Според представените данни централата е намалила мощността си с около 60 MW на 14 септември и със 120 MW на 21 август. Ограниченията са свързани с необходимостта да има достатъчно вода и подходящи температурни условия за охлаждане.
През лятото на 2026 г. подобни проблеми са засегнали ядрени мощности в Унгария, Словения и Швейцария. Организацията посочва и предишни случаи във Франция, при които горещини и речни температури са ограничавали производството.
Основният риск е намаляване на базовото производство точно в периоди на високо потребление. Продължителната суша може едновременно да свие водния ресурс за охлаждане и да увеличи търсенето на електроенергия за климатизация.
„За Земята“ предлага плановете за два нови блока да бъдат проверени при сценарии с по-нисък речен отток и по-високи температури. Според сдружението оценката трябва да обхване наличността, мощността и разходите на централата през целия експлоатационен срок.
Допълнителни охладителни кули могат да намалят зависимостта от директното използване на речна вода. Те обаче увеличават първоначалната инвестиция, оперативните разходи и собственото потребление на електроенергия.
Организацията поставя и въпроси за оскъпяването на големите ядрени проекти, доставките на гориво и дългосрочното управление на отпадъците. Като ориентир е посочена оценка от 3,5 до 5 млрд. евро за финландското хранилище за високоактивни отпадъци.
Това е позиция на неправителствена организация, а не окончателна техническа оценка на бъдещите блокове. Решенията следва да стъпят върху независими хидроложки модели, проектните решения за охлаждане и сравнение с алтернативи като ВЕИ, съхранение, ефективност и мрежови инвестиции.