Документът е подписан в Брюксел на 18 февруари и е ратифициран от Народното събрание през юли. Страни по него са 24 държави членки и Европейският съюз.
Основното правило е, че член 26 от Договора за Енергийната харта не може и никога не е могъл да служи като правно основание за арбитраж между инвеститор от една държава в ЕС и друга държава членка или самия ЕС.
Споразумението стъпва върху практиката на Съда на ЕС по делата Achmea и Komstroy. Според тази практика споровете в рамките на Съюза не могат да бъдат изваждани от съдебната система, предвидена в европейските договори.
Правилото обхваща и клаузата за продължаваща защита след оттегляне от Енергийната харта. Страните заявяват, че тя не поражда последици за вътрешните отношения в ЕС при такива арбитражи.
При висящи производства засегнатите държави трябва да уведомят арбитражните състави за липсата на компетентност. Документът предвижда и да не се образуват нови вътрешноевропейски производства на това основание.
За енергийния сектор промяната има значение при инвестиционни спорове за централи, мрежи и регулаторни решения. Инвеститорите запазват достъп до компетентните национални и европейски съдилища, но не и до механизма по член 26 за спор в рамките на ЕС. Източник: Държавен вестник.