Домът като миницентрала: батериите могат да превърнат покривния солар в инструмент срещу скъпия ток

Това е основната теза в анализа на Антонио Окионеро за Reuters, според когото жилищната слънчева енергия, съчетана със съхранение, може да се превърне в един от най-бързите практически отговори на започналия „суперцикъл“ на цените на електроенергията. Авторът поставя проблема в по-широк контекст: глобалното потребление на електричество расте заради центровете за данни, електрификацията на транспорта, отоплението и индустрията, докато изграждането на нови централи, трансформатори и далекопроводи изисква години и знaчителни инвестиции.

Оттук идва тезата на Окионеро: ако търсенето расте по-бързо, отколкото мрежите могат да бъдат разширявани, част от решението може да бъде изместено от централната електроенергийна система към самия потребител.

За Европа тази тенденция вече се вписва в политиката за активни потребители, динамични тарифи, споделяне на енергия и енергийни общности. За България картината е парадоксална: страната е сред най-бързо растящите пазари за големи батерии в ЕС, но домашният сегмент остава много по-слабо развит и все още не разполага с пазарните инструменти, които превръщат милиони малки системи в реален ресурс за мрежата.

Старият модел беше „произведи и продай“. Новият е „произведи, съхрани и използвай“

Преди десетилетие икономиката на домашния солар до голяма степен се основаваше на субсидии, преференциални тарифи или т.нар. net metering – възможността излишното производство да се отдава към мрежата при благоприятна компенсация.

Reuters твърди, че този модел постепенно отстъпва на друг. Когато милиони фотоволтаици произвеждат едновременно по обяд, цената на електроенергията пада, понякога до нула или под нея. Така един киловатчас, произведен на покрива в 13 часа, може да струва много по-малко от същия киловатчас, който домакинството трябва да купи в 20 часа.

Батерията променя това уравнение. Вместо евтината обедна енергия да бъде отдавана веднага в мрежата, тя се съхранява и се използва вечер – когато семейството е вкъщи, слънцето вече не произвежда, а системното търсене обичайно е по-високо.

Икономическата стойност все повече идва не от продадения киловатчас, а от неизкупения скъп киловатчас

Именно затова Окионеро вижда самопотреблението като новата основа на жилищния соларен модел. Батерията намалява експозицията на домакинството към бъдещи поскъпвания и превръща потребителя от пасивен „ценополучател“ в участник, който поне частично контролира кога купува енергия от мрежата.

Следващата стъпка е виртуалната електроцентрала

Най-интересната част от тезата на Reuters обаче започва след индивидуалното самопотребление. Хиляди или десетки хиляди домашни батерии могат да бъдат обединени софтуерно във виртуална електроцентрала – Virtual Power Plant (VPP).

Отделно една домашна батерия от 10–15 kWh почти няма значение за националната система. Ако обаче 100 000 такива устройства бъдат управлявани координирано, те вече представляват ресурс от стотици мегавати, който може да се зарежда при излишък и да подава електроенергия при пик.

В този модел агрегаторът управлява множество малки активи и продава тяхната гъвкавост на пазара или на системния оператор. Собствениците могат да получават възнаграждение за предоставения капацитет.

Reuters посочва няколко системни ползи: VPP могат да намалят използването на скъпи пикови централи, да ограничат максималното локално натоварване, да отложат необходимостта от разширяване на подстанции и мрежи и да използват по-пълноценно вече построената инфраструктура.

Това е съществената промяна: домашната батерия престава да бъде само лична застраховка срещу скъп ток и става част от инфраструктурата на електроенергийната система.

САЩ показват колко бързо може да се промени моделът

Окионеро използва американския пазар като пример. Делът на новите домашни соларни инсталации в САЩ, към които се добавя батерия, се е увеличил от 6% през 2020 г. на 37% през 2025 г., показват данни на Lawrence Berkeley National Laboratory, цитирани от Reuters. При Sunrun батерия вече се добавя към около 70% от новите системи на компанията, докато записванията във виртуални електроцентрали са нараснали четири пъти.

Тази динамика показва и промяната във възприятието на домакинствата: батерията вече не се купува само за аварийно захранване, а за оптимизиране на цената и участие в пазара.

Европа се движи в същата посока, макар с различни скорости между държавите.

Европа вече има над 3 милиона домашни батерии

Европейският батериен пазар се разви изключително бързо след енергийната криза. По оценки на SolarPower Europe само за няколко години над 3 милиона домашни батерийни системи са били свързани към европейските мрежи. Именно домакинствата бяха основният двигател на батерийния бум през 2021–2023 г., когато високите цени на газа и електроенергията превърнаха самопотреблението в мощен икономически стимул.

После пазарът се промени. През 2025 г. ЕС инсталира рекордните 27,1 GWh нов батериен капацитет, достигайки общо 77,3 GWh. Но за първи път големите мрежови батерии осигуриха голямата част – 55% от новия капацитет. Жилищните инсталации намаляха с 6% за втора поредна година, след като цените се успокоиха, част от извънредните субсидии приключиха, а пазарът на покривни фотоволтаици забави темп.

Това е важна корекция към иначе впечатляващата европейска статистика: батерийният бум в Европа през 2025–2026 г. не е предимно домашен, а за индустриалните потребители.

SolarPower Europe дори определя повторното ускоряване на жилищния и търговския сегмент като един от приоритетите, защото електроенергийната система се нуждае едновременно от големи централи за съхранение и от разпределена гъвкавост зад електромера.

Защо домашната батерия има различна стойност от голямата

Големият BESS (Battery Energy Storage System – система за съхранение на електроенергия в батерии) и батерията в мазето не са взаимозаменяеми. Мрежовата батерия е оптимална за търговия на едро, баланс и системни услуги. Домашната батерия обаче е разположена точно до потреблението.

Ако квартал има 1000 фотоволтаични покрива и всеки отдава максималното си производство в мрежата по обяд, локалният трансформатор може да се натовари сериозно. Ако същите системи зареждат батериите си в тези часове, част от пиковото подаване изчезва.

Същото работи в обратната посока вечер: вместо хиляда къщи едновременно да увеличат потреблението си от мрежата, част от товара се покрива от съхранената слънчева енергия.

Това може да намали локалните пикове в двете посоки – и при производство, и при потребление.

Затова разпределеното съхранение може да има стойност именно там, където изграждането на нов кабел или трансформатор би било скъпо.

ЕС вече е дал на домакинството право да бъде производител, батерия и участник на пазара

Европейската нормативна рамка постепенно премахва традиционното разделение между производител и потребител. Директивата за вътрешния пазар на електроенергия определя „активния клиент“ като потребител, който може да произвежда, съхранява и продава собствена електроенергия или да участва в схеми за гъвкавост. Активните клиенти могат да действат директно или чрез агрегатор, да продават произведената енергия и да предоставят услуги на системата.

Ако активният клиент притежава батерия, европейското право изрично предвижда тя да не бъде облагана с двойни мрежови такси за електроенергията, която се съхранява в рамките на обекта или се използва за предоставяне на гъвкавост.

Реформата на пазара на електроенергия от 2024 г. разшири и правото за споделяне на енергия – например между домакинства или чрез общностни модели.

А през април 2026 г. Европейската комисия прие специална препоръка държавите да премахват административните и финансовите бариери пред собственото потребление и енергийните общности. Комисията вижда в тях не само инструмент за по-ниски сметки, а начин за мобилизиране на местни инвестиции и гъвкавост в системата.

Динамичната тарифа е липсващото звено между панела и батерията

Батерията има най-голяма икономическа стойност, когато цената на електроенергията се различава чувствително в различните часове. В ЕС ши в България има голяма ценова резлика в рамките на деня – като по обяд, когато е най-голямото произвоство на ток от соларните системи, често цените стигат нулеви или отрицателни стойности, а привечер и, когато потреблението на електроенергия достига пикови стойности, соларното производство драстично намалява и цените се вдигат драстично.

