Горивата и смазочните материали са поскъпнали с 34,5% за година през август, а текущите пазарни данни показват дизел близо до 2 евро за литър и нов риск за транспорта и инфлацията
България отчита най-голямото годишно поскъпване на горивата и смазочните материали за лични превозни средства сред всички държави в Европейския съюз през август 2026 г. Цените у нас са се повишили с 34,5% спрямо същия месец на миналата година при среден ръст от 23,8% за ЕС, показват публикуваните от Евростат данни.
Това означава, че увеличението в България изпреварва средното за Съюза с 10,7 процентни пункта. Страната е начело на негативната европейска класация не само по годишното изменение на общата категория, но се нарежда и сред най-силно засегнатите от рязкото месечно поскъпване на дизела.
Между юли и август дизеловото гориво в България е поскъпнало с 13,5% – вторият най-голям ръст в ЕС след отчетените 14,3% в Чехия. Средното месечно увеличение на дизела в Съюза е значително по-ниско – 8,3%.
Септемврийските стойности все още не са окончателни месечни данни и не могат да бъдат сравнявани пряко с хармонизирания индекс на Евростат за август. Те обаче показват, че посоката остава възходяща и че ценовият шок започва да се пренася към транспорта, земеделието, производството и крайните цени на стоките.
Поскъпването в ЕС се ускорява за трети пореден месец
През август цените на горивата и смазочните материали за личния транспорт в ЕС са били с 23,8% по-високи спрямо август 2025 г. Годишният темп се ускорява значително в сравнение с предходните два месеца – от 13,7% през юни до 16,9% през юли.
Поскъпване е отчетено в 26 от общо 27 държави членки, като единственото изключение е Малта. В 26 държави годишното увеличение през август е по-голямо от това през юли, а в 24 страни надхвърля регистрирания през юни ръст.
В 18 държави горивата и смазочните материали са поскъпнали с повече от 20% на годишна база. Това показва, че ценовият шок не е ограничен до няколко национални пазара, а обхваща по-голямата част от ЕС.
След България с най-високи увеличения се нареждат Литва с 28,8%, Финландия с 27,6%, Германия с 27,5% и Франция с 27,4%.
В другия край на класацията са Унгария с увеличение от едва 1,3%, Швеция с 6,1% и Ирландия с 11,7%.
Големите разлики между държавите отразяват не само движението на международните петролни котировки, но и националната данъчна политика, структурата на пазара, валутните движения, разходите за доставка и преработка, конкуренцията и мерките на отделните правителства за ограничаване на ценовия натиск.
България отново е на върха на негативната класация
Увеличението от 34,5% е най-голямото, отчетено в България от началото на конфликта между САЩ и Иран в края на февруари. То надхвърля и предишния максимум от 33,9%, регистриран през май.
Страната беше на първо място в ЕС и през юни, когато цените на горивата и смазочните материали нараснаха с 26% на годишна база при средно увеличение от 13,7% за Съюза.
През юли годишният темп в България временно се забави до 22,2%. Тогава по-високо поскъпване отчетоха Румъния – 24,2%, и Литва и Германия – по 22,9%. Августовските данни обаче показват ново рязко ускорение, което връща България на първото място.
Данните са за годишната промяна на хармонизирания индекс на потребителските цени в категорията „горива и смазочни материали за лични превозни средства“.
Следователно първото място на България показва най-бързия темп на поскъпване, а не непременно най-високата абсолютна цена на литър гориво в ЕС. Това разграничение е важно, тъй като ценовите равнища продължават да се различават чувствително заради акцизите, ДДС, търговските надценки и националните механизми за подпомагане.
По данни, цитирани от представители на Българската петролна и газова асоциация, цените у нас все още са приблизително с 20–30 евроцента за литър под средните за ЕС. Това обаче не намалява силата на ценовия шок за българските потребители, чиито доходи остават сред най-ниските в Съюза.
Септември: дизелът достига 1,96 евро за литър
Към 21–22 септември средните цени на дребно, отчетени от платформата Fuelo и цитирани от БТА, достигат 1,69 евро за литър при бензина А-95 и 1,96 евро при дизела. По фиксирания курс от 1,9558 лева за евро това съответства приблизително на 3,31 лева за литър бензин и 3,83 лева за литър дизел.
Текущата картина за основните горива е следната:
Това са моментни пазарни стойности, а не окончателни средномесечни статистически данни. Наличните числа обаче потвърждават, че поскъпването след август не е прекъснато. Според предоставените пазарни наблюдения дизелът е добавил близо 3,7% само за една седмица в средата на септември.
Допълнителен сигнал за натиска върху енергийните разходи е увеличението на регулираната цена на природния газ с 5,5% от 1 септември – до 41,60 евро за мегаватчас. Решението на КЕВР не се отразява непосредствено върху цените на парното и топлата вода, но показва по-широко поскъпване на енергийните ресурси. Според регулатора цената на газа в България остава приблизително с 30% под равнищата на международните пазари за бъдеща доставка благодарение основно на по-евтините количества от Азербайджан.
Дизелът се превръща в основен източник на натиск
През август спрямо юли цената на дизеловото гориво в ЕС е нараснала средно с 8,3%. Това почти удвоява отчетеното месечно увеличение от 4,3% през юли.
Дизелът е поскъпнал в 26 държави от ЕС. Най-големи месечни увеличения са регистрирани в Чехия – 14,3%, България – 13,5%, и Люксембург – 12,3%.
Най-слабо е поскъпването в Италия – 5,2%, Румъния – 6,1%, и Нидерландия – 6,2%. Дори тези стойности обаче показват чувствително увеличение само в рамките на един месец.
При бензина натискът е по-умерен. Средната му цена в ЕС се е повишила с 3,3% през август спрямо юли, след увеличение от 4,7% през предходния месец.
Общо 22 държави са отчели поскъпване на бензина, в три цените са се понижили, а в две не са се променили. Най-голям е ръстът в Испания – 8,2%, следвана от Румъния с 6,6%, Италия с 6,3% и Кипър с 6,2%.
Леки намаления са отчетени в Унгария – с 0,6%, Дания – с 0,3%, и Словакия – с 0,1%.
Разминаването между динамиката на дизела и бензина има важно икономическо значение. Дизеловото гориво се използва масово от товарния транспорт, автобусните превози, строителството, земеделието и част от промишлеността. Затова неговото поскъпване се пренася по-бързо върху разходите на предприятията и цените на доставяните стоки.
Потреблението засега не се свива
На фона на рязкото поскъпване Българската петролна и газова асоциация отчита увеличение на потреблението на горива с до 20% през септември, според данни, цитирани от NOVA.
Този резултат изглежда парадоксален, но може да бъде обяснен с няколко фактора: ограничената възможност на домакинствата и бизнеса бързо да заменят автомобилния транспорт, предварителното зареждане в очакване на ново поскъпване и все още по-ниските абсолютни цени спрямо част от останалите държави в ЕС.
При продължително задържане на високите цени реакцията обикновено идва със закъснение – чрез ограничаване на несъществените пътувания, по-ниско потребление, преминаване към обществен транспорт или свиване на други разходи на домакинствата.
КЗП започна масови проверки на бензиностанциите
Комисията за защита на потребителите започна проверки на бензиностанции в цялата страна за необосновано увеличение на цените на основните горива. Проверките обхващат както големите вериги, така и малките самостоятелни обекти в и извън големите населени места.
Предварителни резултати се очакват през следващата седмица. Проверките трябва да установят дали движението на цените на дребно съответства на промените в доставните разходи, международните котировки, данъците и останалите компоненти на крайната цена.
Самото бързо поскъпване не представлява автоматично нарушение. За да бъде установено необосновано завишаване, е необходимо да се анализират конкретните разходи, надценките и поведението на отделните търговци. Проверките обаче са важни за установяването на евентуални нелоялни практики в момент, когато потребителите трудно могат да преценят каква част от увеличението се дължи на международния пазар и каква – на националната търговска верига.
Натиск върху транспорта, храните и общата инфлация
Най-прекият ефект за домакинствата е по-скъпото ежедневно пътуване. За бизнеса обаче горивата са част от себестойността на почти всяка стока – от земеделската продукция и храните до строителните материали и промишлените изделия.
При средна цена на дизела от 1,96 евро за литър разходите на транспортните предприятия нарастват бързо. Компаниите могат временно да поемат част от увеличението чрез свиване на маржа си, но при продължително високи цени то постепенно се прехвърля към клиентите чрез по-високи транспортни тарифи.
Следващата стъпка е поскъпване по веригата на доставки. Хранителните продукти например включват разходи за селскостопанска техника, превоз до преработвателя, хладилна логистика и доставка до търговските обекти. Дизелът участва във всеки от тези етапи.
Ефектът върху потребителската инфлация обикновено се развива на два етапа. Първо горивата поскъпват пряко в потребителската кошница. След това идва косвеният ефект чрез транспорта, храните и останалите стоки и услуги.
Продължителността на ценовия шок ще бъде решаваща. Еднократният скок може да има ограничено и временно отражение. Ако високите цени се задържат през есента, вторичните ефекти върху инфлацията и разходите на бизнеса ще стават все по-видими.
Правителството отговаря с пакет за над 300 млн. евро
Българското правителство обяви пакет от мерки на обща стойност над 300 млн. евро. Сред тях е премахването на акциза върху пропан-бутана, както и целева подкрепа за структуроопределящи дейности, включително градския транспорт, ученическите и медицинските превози.
Премахването на акциза може да облекчи потребителите и бизнеса, които използват пропан-бутан, но няма пряко да неутрализира увеличението при дизеловото гориво – основният разход за товарните и автобусните превози.
Субсидиите за транспортните оператори могат да ограничат непосредственото поскъпване на обществените услуги, но прехвърлят част от разхода върху бюджета. Ефективността им ще зависи от обхвата, продължителността и критериите за предоставяне на помощта.
Съществува и риск временното подпомагане да отслаби стимула за икономии, ако не бъде съчетано с контрол, ясни срокове и инвестиции в по-ефективен транспорт. От друга страна, рязкото спиране на подкрепата при запазване на високите цени може да доведе до поскъпване или ограничаване на обществени и социално значими превози.
Август даде официалния сигнал, септември го усилва
Данните на Евростат поставят България на първо място в ЕС по годишен ръст на цените на горивата и смазочните материали през август. Текущите пазарни стойности за септември показват, че натискът не отслабва: дизелът достига средно 1,96 евро за литър, КЗП започва национални проверки, а правителството мобилизира над 300 млн. евро за ограничаване на последиците.
Все още е рано септември да бъде определен статистически като нов исторически рекорд, защото месецът не е приключил и няма окончателен хармонизиран индекс. Икономическият сигнал обаче вече е ясен.
Ако ценовият натиск се задържи, увеличението няма да остане само по таблата на бензиностанциите. То ще премине през транспортните тарифи, производствените разходи и цените в магазините – и ще превърне горивата от отделен енергиен шок в по-широк инфлационен риск.