България влезе в топ 5 на Европа по батерии за съхранение на ток

Това показва новият European Battery Market Outlook 2026-2030 на SolarPower Europe. Германия, Великобритания и Италия остават начело, а Украйна и България за първи път влизат в топ 5. Двете държави са добавили по почти 3 GWh през 2025 г., като България е определена като европейския пазар с най-голям ръст.

С други  думи – страната може и да не е сред традиционните енергийни гиганти на континента, но е сред държавите, които в момента изграждат най-бързо новата инфраструктура за съхранение.

Генезисът на българския скок

Зад българския резултат стои основно една тенденция: батериите са технология, която все повече се превръща в голяма енергийна инфраструктура.

През 2025 г. в Европа са инсталирани общо 36 GWh нови системи за съхранение – с 48% повече спрямо предходната година. Това е 12-а поредна рекордна година за пазара. Общият действащ капацитет на континента вече е надхвърлил 100 GWh.

При големите, т.нар. utility-scale батерии, промяната е още по-видима. Само през 2025 г. в Европа са инсталирани 19 GWh такива системи – повече от половината от всички нови мощности. Спрямо 2024 г. това е почти двойно увеличение. Основните причини са растящото производство от ВЕИ, по-голямата волатилност на цените на електроенергията, възможността един проект да печели от няколко различни услуги на пазара и спадащите технологични разходи.

Именно този сегмент е особено важен за България. Според SolarPower Europe страната е постигнала резултата си след „много успешни“ процедури за финансиране на големи системи за съхранение и се очаква да въведе още значителни количества BESS мощности до 2027 г.

Това обяснява и защо България успява да се изкачи толкова бързо в класацията. В Европа вече не е достатъчно една държава просто да има няколко GWh батерии. За да попадне сред водещите пазари, тя трябва да може да реализира големи проекти – тенденция, която постепенно измества предишния модел, доминиран от домашните батерии.

Милиардите зад българския пазар

Българският резултат е тясно свързан с мащабното публично финансиране за батерии.

Първият етап по процедурата RESTORE одобри 82 проекта за близо 1.15 млрд. лв., а вторият етап (RESTORE 2) финансира още 31 проекта за 229 млн. лв. с капацитет над 4 GWh, целящи балансиране на мрежата.

Голяма част от тези проекти предстоят, а сумарно капацитетът е около 14 GWh.

Така България на практика използва европейското финансиране, за да прескочи няколко етапа от развитието на пазара – вместо първоначално да разчита основно на малки домашни системи, страната се насочва директно към големи батерийни паркове.

България е първа в света по инсталирани индустриални батерии

Защо са нужни толкова много батерии?

Причината според някои е „модата“ около батериите. Но отвъд това европейската електроенергийна система очевидно се променя бързо.

Соларните и вятърните мощности произвеждат ток, когато има слънце и вятър, а не непременно когато потреблението е най-високо. Това създава нов проблем: в определени часове електроенергията е в излишък, докато няколко часа по-късно системата може да има нужда от допълнителна мощност.

Батерията решава част от този проблем. Тя може да поеме евтината или излишната електроенергия, когато производството е високо, и да я върне в мрежата при по-високо търсене. Освен това може да участва в балансирането на системата и други услуги за електроенергийната мрежа.

Именно това стои зад понятието „flexibility“ – гъвкавост на електроенергийната система. С увеличаването на ВЕИ мощностите тя става все по-ценна.

В края на 2025 г. съотношението между соларния капацитет и батериите в ЕС е 8:1. Макар да е подобрение спрямо 10:1 година по-рано, според SolarPower Europe това все още показва значителен недостиг на съхранение спрямо растящото производство от соларни мощности.

От соларен парк към соларен парк с батерия

Друга важна тенденция е, че батерията все по-често не се изгражда като напълно отделен актив, а заедно със соларна или вятърна централа.

Около 20% от новия BESS капацитет в ЕС през 2025 г. вече е бил комбиниран със соларни мощности спрямо едва 6% през 2024 г.

Това е логична промяна и от бизнес гледна точка. Производителят може да съхранява част от енергията, вместо да я продава в момент, когато цените са ниски, а след това да я реализира, когато пазарът плаща повече.

В същото време батерията може да носи приходи и от други услуги. Именно т.нар. revenue stacking – комбинирането на няколко източника на приходи – се превръща в един от ключовите фактори за инвестициите в големи системи.

Това обаче означава и че бъдещето на сектора няма да зависи само от цената на батериите. Регулациите, достъпът до мрежата, пазарните правила и възможността батериите да участват в различни сегменти на електроенергийния пазар ще бъдат също толкова важни.

Европа се готви за шесткратно увеличение

Бумът от 2025 г. вероятно е само началото.

В базовия си сценарий SolarPower Europe очаква през 2026 г. в Европа да бъдат инсталирани над 50 GWh нови батерии – с 44% повече спрямо 2025 г. Почти две трети от новия капацитет ще бъде в utility-scale сегмента.

До 2030 г. годишните инсталации се очаква да достигнат 138 GWh, или почти четири пъти повече спрямо 2025 г. Кумулативният капацитет на батериите в Европа би достигнал около 582 GWh – почти шесткратно увеличение за пет години.

ЕС вече си е поставил и цел от 200 GW системи за съхранение до 2030 г., което показва колко стратегически се разглежда технологията – не просто като допълнение към соларните централи, а като част от критичната енергийна инфраструктура.

В този контекст България има рядката възможност да се окаже не просто консуматор на новата технология, а един от пазарите, които я изграждат най-бързо.

Предизвикателството обаче тепърва предстои. Големият брой субсидирани проекти трябва да бъде превърнат в реално работещи мощности, а след това тези мощности трябва да намерят устойчив бизнес модел на пазара. Самият SolarPower Europe предупреждава, че еднократните схеми за финансиране могат да създадат цикъл на бум и спад, ако не бъдат последвани от стабилни правила и пазари, които реално възнаграждават гъвкавостта.

Точно там ще се реши дали българският батериен бум ще остане просто успешен епизод, свързан с европейските фондове, или ще се превърне в траен енергиен пазар.