Включването на застрахователния брокер отрано в проекта може да превърне предизвикателствата в по-добър краен резултат
© ECONOMIC.BG / REIB
Симона ГоцоваПо думите ѝ секторът се е променил значително през последните 15 години. Днес проектите са по-големи, технологиите – по-сложни, а изискванията – по-високи. Самата компания вече застрахова над 14 гигаватчаса капацитет – 7 гигавата пикова слънчева и 3 гигавата вятърна енергия на различни международни пазари, а през последните пет години отбелязва силен растеж и се изкачва в класацията на застрахователните брокери.
Проблемът: застраховането влиза твърде късно
Основният проблем, който Генчева открои, бе, че застраховането обикновено влиза в разговора едва след като всички важни решения вече са взети и най-често точно преди началото на строителството, когато промените са трудни и скъпи.
Тук не говоря просто за купуване на застрахователна полица. Става дума за това да внесем застрахователната експертиза в процеса на вземане на решения“, посочи тя.
Късното включване може да означава ограничен застрахователен капацитет, по-рестриктивни условия, по-високи премии или трудност при осигуряване на покритието, което изисква кредиторът.
Уроци от два проекта
По време на своята презентация Генчева даде пример с клиент, разработвал вятърен парк в Румъния, при който брокерът е бил включен твърде късно, когато технологията, дизайнът и договорите с подизпълнителите вече са били финализирани. При тази структура всеки подизпълнител е отговарял за застраховката на собствената си част от работата, докато кредиторът е искал нещо съвсем различно – една полица, покриваща цялото строителство.
Това, което кредиторът искаше, беше един проект, покриващ цялото строителство, и имаше много основателна причина за това, защото наличието на няколко отделни полици може да създаде пропуски, припокривания и несигурност – особено ако има щета, засягаща повече от един изпълнител“, обясни експертът.
Тъй като подизпълнителите вече били включили цената на застраховката в договорите си, а инвеститорът същевременно бил задължен да осигури обща полица, разходът за застраховка на практика се дублирал – което увеличило капиталовите разходи на проекта.
Ако този разговор се беше случил преди подписването на договорите, структурата можеше да бъде съвсем различна“, категорична бе Генчева.
Обратният пример бе с клиент, който планирал да изгради парк до вече съществуващ работещ парк, като този път брокерът е бил включен от самото начало. Тъй като новият парк е трябвало да се свърже през съществуваща подстанция, покрита от оперативна полица, екипът е идентифицирал навреме зоната на пресичане между работещия актив и строителния проект и е проектирал подходящо покритие.
Да, това увеличи премията леко. Но този сравнително малък допълнителен разход реално защити клиента срещу потенциална значителна незастрахована загуба“, поясни мениджърът в REIB.
Брокерът като партньор по риска
Генчева подчерта, че ролята на брокера не е само да намери и сключи полицата, а да подготви проекта, преди тя изобщо да е необходима като свърже различните страни: разработчиците, техническия екип, кредиторите и застрахователния пазар.
Един проект не става подходящ за банките, ако сме несигурни, когато започваме да търсим финансиране или застраховане. Проектът трябва да бъде проектиран така от самото начало“, заяви тя.
Основното ѝ послание беше, че за сложните проекти за възобновяема енергия застрахователният брокер трябва да функционира като партньор по риска още от старта.
Вкарвайте застраховането в разговорите, докато все още има време да се действа“, обобщи говорителят.