Правителствата в Европа и Азия се опитват да ускорят изграждането на съоръжения за възобновяема енергия, за да намалят зависимостта си от вносните горива, което представлява нова стъпка към глобалния енергиен преход
След като пълното затваряне на Ормузкия проток блокира една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, правителствата от Южна Корея и Тайланд до Европа залагат на увеличаване на финансирането в сектора на възобновяемата енергия, съобщава Ройтерс.
Откакто войната е започнала, покривните соларни панели се оказаха привлекателни заради бързото и евтино инсталиране. Във Филипините високите цени на енергията, предизвикани от по-скъпо вносно гориво, насочват домакинствата и бизнесите към соларните панели, а в Австралия схема за субсидиране на батерии подхранва завръщането на покривните соларни инсталации. Европейското търсене за соларни панели също е скочило от началото на войната, но това на въглищата – също. В условията на блокирания Ормузки проток и възобновяеми източници, които все още не могат да генерират денонощно електрозахранване, производството на енергия от въглища ще расте – макар че прогнозираният от IEA скок от 8,5% в производството на енергия от възобновяеми източници през тази година многократно надхвърля ръста от 1,4% при въглищата. В САЩ, където Тръмп открито се противопоставя на зелената енергия, производството на възобновяема енергия е скочило с 10% през първата половина на 2026г., сравнено със същия период миналата година.
Източник: Ройтерс
Въпреки бурния ръст на производството на енергия от възобновяеми източници, МАЕ очаква емисиите на парникови газове, причиняващи изменението на климата, да се увеличат с 1,1% тази година и да достигнат исторически връх от 14,2 милиарда тона.
Източник: Ройтерс
През 2027 г. МАЕ очаква производството на енергия от въглища да спадне с 0,7%, докато производството на електроенергия от газ да нарасне с 1,5% спрямо нивата от настоящата година. Ограничаването на изменението на климата ще изисква още повече енергия от възобновяеми източници, както и инвестиции в електроенергийни мрежи и системи за съхранение на енергия.
Азиатските икономики, които са най-силно зависими от доставките на петрол и газ през Ормузкия проток, понесоха най-силния сътресетелен удар. Китай заложи сериозно на слънчевата енергия, като темпът на нарастване на производството ѝ между март и юли беше над три пъти по-висок от този при въглищата. Индия, Виетнам и Южна Корея поеха по различен път, увеличавайки изгарянето на въглища. В някои европейски държави също се наблюдаваше повишено изгаряне на въглища, но МАЕ очаква производството на електроенергия от въглища в ЕС да възобнови тенденцията си на спад, наблюдавана през последното десетилетие, през 2026 г. Миналия месец правителството на Виетнам обяви, че обмисля изграждането на още електроцентрали на въглища с цел гарантиране на доставките – въпреки поетия ангажимент на климатичната среща на ООН през 2021 г. да не се строят нови мощности на въглища след 2030 г.
По-голямата част от световния петрол се изгаря като гориво за транспорта – в леки и товарни автомобили, кораби и самолети. Войната не доведе до срив на това търсене, но обърна посоката на растежа, предвиждан от анализаторите. По-високите цени, намалените въздушни пътувания, по-слабото потребление в Китай и по-бързото навлизане на електромобилите означават, че светът вероятно вече използва по-малко петрол за транспорт, отколкото се е очаквало преди войната. Goldman Sachs изчислява, че търсенето на бензин е спаднало с около 20% в пиковия момент на сътресенията през април, докато според GL Consulting спадът е по-близо до 15%.
По-скъпото гориво насочи шофьорите към електромобилите, а Китай – най-големият производител в света – отбеляза стойност на износа на електромобили, надхвърляща 10 милиарда долара за първи път през тази година. През юни електрическите модели са съставлявали 63% от продажбите на дребно на леки автомобили в страната (спрямо 53% година по-рано) по данни на анализатори от BofA. Според тях електрификацията обяснява приблизително една трета от спада във вноса на суров петрол в Китай от началото на годината. Продажбите на електромобили също отбелязаха рязък ръст в цяла Европа след началото на войната, тъй като високите цени на петрола направиха зареждането с гориво тежък разход за потребителите.
Докато Ормузкият проток е затворен, цените на петрола и газа ще останат високи, карайки държавите все повече да инвестират във възобновяема енергия. “Промяната на енергийния микс на една държава изисква инвестиции, а по-високите лихвени проценти ще оскъпят значителния първоначален капитал, необходим за възобновяемите източници и електроенергийните мрежи. Така че, макар настоящият конфликт вероятно в крайна сметка да благоприятства декарбонизацията, това не е еднопосочен процес“, заяви Свере Алвик, вицепрезидент и директор „Прогнози за енергийния преход“ в DNV.
Много големи азиатски пазари имат значителни запаси от газ и въглища, които ще бъдат буфер срещу кризата в Близкия изток, също много доставки на американски втечнен газ се очаква да бъдат достъпни между 2026г. и 2030г. “С появата на тези доставки, втечненият природен газ ще се превърне в по-достъпен за вносно зависимите азиатски пазари, намалявайки стимула за трайно отказване от газа, продиктувано единствено от настоящия конфликт“, заяви Виктор дел Карпио Нейра, старши изследовател в Aurora Energy Research.