Европейското законодателство затова дава на клиентите със смарт електромер право да поискат договор с динамична цена, а големите доставчици трябва да могат да предлагат такъв продукт. Цената следва движението на пазара ден напред или в рамките на деня.

Тогава домашната енергийна система може автоматично да: зарежда батерията, когато цената е ниска или отрицателна; използва собствената енергия вместо мрежата, когато цената е висока; а при подходящ договор – да продава или предоставя капацитет, когато системата плаща най-много.

Това е пазарната логика зад VPP. Без динамични тарифи и смарт измерване батерията все още спестява собствена енергия, но голяма част от системната ѝ стойност остава недостъпна.

Новите европейски сгради постепенно ще идват със солар като стандарт

Допълнителен стимул идва от ревизираната Директива за енергийните характеристики на сградите – EPBD. Тук е важно едно уточнение: европейското изискване не означава, че от 2026 г. всеки нов дом вече задължително трябва да има фотоволтаици. Поетапният график е различен.

За всички нови жилищни сгради подходящи соларни инсталации трябва да се прилагат, когато са технически, икономически и функционално осъществими, до 31 декември 2029 г.; разрешенията за нови жилищни сгради от 1 януари 2030 г. на практика попадат в този режим. За обществени и нежилищни сгради изискванията започват по-рано.

От 2030 г. всички нови сгради трябва и да бъдат с нулеви емисии, като самопроизводството, съхранението и реакцията на ценови сигнали са част от концепцията за новия сградeн фонд.

Така ЕС постепенно превръща покрива от пасивен конструктивен елемент в част от енергийната инфраструктура.

Българският парадокс: лидер при големите батерии, изоставаща при батериите в домовете

България изглежда впечатляващо в европейската статистика за съхранение. SolarPower Europe определя страната като най-бързо растящия пазар в ЕС през 2025 г. и я поставя на трето място по новоинсталиран батериен капацитет след Германия и Италия.

По по-широкия European Battery Market Outlook България и Украйна са добавили приблизително по 3 GWh през 2025 г., което ги поставя сред петте най-големи европейски пазара.

Но това не означава, че България е европейски лидер при домашните батерии. Напротив, SolarPower Europe изрично посочва, че българският пробив е обусловен от големи мрежови системи, подкрепени от пазарните условия и публични програми.

Тоест страната е напред при съхранението като инфраструктурен инвестиционен клас, но далеч по-слабо развита при модела, разглеждан от Reuters – масовата комбинация от покривен солар, домашна батерия, смарт управление и агрегиране. Това е същественото разграничение.

Българският закон вече допуска „просюмъра“

Правната основа обаче съществува. Законът за енергията от възобновяеми източници изрично позволява на крайния клиент да бъде потребител на собствена електрическа енергия от ВЕИ, да я произвежда и съхранява и да продава излишъка си. Законът допуска и съвместно действащи потребители в една и съща жилищна сграда да споделят произведената от тях енергия.

Законът за енергетиката също урежда „активните клиенти“ и им дава право да участват чрез агрегиране и в схеми за гъвкавост. За притежаваните от тях съоръжения за съхранение не следва да има двойно таксуване или непропорционални лицензионни изисквания.

От началото на 2026 г. правилата за търговия с електроенергия вече съдържат отделна уредба за участието на активни клиенти, граждански енергийни общности и потребители на собствена ВЕИ енергия на пазара. Тоест юридическият статут на просюмъра вече не е основният проблем.

И присъединяването на батерия без износ беше облекчено

Практически важна промяна дойде през април 2026 г. с изменение на Наредба №6 за присъединяване към електрическите мрежи.

Когато към съществуващ потребителски обект се добавя несамостоятелна система за производство или съхранение, която няма да отдава електричество към мрежата и не променя предоставената мощност, режимът е значително по-лек. При определени случаи вместо ново пълно проучване е достатъчно уведомление до мрежовия оператор.

Това е важна стъпка точно за най-елементарния домашен модел: солар + батерия + zero export, при който собственикът използва произведеното единствено за себе си.

