Приходите от петрол съставляват над 40% от държавните постъпления в 17 държави по света
Конфликти, миграция и икономически проблеми ще съпровождат глобалния отказ от употребата на петрол, освен ако правителствата спешно не вземат мерки за най-уязвимите страни, посочва изследване, цитирано от BBC. Страни като Нигерия, Иран, Ангола и Алжир може да бъдат силно афектирани, тъй като публичните им услуги са силно зависими от приходите от петрол, но в същото време няма диверсификация на енергийните източници, нито капитал, който да умекоти прехода.
Потреблението на петрол вече е спаднало в много държави заради скока във внедряването на ВЕИ, както и заради войната в Иран, която ограничи доставките, вдигна цените и предизвика инфлация и политическа нестабилност. Тези предпоставки са в унисон с прогнозата, че глобалното търсене на петрол ще се стабилизира през следващото десетилетие, като пикът вероятно ще настъпи в началото на 30-те години на века, което ще принуди производителите да се борят за свиващ се кръг от купувачи. Според изследването на мозъчния тръст E3G много от производителите ще се опитат да запазят приходите си възможно най-дълго, но тези с най-евтиния и най-изобилния петрол, Саудитска Арабия и ОАЕ, най-вероятно ще имат предимство пред тези с по-изостанала инфраструктура.
Примерът на Венецуела, която претърпя опустошителни земетресения и чието правителство отчасти е под контрола на САЩ, показва, колко е рискова зависимостта от петрол, посочва докладът. “Правителствата не мислят и не са готови за последствията. Преходът става по-рисков за всички, когато производителите на петрол са оставени да се регулират сами, а пазарите да се управляват сами. Крехкото състояние на производителите се превръща в световен риск за сигурността”, споделя Бет Уокър, съавтор на доклада, цитирана от BBC.
Отлагането или забавянето на прехода обаче е още по-лош вариант от това да се изправим пред него, тъй като климатичната криза бързо се задълбочава. “Това не е аргумент за забавянето на прехода. Бавен, но хаотичен преход може да бъде също толкова стабилизиращ, колкото бързия такъв, може би дори повече”, добавя Мария Пастухова, друг съавтор на доклада.
E3G изготвя доклада в продължение на две години, като отчасти използва метода на симулационните игри (т.нар. „военни игри“) за разиграване на различни сценарии за спад в търсенето на петрол, съвместно с над 100 държавни служители и експерти от цял свят.
Боб Уорд, директор по политиките в Изследователския институт „Грантъм“ към Лондонското училище по икономика, който не е участвал в изготвянето на доклада, заяви, че развитите страни също ще бъдат засегнати. „Много производители на петрол отказват да признаят темпото и мащаба, с които трябва да спаднат както търсенето, така и предлагането, ако искаме да избегнем опасните климатични промени“, каза той. „Трябва да е ясно, че производителите с най-високи разходи вероятно първи ще усетят този шок. Добивът в Северно море е свързан с високи оперативни разходи, поради което е малко вероятно да остане икономически рентабилен, когато търсенето започне рязко да спада, а пазарните цени се понижат.“
Графика: 3Enews, Данни: E3G, OEC World, Световната банка и Carbon Tracker
Приходите от петрол съставляват над 40% от държавните постъпления в 17 държави по света, а в някои случаи са и основният източник на доходи – например в Ирак и Либия, където формират между 70% и 90% от държавните приходи. Тези приходи обаче ще започнат да спадат рязко след 2030 г.: E3G прогнозира, че Алжир ще отбележи спад на приходите с 87%, а Нигерия – с над 60%. Според Уокър Алжир е страна, която заслужава специално внимание поради близостта си до границите на Европа и почти пълната си зависимост от ЕС за износа на петрол.
Това ще остави държавите с огромни дефицити при осигуряването на основни услуги, което ще дестабилизира социалните структури. Дългът ще се превърне във все по-тежко бреме – докладът установява, че Ангола и Мексико вече отделят над една четвърт от държавните си приходи за обслужване на публичния дълг.
Уокър коментира: „Тук не става въпрос за една-единствена драматична глобална криза, свързана с петрола или сигурността, а за поредица от национални фискални кризи, които могат да прераснат в съвсем различни проблеми за сигурността: граждански вълнения и миграция в Алжир; много по-нестабилно положение в Ирак с риск за сигурността в целия регион на Персийския залив; отслабване на държавния капацитет в най-населената африканска страна – Нигерия – с последици за целия континент; военна надпревара за контрол над петролната инфраструктура в Либия, съпроводена с повишен риск за сигурността в Европа. Повечето от тези проблеми са в много по-голям мащаб от кризата във Венецуела и всички те могат да ескалират точно в момент, когато капацитетът на Обединеното кралство и Европа за овладяване на активни конфликти е силно изчерпан.“ Всеки опит за справяне с тази ситуация ще изисква съвместни усилия от страна на организации като Международния валутен фонд, Световната банка, финансовите институции от частния сектор и правителствата.