Очакваам с 10 % увеличение на капацитета на ядрените инсталации в Европа като новите мощности ще са част от вече съществуващи централи в Европа. Това е нещо значително, което трябва да се признае. Това заяви евродепутатът Цветелина Пенкова (от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент), която е заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в рамките на петата международна ядрена конференция „Ядрената енергия – от амбиции към реалност“ Тя припомни че за целта са заложени инвестиции от 240 млрд. евро (става въпрос за програма PINC на ЕК и визира удължаване на живота на съществуващи мощности и нови такива, вкл. SMR).
Пенкова припомни нелекият дебат за ядрената енергетика преди няколко години в европейските институции в резултат на което тя вече е част от пътя за декарбонизация на Европа. По думите й, тези процеси са осигурили регулаторната предсказуемост за развитието на ядрената енергетика. Ядрената енергетика беше разпозната като устойчив източник на енергия, което беше и сигнал за финансовия пазар, че трябва да бъде подкрепяна, каза тя.
Визирайки напредъка, евродепутатът обърна внимание, че тази година от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) са одобрени два проекта за ядрена енергия в Европа. Това по думите й, е добър сигнал.
В частност става въпрос за официалното одобрение от ЕИБ от юли тази година на стойност 800 млн. евро за подмяната на ключови компоненти на реактора в АЕЦ Черна вода, Румъния. Припомняме, че като цяло финансовите средства за удължаване на живото на блок 1 на централата се оценяват на сумата от 3,2 млрд. евро. Другият проект, който Пенкова визира е за сумата от 40 млн. евро за SMR.
„Това дава подходящ сигнал че Европа инвестира в правилната посока. Сега имаме дебат за следващата седемгодишна рамка в ЕП и съм щастлива да ви информирам, че ядрената енергетика вече е разпозната със значителен ресурс за финансиране“, каза евродепутатът. Пенкова не подмина и необходимостта от създаване на кадрови ресурс, който да може да управлява ядрените мощности през следващите години.
Необходими са десетилетия за създаване и поддържане на тази инфраструктура, а по отношение на кадровия ресурс ми се струва, че малко изоставаме, каза Пенкова. Тя се ангажира и с осигуряване на финансов ресурс за извеждане на ядрени мощности и свързаните с това процеси. „Когато говорим за финансови възможности бих искала да кажа за нуждата от специалистите, които са необходими за удължаване на живота на някои ядрени инсталации. Това не е въпрос само за привличане на експерти. Трябват ни няколко десетилетия да създадем базата, да я оперираме, поддържаме и експлоатираме“, каза тя. Според нея като цяло дебатът ядрената енергетика е много тежък, тъй като става въпрос за значителни обществени ресурси, които касаят финансирането за всяка една страна.
Ключов момент който трябва да се има предвид е, че дебатът за ядрената енергетика не е изолиран. Виждаме нуждата от повече електрификация през последните години, отбеляза тя, като визира ВЕИ ресурсите комбинирани с ядрена енергия, които гарантират чиста беземисионна енергия.
Според нея България е направила значителни, исторически стъпки в развитието на ядрената енергетика и разполага с нужната експертиза. Нашето географско положение дава много възможности България да бъде ключов фактор за стабилизиране на енергийната система в Европа, което е един от ключовите моменти в европейската политика, каза още тя.
Не беше подмината и кратка дискусия по проекта АЕЦ „Белене“. В отговор на въпрос, какво мисли лявото крило в ЕП за този проект и малките модулни реактори евродепутатът отново се върна към срещи на европейско ниво в Брюксел като заяви, че е било неразбираемо на високо ниво, защо проект, който е бил оценен на 30 % готовност е бил спрян. Това е важен елемент от регулаторната рамка, каза тя. Припомняме обаче, че проектът „Белене“ беше спрян не на регулаторно ниво, а на ниво правителство. Във връзка с този проект, Цветелина Пенкова изрази мнение, че „независимо, че имаме проект с много грешки, струва си той да бъде продължен“.
Дългият период на изграждане на големи ядрени мощности и рисковете, свързани с това бяха в центъра на коментарите на представителите на Световната банка Мариано Гонсалес Серано и на Европейската инвестиционна банка Дамян Поповски. Двамата обаче бяха категорични, че финансовите институции вече са отворени за финансиране на ядрени проекти.
„Преди няколко години беше трудно да говорим за финансиране. Знаем, че ядрената енергия осигурява евтина и достъпна енергия. Важно е също така, че създава много и квалифицирана работна ръка, но все пак това са проекти, които се осъществяват в дълъг период от време. Решенията се взимат днес, но те ще имат отражение и много години по-късно“, каза той. Във връзка с това даде пример и с това, че „преди никой не е говорил за центрове за данни, но сега те оказват натиск включително върху ядрената енергетика и върху пазара“.
„Дългият период на изграждане е допълнителен риск за нас. Така че много важно е как се финансират ядрените проекти. Цената от бъдещето се отразява днес, а това е много голям риск. Затова трябва много силна регулация. Трябва да има механизми за намаляване на рисковете“, заяви Гонсалес. Той обърна внимание, че Световната банка има три важни проекта в Европа – в Румъния, Полша и България като нуждите по проектите на всяка от трите страни са различни. „Обемът на финансиране е огромен. Имаме нужда от подкрепа от експортните агенции“, обясни той като не пропусна и факта, че при финансирането особено значение играе и местната валута. „Затова трябва да се създаде пакет за минимизиране на рисковете. Той посочи и предимствата при работа с институциите като IBRD, IFC и MIGA които разполагат и със съответни инструменти за финансиранеq а и освен това дават сигурност и гъвкавост на този процес.
Според Поповски от ЕИБ за тези проекти трябва и може да се привлече и участието на частния сектор. Той подкрепи думите на колегата си от Световната банка по отношение на тенденциите при финансирането. „Докато преди за ЕК ядрената енергетика не беше приоритет нещата се промениха. Сега отново има промяна с центровете за данни и трябва да се търсят решения. Това е от особено значение и по отношение на климата“, каза той. В същото време Поповски призна, че е много трудно да се предскаже перспективата за следващите 30 години, но с IBRD се работи по такива механизми, но също така е важно за се работи по тях и с правителствата. ЕИБ която също има участие в румънските ядрени проекти, по думите на Поповски вече работи и по голям проект във Финландия. Преди 50 г. такъв проект не можеше да съществува, но сега не е проблем. Ако България се включи ще трябва да се обединят усилията на няколко страни, каза той.
Както каза Поповски, „за нас от ЕИБ, това е нова зона в която навлизаме“.
Представителят на Световната банка Гонсалес изрази очакване, че ще могат да координират усилията си с ЕИБ по ядрените проекти в Европа. В рамките на дискусията и в отговори на въпроси по румънските проекти стана ясно, че за всяка сума финансовите условия са различни. „Затова е важен подхода на разработчика“, обясниха банкерите.. Според ЕИБ много са важни са и възможностите на администрацията на ниво държава, тъй като националните правителства са тези, които взимат решенията.
Ана Гонзалес Фелгеросо, ръководител „Развитие на дейността в ядрения сектор“ за Европа в компанията Marsh от своя страна очерта цялостния процес, който предстои след осигуряване на финансирането като се спря подробно на мениджмънта на риска.
Архитектура на финансирането представи от своя страна експертът и бивш енергиен министър Милко Ковачев като наблегна, че националната стратегия, правителствената подкрепа е част от този архитектура и тя не винаги е пари. „Тя е гаранция за развитието на страната, за веригата на доставки. Правителството създава инвестиционна увереност, а това се следи от банките. За ядрената енергетика финансовите институции изискват сигурност“, каза той като не пропусна и препоръките на МААЕ, които са ясно формулирани и обясняват достатъчно, какво се изисква, така че да има пълна инвестиционна сигурност преди FID. Милко Ковачев илюстрира и, как се допълват развитието на инфраструктурата и финансирането като беше категоричен, че от това самите финансови институции могат да спечелят.
Константин Сирлещов, управляващ съдружник в CMS София и ръководител на направление „Енергетика и изменение на климата“ за Централна и Източна Европа.от своя страна се спря на проектите, които се осъществяват в Чехия, Словакия, Полша, Румъния и България и как те променят картата на ядрената енергетика в Югоизточна Европа. „Може да се каже, че сега Словакия е шампионът, но може да стане и Полша. Проектът, който страната осъществява напредва бързо, финансирането се осигурява. Мястото за втора АЕЦ в Полша вече е оценено, като страната иска да следва шведския модел“, обясни той.
Като много интересен, той определи проектът за SMR на Полша. Страната е на път да си осигури пълно финансиране от САЩ.
„За Румъния, модернизацията е по много интересен начин и до голяма степен е финансирането е както при нас – чрез договор за разлики.
Напредва и проектът за нов блок на АЕЦ в Дуковани, а следващата година ще е решаваща“, каза Сирлещов. Той не пропусна и договора на чешката страна за SMR с Rolls-Royce, включително споразумението за единствен доставчик на оборудване.
Що се отнася до България „единственото липсващо звено е, как се развива процесът, как разчитаме на строителство“, каза той..
„Надявам се новото правителство да определи ядрената си политика и да не се връщаме към горчивите уроци от миналото. България има добър екип и ще бъде срамота 7 и 8 блок да не се осъществят“ заяви той. По думите на Сирлещов до края на този месец българското правителство ще определи ядрената си политика.
Ролята и предимствата на застраховането в сектора на ядрената енергетика, особено при толкова рискови проекти с дълга и различна верига на доставки също попадна във вниманието на експертите. Дани Ван Велкенхойзен, старши експерт в областта на застраховането и презастраховането на ядрени рискове Асоциацията за презастраховане на ядрената индустрия (NIRA) обясни какви ползи би имала дори действащата централа в страната ни, стига да подаде молба и да получи одобрение след споделяне на определена информация.
По-рано в рамките на петата ядрена конференция, организирана от БЕМФ в центъра на вниманието беше и регулаторната политика в сектора на ядрената енергетика. Регулаторите също имат нужда от кадри и придвижване напред по редица процедури.
Що се отнася до SMR, както се изрази представителят на МААЕ н Хадид Субки, след 2030 г. ще се види дали ще има поръчки за малки модулни реактори и, как ще се развива тази технология. Дотогава трябва да е готова и регулаторната база.
Към днешна дата по данни на платформата PRIS към МААЕ в процес на изграждане са 78 реактора в 17 страни с 81 349 MW (e) нетен капацитет. В експлоатация са 417 реактора в 31 държави с нетен капацитет от 379 611 MW (е). Основната технология все още е 3+.