Но тази система също така показва границата на сегашния български модел. Да не подаваш ток към мрежата е административно лесно. Да бъдеш пълноправен гъвкав пазарен участник, който продава услуги чрез агрегатор, е много по-сложно.

България има субсидия за системата, но още няма цялостен пазар за нея

Националната схема по Плана за възстановяване подпомогна домакинствата за соларни системи, включително фотоволтаици до 10 kWp и батерии. По отчет на Министерството на енергетиката към края на 2025 г. са били одобрени 1544 предложения по процедурата BG-RRP-4.026.

Това е полезна стартова програма, но мащабът показва и колко голяма остава разликата спрямо масовите пазари на Централна и Западна Европа.

За сравнение, европейският домашен батериен парк се измерва вече в милиони системи, докато българската национална програма е достигнала хиляди домакинства.

И най-важното – субсидията решава само първоначалната капиталова бариера. Тя не създава динамична тарифа. Не създава агрегатор. Не гарантира лесна продажба на гъвкавост. Не дава автоматично достъп до балансиращия пазар. Не решава общите покриви на панелните блокове.

Точно тези пазарни елементи определят дали една домашна батерия ще бъде използвана само като личен акумулатор или като ресурс на електроенергийната система.

Най-голямата българска слабост е многофамилният жилищен фонд

Домашният солар е много по-лесен при еднофамилна къща. Собственикът разполага с покрива, решава сам за инвестицията и може сравнително лесно да съчетае производство, батерия, термопомпа и зарядна станция за електромобил.

България обаче има огромен многофамилен жилищен фонд. Там покривът е обща част, решенията зависят от етажната собственост, а разпределянето на произведената електроенергия между отделните апартаменти изисква измерване, договорни правила и енергийно споделяне.

Точно затова енергийните общности и споделянето на енергия са далеч по-важни за България, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Европейската реформа вече признава правото на енергийно споделяне, а българското законодателство позволява съвместно действащи потребители в една сграда.

Но между юридическото право и работещия масов продукт все още има дистанция – в измерването, фактурирането, отношенията с мрежовия оператор и практическата организация.

Продажбата на излишъка вече не е най-добрият бизнес модел

Тук анализът на Reuters е особено приложим към България. При над 6 GW соларни мощности в страната обедните часове през слънчеви дни вече се характеризират с много ниски, а понякога и отрицателни борсови цени. Това означава, че точно когато домашният покрив има най-много излишна електроенергия, пазарната стойност на тази електроенергия често е минимална.

Затова икономическият стимул постепенно се обръща: първо – максимално собствено потребление; след това – съхранение за вечерта; след това – евентуално участие в услуги за гъвкавост; и едва накрая – пасивна продажба на излишъка.

Това е същият преход, който Окионеро описва за глобалния пазар.

Какво печели домакинството

Комбинацията солар + батерия носи четири различни вида стойност.

Първата е по-ниска сметка – собственикът замества електричество, което иначе би купил от доставчика.

Втората е защита от бъдещи ценови колебания. Колкото по-голяма част от годишното потребление се покрива собствено, толкова по-малка е експозицията към цената на пазара.

Третата е резервно захранване, ако системата е проектирана да работи и при отпадане на мрежата – важно уточнение, защото не всяка стандартна батерия автоматично осигурява такава функция.

Четвъртата – все още слабо развита в България – е възможността собственикът да печели от гъвкавостта, а не просто от произведения киловатчас. Точно тази четвърта стойност може да промени срока на възвръщаемост.

Какво печели електроенергийната система

За мрежата стойността е различна. Домашните батерии могат да намалят вечерния връх, да поемат част от обедния соларен излишък, да предоставят бърза реакция при дисбаланси и да ограничат необходимостта всяко краткотрайно пиково натоварване да бъде посрещано с нова мрежова инфраструктура.

Батериите не отменят нуждата от инвестиции в мрежата – и тук тезата на Reuters трябва да се чете внимателно. Те не могат да заменят далекопровод, когато реално е необходим нов преносен капацитет.

