Снимка: Център за изследване на демокрацията
Рисковете пред енергийната сигурност на Европа остават високи, а България е сред най-уязвимите страни към високите цени на изкопаемите горива. На този фон, инвестициите в ядрени мощности в комбинация с ВЕИ и батерии могат да превърнат България в енергиен лидер в Европейския съюз, осигуряващ надежден и достъпен електроенергиен микс.
Въпреки диверсификацията на газовите доставки и декарбонизацията на енергетиката, в края на 2025 г. разходите за газ и електроенергия в Европа остават съответно с около 50 и 38 на сто по-високи от периода преди нахлуването на Русия в Украйна. Войната с Иран и затварянето на Ормузкия проток тази година доведе до нов ръст на цените на изкопаемите горива, което доведе до увеличение на цените на електроенергията.
Според Индекса за рисковете пред енергийната и климатичната сигурност за 2026 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията, липсата на достъпност на енергийните доставки е водещият риск пред енергийната сигурност на Европа.
Страните-членки на ЕС, чиито електроенергиен микс съчетава в най-голяма степен ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници като например Франция, Швеция, Дания и Холандия, постигат най-ниските енергийни разходи и постигат най-високите равнища на енергийна сигурност.
Графика 1. Рисковете пред енергийната и климатична сигурност намаляват през 2025 г., но остават значително по-високи в сравнение с периода преди 2022 г. и в Централна и Източна Европа
България, както и целият регион на Централна и Източна Европа, остава сред най- уязвимите страни в ЕС заради все още твърде голямата зависимост на електроенергийната й система от цената на изкопаемите горива. Ситуацията, обаче, се променя много бързо тази година, като с навлизането на близо 6 ГВт инсталирани нови мощности за съхранение на електроенергия, България регистрира най-ниските цени на електроенергията в Югоизточна Европа. Страната ни е и сред най-големите нетни износители на ток, представляващ в определени периоди близо 10 на сто от производството. Огромните инвестиции във фотоволтаични централи и системи за съхранение в съчетание с базовите ядрени мощности на АЕЦ „Козлодуй“ постепенно водят до извеждане на въглищните централи от електроенергийната система на страната.
Това са сред основните изводи на новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията, Сигурно енергийно бъдеще за Европа: Ролята на ядрената енергия в нисковъглеродния преход, представен по време на корейско-българска кръгла маса за енергетика на 29 септември, 2026 г. в София, посветена на устойчивите енергийни системи като основа за иновациите, ядреното сътрудничество и индустриалната конкурентоспособност. В дискусията се включиха над 100 български и международни политици, експерти и представители на енергийния бизнес. Сред говорителите, освен експерти от Центъра, бяха и Кирил Темелков, заместник министър на енергетиката на България, Инкю Шин, съветник за въпросите на околната среда към посолството на Република Южна Корея в Белгия и към Европейския съюз, Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Александър Михайлов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД, Йонгсук О, заместник директор на Хюндай Инженеринг и Строителство, Оскар Парт, заместник директор за проекти в „Уестинхаус“, Йонгсук Ким, ръководител на екипа за финансиране на АЕЦ в експортно-импортната банка на Република Южна Корея, и Станислава Танева, управляващ директор на българското подразделение на Ситибанк Европа.
Говорителите в кръглата маса акцентираха, че изграждането на два нови реактора у нас идва в ключов момента за европейската икономика. Огромните инвестиции в нови центрове за данни, които са в основата на индустрията на изкуствения интелект, означават потреблението на електроенергия в този отрасъл нарасне от около 62 до над 150 тераватчаса годишно до 2030 г. В България вече се планира строителството на центрове за данни с капацитет от 8-9 ГВт. За осъществяването на проектите е важна цената на електроенергията и достъпът до мрежата. Новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ могат да осигурят тази необходима допълнителна електроенергия, която да гарантира надеждни доставки и ниски емисии.
Графика 2. Достъпността на енергията е тясно свързана с въглеродния отпечатък на икономиките
Източник: Център за изследване на демокрацията въз основа на Индекса за рисковете пред енергийната и климатичната сигурност и данни на Евростат.
Кирил Темелков посочи, че развитието на ядрената енергетика, ускоряването на ВЕИ инвестициите, модернизацията на електроенергийната мрежа и дългосрочните технологични и индустриални партньорства ще са сред основните подходи за подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособността на българската икономика.
Инкю Шин подчерта амбициозната цел на правителството на Република Корея за трансформиране на енергийния сектор до 2035 г., така че електроенергийния пазар да е доминиран от ВЕИ и ядрени централи, които да доведат до намаляване на цените с почти три четвърти. Подобна политика е особено важна предвид очакваното голямо увеличение на потреблението на електроенергия, свързано с разширяването на капацитета на центровете за данни.
Никола Газдов открои как благодарение на системите за съхранение на електроенергия в комбинация с фотоволтаичните централи и ядрените мощности България не само успя да преодолее последната енергийна криза през лятото на 2026 г., но и да се превърне в остров на стабилността за целия регион. В периодите на по-ниска генерация на фотоволтаичните централи е необходимо да се отключи също и огромния потенциал за вятърна енергия, което отново ще натисне цената на тока надолу.
Александър Михайлов допълни, че разширението на ВЕИ и ядрените мощности не бива да се разглеждат като конкурентни, а като комплементарни стратегии за постигане на устойчива енергийна система на достъпна цена.
Йънгсук О представи конкретни данни за строителството двата нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“, като подчерта върховите технологии, които Хюндай използва, за да гарантира бързо, безопасно и разходоефективно строителство на 7 и 8 реактор.
Оскар Прат подчерта, че осъществяването на проекта за строителство на два нови реактора включва привличането над 100 различни подизпълнители в България, като целта е да въвлекат българския индустриален бизнес в проекти по целия свят, така че проектът да се превърне в дългосрочна инвестиция в конкурентоспособността на българската икономика.
Йонгсок Ким от Корейската експортно-импортна банка смята, че, за да е успешно финансирането на проекта ще е най-важното да се осигури търговската възвращаемост на проекта. Това означава правителството да сключи финансов договор с новата централа посредством дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията или договор за разлика, което да предостави държавна гаранция, че проектът ще е финансово устойчив.
Станислава Танева посочи, че най-устойчивият финансов модел за осъществяването на проекта за 7 и 8 блок е комбинация от държавно дялово участие и диверсифицирани източници на заеми, които да бъдат гарантирани от дългосрочни инструменти за намаляване на риска.
Говорителите се обединиха около тезата, че в по-широк план, АЕЦ „Козлодуй“ ще предостави основата за електрификацията и декарбонизацията на българската икономика.
При бързия ръст на слънчевите мощности инвестициите във вятърна енергия изостават.
Седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ могат да заменят действащите реактори и да покрият бъдещото потребление на индустрията, чиято конкурентоспособност е подкопана от прекомерната й зависимост от въглеродноинтензивни процеси. В съчетание с инвестициите в батерии и разширени междусистемни електроенергийни връзки, новите реактори ще ограничат ролята на въглищата и природния газ и биха могли трайно да намалят енергийните разходи.
***
Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете https://csd.bg/bg/.
БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция