Миналата година Норвегия е доставила близо една трета от природния газ и 14% от суровия петрол за ЕС
Войните в Украйна и Иран объркаха плановете на Европа за чиста енергия и я принудиха трескаво да се подсигурява с газ, все още необходим за производството на електроенергия, отоплението на домовете и захранването на заводите. Климатичните промени са изместени по-назад в списъка с европейски приоритети, като възобновяемите енергийни източници се разглеждат главно като средство за защита на потребителите от резките скокове в цените на изкопаемите горива.
С приближаването на зимата европейските запаси на газ са близо до историческо ниски нива, което може да доведе до сериозна промяна в сметките за отопление и електроенергия. Много европейски лидери се опасяват, да не станат прекалено зависими от Америка, за да не бъдат използвани енергийните им нужди срещу тях в преговорите за търговия и сигурност с президента Доналд Тръмп, пише POLITICO.
„Живеем в свят, в който зависимостите могат да бъдат – и биват – използвани като оръжие“, каза Ан Метлер, бивш съветник на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. „Напълно разбираемо е, че европейците може да имат известни колебания.“ Това ни връща към Kårstø. Представляващ сложна мрежа от тръбопроводи, дестилационни колони и факелни уредби по норвежкото крайбрежие, Kårstø“ е най-голямото съоръжение за преработка на газ от този тип в Европа.
Въпреки че Норвегия не е член на Европейския съюз – и самата тя използва малко количество изкопаеми горива – миналата година тя е доставила близо една трета от природния газ и 14% от суровия петрол за блока. Около една четвърт от норвежкия добив на газ преминава през Kårstø, като голяма част от него се транспортира до Европа по тръбопроводи към Белгия, Франция и Германия.
През последното десетилетие добивът на газ в норвежкия континентален шелф отбеляза спад, но новият фокус на Европа върху енергийната сигурност породи интерес към извличането на оставащите въглеводороди от подводните находища. Компанията Equinor ASA, която управлява Kårstø и е най-големият производител на петрол и газ в Норвегия, олицетворява настъпилата промяна. Преди шест години, когато политическата загриженост относно климатичните промени достигна своя пик, Equinor обяви план за инвестиции във възобновяема енергия и постигане на нулеви нетни емисии до средата на века. „Всичките ми клиенти в Европа имат стратегия за преход и работят по инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Същевременно обаче те си осигуряват и дългосрочни договори за доставка на газ“, заяви миналата седмица пред POLITICO главният изпълнителен директор на Equinor Андерс Опедал, малко след подписването на 15-годишен договор за доставка на газ с германската енергийна компания Uniper.
Сърцето на норвежката петролна индустрия бие в Ставангер – малък пристанищен град, разположен на около час път с кола южно от Kårstø. Градът е седалище на централния офис на Equinor и домакин на една от най-големите енергийни конференции в света. Тази година близо 70 000 души се стекоха в града за форума Offshore Northern Seas, изпълвайки до краен предел поредица от конферентни зали с размерите на самолетни хангари. Норвежките бизнес лидери и политици използваха случая, за да представят страната си като доставчик на изкопаеми горива, на когото Европа може да разчита, както и за да си осигурят подкрепа за сондажни дейности в континенталния шелф.
Правителството притежава дял от две трети в Equinor, докато останалите акции се търгуват публично. „Стратегията ни е да бъдем дългосрочен доставчик на петрол и газ за европейския пазар“, заяви норвежкият министър на енергетиката Терйе Аасланд. „Целта ни не е обвързана с конкретни цифри, а е да постигнем възможно най-високи нива на добив.“ Това може да се окаже трудна задача. Не е ясно колко дълго ще стигнат запасите от петрол и газ на Норвегия.
Очаква се до 2050 г. добивът на петрол и газ в Норвегия да спадне с една трета. И това е при най-благоприятния сценарий според Торгейр Стордал, ръководител на Норвежката дирекция за офшорни дейности – държавния орган, отговарящ за регулирането на дейностите в континенталния шелф. Базовият сценарий на дирекцията предвижда спад на добива с повече от половината.
Представители на индустрията и политически лидери в Осло твърдят, че са необходими повече инвестиции, за да се предотврати спадът в добива. Те също така се надяват, че технологиите могат да помогнат за „изравняване на кривата“ – термин от бранша, описващ предотвратяването на понижаването на добивните обеми. Всяка сериозна надежда за забавяне на спада в добива е свързана с нови открития в слабо проучени райони – най-вече в Баренцово море, в далечния север на Норвегия. Това ще изисква по-голяма готовност за поемане на риск, огромни разходи, както и привличане на млади норвежци към отдалечените краища на страната.
Норвегия има сериозни стимули да продължи напред. Приходите от нефт и газ помогнаха на страната да създаде най-големия държавен инвестиционен фонд в света, чиято стойност понастоящем надхвърля 2 трилиона долара. Годишните постъпления от него възлизат на близо една пета от държавния бюджет. В Ставангер множество знаци свидетелстват за значението на петролния сектор за града. Местният професионален отбор по хокей на лед носи името „Ойлърс“ (Oilers). Музей представя историята на местната петролна индустрия, а реклами на компанията Equinor красят автобусните спирки.
Не е ясно обаче дали тази мобилизация в целия сектор ще бъде достатъчна, за да се предотврати спадът в добива. По време на изложението ONS някои ръководители от бранша заявиха, че страната не действа с необходимата спешност, за да спре този спад. Също не всички норвежци са във възторг от доминиращия енергиен сектор на страната. Още в първия ден на ONS членове на екологичната организация Extinction Rebellion протестираха пред главната конферентна зала, като символично пиеха петрол.
Зелената партия на страната също влезе в историята миналата година, когато се присъедини към управлението като част от многопартийна коалиция, водена от Лейбъристката партия – твърд поддръжник на енергийния сектор. Макар и малка, партията настоява Норвегия да си представи бъдеще без петрол, като по този начин принуди правителството да създаде комисия, която да проучи сценарии за бъдеще без изкопаеми горива.