За да се случи това обаче са необходими действия в няколко правления, които обаче да вървят паралелно, тъй като забавянето по което и да е от тях спъва и останалите.
Според индустриалците, освен осигуряването на съфинансиране от европейски и национални фондове, гаранции и облекчения и ускорени разрешителни за започването на зелените проекти, те се нуждаят и от крайна цена на електроенергията от 50 евро/МВтч. В момента обаче тя е близо 140 евро и не стана ясно как държавата би могла да им гарантира почти три пъти по-евтин ток. Те настояват и за компенсации за изхвърляните от тях парникови газове.
Изборът не е между прехода и статуквото
Друг искане към управляващите е да се гарантира използването на нисковъглеродни продукти чрез залагане на такива критерии в обществените поръчки (например изискване да се ползва екоцимент). Инустриалците настояват и вносът от държави без климатични ангажименти да заплаща същата въглеродна цена като европейските производители, при реален контрол на границата;
Само така, според тях, може да се привлекат инвестции – частни и публични, за позеленяването на индустрията.
„Зеленият преход може да бъде успешен само ако е едновременно икономически реалистичен, технологично възможен и социално справедлив“, заяви по време на форума председателят на БФИЕК Константин Стаменов. Според него „Изборът не е между преход и запазване на статуквото“. Преходът предстои независимо от волята ни, реалният избор е дали България ще извърши тази трансформация със запазена индустрия и европейско финансиране, или по-късно ще плати по-висока икономическа и социална цена, посочи той.
Енергийният министър Ива Петрова увери, че целта на правителството е в следващите години е да създаде среда, в която българската индустрия може да инвестира в нови технологии, да намалява енергийните си разходи, да декарбонизира производството си и да запазва конкурентните си позиции. БФИЕК ще продължи да е част от разговора за българската енергетика и за условията, при които индустрията може да инвестира, да произвежда и да бъде конкурентоспособна, допълни тя.
„Това е разговор, който днес има още по-голямо значение“, подчерта енергийният министър и отбеляза, че България e сред първите държави в Европейския съюз, която приложи механизъм за подкрепа на енергоемките предприятия във връзка с волатилността на енергийните цени. Едновременно с това, продължават целенасочените инвестиции в енергийна сигурност, диверсифицирани доставки на енергия за домакинствата и бизнеса на достъпни цени. „В този контекст тези проекти изискват нов тип партньорства между държавата, бизнеса, финансовите институции и технологичните компании, както и регулаторна среда, която да може да отговори на новите модели на собственост, финансиране и управление“, каза още тя.
Утопия, че тежките индустрии могат да работят само на пазарен принцип
„Преходът трябва да бъде предвидим, технологично неутрален, достатъчно гъвкав, за да съчетава климатичните цели с икономически растеж, конкурентоспособността и енергийната икономическа сигурност“, допълни Ива Петрова.
Още по темата
Безплатни СО2 квоти и след 2030 г., но ще зависят от декарбонизацията
„Представата, че тежките, критични индустрии – в случая енергоинтензивната индустрия – могат да се развиват единствено на пазарен принцип, а държавата и наддържавните европейски институции могат да бъдат единствено справедлив арбитър, за съжаление вече е утопична“, коментира евродепутатът Радан Кънев.
Според него възможността пред България е европейските финансови, регулаторни и законодателни инструменти да бъдат използвани за модернизация на тежката индустрия. Особен потенциал той вижда в свързването на традиционната енергоинтензивна индустрия с развиващия се сектор на чистите технологии.
При осигурени условия България ще запази индустрия, която формира близо една трета от износа на страната. В противен случай рискуваме загуба на производства, работни места и стратегически позиции, а преходът все пак ще настъпи, но по-късно и на несравнимо по-висока цена, коментира още Стаменов.
Той каза, че редица европейски директиви са въведени в българскот озаконодителство с по-строги изисквания от предвидените на ниво Брюксел. Всяко такова утежнение представлява разход, който конкурентите на българските предприятия не понасят. Необходими са систематичен преглед на транспонираното законодателство и ясни принципи, смятат индустриалците.
Без пари и с мудна администрация няма да намалеят СО2 емисиите
При липса на финансиране, бавни разрешителни процедури и липса на енергията на ниски цени, въглеродните емисии няма как да бъдет намалени с повече от 50 процента до 2040 г., ще се влоши и конкурентността на предприятията под натиска на цените на парниковите квоти, смятат още от БФИЕК.
„Преди да говорим за нови инвестиции, първо трябва да подкрепим индустрията, която вече е избрала България като производствена база. Тя формира над 25% от брутната добавена стойност, а в енергоемките производства са пряко заети около 250 хиляди души“, заяви на свой ред вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев.
Той припомни, че енергоемките производства вече се подкрепят финансово със средства от Фонда за сигурност на електроенергийната система и изрази очаквания индустриата да използва тези пари не само като помощ за преминаване през настоящата енергийна криза, но и като инструменти за растеж.
Пулев увери, че кабинетът работи много активно по целенасочена програма за намаляване на административната тежест и регулациите заедно в открит диалог с бизнеса и индустрията По неговите думи декарбонизацията и зелените технологии са основен фокус на всички разговори на правителството в Европа. „Това ще бъде в основата на следващата многогодишна финансова рамка“, каза още той и определи като задача на управляващите „да създадем условия българската индустрия да расте, да инвестира и да бъде конкурентоспособна“.