Брюксел иска да защити Парижкото споразумение и да запази целта от 1,5 °C в центъра на международната дипломация, но според проекта на документа акцентът се измества към постигането на резултати, инвестициите и изпълнението.
Вместо да се договарят нови цели, ЕС иска COP31 да доведе до конкретни резултати: по-бързо внедряване на чиста енергия, преход от изкопаемите горива, по-голяма електрификация, утрояване на енергията от възобновяеми източници, удвояване на подобренията в енергийната ефективност и намаляване на емисиите на метан и други емисии, различни от CO₂, до 2030 г.
Посланиците на ЕС искат COP31 да постигне „осезаем напредък“ в преодоляването на глобалните пропуски в амбициите и изпълнението и да определи посоката за следващия цикъл на Парижкото споразумение, тъй като блокът от 27 държави признава, че само обещанията вече не са достатъчни без активни действия.
Проектът призовава също така големите замърсители да повишат амбициите си и да сведат до минимум както мащаба, така и продължителността на превишаването на емисиите, за което Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и много други климатолози предупреждават, че трябва да се предприемат спешни мерки.
„(Съветът) призовава всички страни, и по-специално големите емитери, да действат с възможно най-висока амбиция и да положат всички усилия, за да се върнат към траектория, съвместима с целта от 1,5 °C, и да сведат до минимум мащаба и продължителността на превишението“, се посочва в проекта на документа.
Иронично е, че Турция, домакин на COP31, продължава да дава приоритет на изкопаемите горива, въпреки огромния си потенциал да ги замени с чиста енергия и неотдавнашния успех в увеличаването на капацитета на възобновяемите енергийни източници, според проучване на енергийния сектор на страната, публикувано в сряда от Climate Action Tracker.
Енергиен преход и адаптиране към климатичните промени
След като стана заложник на глобалната ценова нестабилност вследствие на сътресенията в Близкия Изток, ЕС вече разглежда прехода от изкопаемите горива не като чисто екологична климатична политика, а като въпрос на енергийна сигурност и достъпност.
Той твърди, че възобновяемите енергийни източници, нисковъглеродната енергия, енергийната ефективност и електрификацията могат едновременно да укрепят енергийната сигурност, да намалят стратегическите зависимости и да подобрят устойчивостта.
По отношение на международния климат Съветът следва същата енергийна политика, застъпвана от Европейската комисия, макар че на вътрешно равнище продължават да съществуват някои различия по важни законодателни досиета, като бъдещето на пазара на въглеродни квоти в блока или забраната за нови леки автомобили и микробуси, задвижвани с дизел или бензин.
ЕС също така посочва, че устойчивостта към климатичните промени е първостепенна предпоставка за сигурни и проспериращи икономики и подчертава, че смекчаването на последиците и адаптирането трябва да вървят ръка за ръка – реалност, с която европейците все по-често се сблъскват у дома след лято, белязано от интензивни горещи вълни, горски пожари и суша.
За да се справи с този проблем, ЕС иска всички държави, участващи в COP31, да включат своите национални планове за адаптация в националните си инвестиционни планове и стратегии за развитие, което отразява по-широкото признание, че климатичната политика вече не се отнася само до предотвратяването на бъдещо затопляне, а и до справянето с вече настъпилите щети.
Въпреки това финансирането на мерките за борба с климатичните промени вероятно ще бъде една от най-трудните политически преговори.
„Слонът в стаята“
По подобие на COP30 в Бразилия ЕС ще призове за увеличаване на финансирането за развиващите се страни, което да обхваща мерки за смекчаване на последиците, адаптация, както и загуби и щети. Той също така ще потвърди усилията си за утрояване на финансирането за адаптация. В същото време обаче подчертава, че само с публични средства не може да се покрие необходимият мащаб на инвестициите.
Проектът също така изтъква ценообразуването на въглеродните емисии като ефективен начин за намаляване на емисиите и пренасочване на финансовите потоци към действия за борба с климатичните промени.
След отсъствието на най-големите замърсители на миналогодишната COP30, ЕС ще потвърди ангажимента си към мултилатерализма и ще призове за реформи, които да направят системата по-ефективна и приобщаваща – ключов въпрос, който се очаква да стане много спорен.
Предвид настоящата геополитическа обстановка, стремежът на ЕС към мултилатерализъм подсказва, че COP31 ще бъде посветена както на защитата на международната климатична архитектура, така и на преговорите по индивидуални мерки за емисиите.
В отговор на проекта за документ Свен Хармелинг, ръководител на отдела по климатични въпроси в неправителствената организация „Climate Action Network Europe“, приветства позицията на ЕС в подкрепа на целта от 1,5 °C, утрояването на възобновяемите енергийни източници, справедливия преход и адаптирането към климатичните промени, но критикува продължаващата липса на амбиция по отношение на финансирането на мерките за борба с климатичните промени.
„Проектът все още избягва централния въпрос: какво всъщност ще предложи ЕС?“, заяви Хармелинг.
„Потвърждаването на целта за утрояване на финансирането за адаптация е добре дошло, но без яснота относно собствения принос на Европа, мандатът рискува да изисква повече от другите, отколкото се ангажира сам“.