Но могат да намалят броя на часовете, в които даден мрежов елемент достига критично натоварване, и така да отложат или оптимизират част от инвестициите.

При бързото увеличение на българската соларна мощност това е особено ценно.

Какво печели икономиката

На макроравнище разпределеният солар със съхранение намалява потреблението на вносни горива при производство на електричество, създава работа за монтажници, електроинженери, софтуерни компании и сервизни специалисти и освобождава част от дохода на домакинството за друго потребление.

Той може да увеличи и устойчивостта при екстремни климатични събития или аварии, особено ако батериите и локалните системи са интегрирани с микромрежи и критични обществени обекти.

Европейската комисия затова поставя собственото потребление и енергийните общности сред инструментите за достъпна, устойчива и по-гъвкава енергийна система.

Къде България е напред

България има три реални предимства.

Първото е много добър соларен ресурс и вече голям местен пазар на фотоволтаични технологии.

Второто е бързо развиваща се батерийна екосистема. Страната не започва от нулата – напротив, големите BESS вече създават опит при проектиране, инвертори, софтуер, управление и търговия със съхранение. SolarPower Europe поставя България сред най-бързо растящите пазари на континента.

Третото е, че законодателството вече разпознава активния клиент, съхранението, агрегатора и енергийната общност.

Това са необходимите тухли.

Къде България изостава

Липсва достатъчно развит пазарен слой между тези тухли. Няма масово използване на динамични битови тарифи и автоматични домашни системи, които да реагират на борсови цени.

Виртуалните електроцентрали все още не са масов продукт за домакинствата. Смарт измерването и достъпът до детайлни данни не са достигнали нивото на най-развитите пазари.

Многофамилните сгради остават административно и организационно сложни.

Финансирането е епизодично – чрез отделни програми – вместо да има постоянен модел от евтини кредити, гаранции или данъчни стимули.

И накрая, домакинството все още възприема инвестицията най-вече като панели на покрива, а не като интегрирана система от панели, батерия, интелигентен инвертор, термопомпа, зарядно за автомобил и управление на товара.

Какво трябва да се промени

Следващата българска политика не би трябвало просто да субсидира още фотоволтаици. По-ефективно би било да стимулира интегрирани системи, които носят стойност и на дома, и на мрежата.

Това означава постоянен и предвидим финансов инструмент за домакинствата, по-силен бонус за система с батерия и интелигентно управление, ускорено инсталиране на смарт електромери, реални динамични тарифи, лесна регистрация за агрегиране и VPP, стандартизирани договори за продажба на гъвкавост и работещ модел за енергийно споделяне в жилищните блокове.

Подкрепата трябва да бъде насочена и към енергийно бедните домакинства. Иначе съществува риск децентрализацията да създаде ново разделение: по-заможните собственици да намалят рязко зависимостта си от мрежата, докато домакинствата без капитал останат да поемат по-голяма част от фиксираните системни разходи.

Точно затова Европейската комисия свързва собственото потребление с мерки за защита на уязвимите потребители, а не го разглежда единствено като пазарен продукт.

Батерията променя смисъла на соларния покрив

Големият извод е, че домашната енергетика преминава от производство към управление. Панелът сам по себе си произвежда, когато има слънце. Батерията дава възможност на домакинството да реши кога тази енергия има най-голяма стойност.

А когато софтуерът свърже хиляди такива батерии, индивидуалната икономия може да се превърне и в системна услуга.

За Европа това е логичната следваща фаза след соларния бум.

За България също – но с една важна особеност. Страната вече направи необичайно бърз скок при голямото батерийно съхранение. Следващата задача е тази технологична инерция да слезе от индустриалния парк към покрива на дома.

Тогава домакинството вече няма да бъде само крайната точка, на която пристига сметката за мрежата, централите и енергийния суперцикъл. То ще бъде малка част от самата електроенергийна система – производител, потребител, склад и доставчик на гъвкавост едновременно.