Китай залага сериозно на зеления водород, което може да определи съдбата на горивото, за което отдавна се твърди, че е ключът към глобалния енергиен преход.
Залогът е значителен. От края на 2024 г. насам Китай е утроил годишния си производствен капацитет и сега разполага с почти 250 000 тона — над два пъти повече от останалия свят, взети заедно, обясняват експерти пред BloombergNEF. Последният петгодишен план на Пекин предвижда осемкратно увеличение до 2 милиона тона годишно до края на десетилетието.
Китай изпреварва конкурентите си, чиито големи проекти бяха замразени поради растящите разходи и слабото търсене. Успехът му зависи от две ясни предимства пред страни като Индия и Европа: огромна промишлена база, която се оказва трудна за декарбонизация, и излишък от чиста енергия, която трябва да намери приложение.
„Китай прави стратегически залог на възобновяемия водород като начин да достави чиста електроенергия в секторите, до които електрификацията трудно достига“, заяви Муи Ян, анализатор от Сидни в енергийния аналитичен център Ember.
На два часа път с високоскоростен влак на север от Пекин, град Чифен във Вътрешна Монголия е мост между миналото и бъдещето на Китай. В града, в който живеят близо четири милиона души, се издигат множество комини. В покрайнините един квадратен километър е отреден за проект, който обещава да преобрази местната икономика, основана на минното дело и захранвана с въглища.
Съоръжението на Envision Group — с остри ъгли, бели фасади, стъклени стени от пода до тавана и минималистичен интериор — е най-голямата в света инсталация за производство на зелен водород. Строена на стойност 2,6 милиарда долара, тя започна да функционира през 2024 г., като използва електролизери, които чрез вятърна и слънчева енергия разлагат водата на елемент, за който нейните поддръжници твърдят, че ще преобрази усилията за намаляване на емисиите.
Невероятното разширяване на чистата енергия в Китай е създало изобилие от вятърна и слънчева енергия, до такава степен, че все по-голямо количество просто се губи. Пренасочването на излишъка към зелен водород решава проблема с недостатъчното използване. Когато се преобразува в химикали като амоняк, това също позволява възобновяемите енергийни източници да се съхраняват за бъдеща употреба, подобно на течна батерия.
Проблемът стана още по-належащ за политиците, тъй като загубите подкопават икономическата ефективност на проектите за възобновяема енергия в момент, когато те вече се борят с излишък на капацитет и ожесточена ценова конкуренция.
Прогнозите за това колко капацитет за производство на зелен водород ще бъде добавен в световен мащаб бяха ревизирани надолу през последните години. Ако инсталации като тази в Чифенг успеят, това ще потвърди доминиращата роля на Китай като лидер в областта на чистите технологии и ще предложи път към намаляване на емисиите в най-упоритите индустрии. Но провалът би поставил под съмнение дали зеленият водород може да постигне търговски пробив някъде в близко бъдеще.
Делът на електроенергията в крайното енергийно потребление на Китай нараства стабилно, като през 2025 г. достига 30 %. Правителството си е поставило за цел 35 % до 2030 г. Досегашният напредък се дължи на огромните запаси от въглища в страната, все по-евтината вятърна и слънчева енергия, както и на бума на електромобилите.
Следващите пет процентни пункта, които също трябва да отчитат постепенния преход на страната от въглища към възобновяеми енергийни източници, ще бъдат по-трудни за постигане без нов подход. Прилагайки стратегията, която доведе до създаването на водещите в света индустрии за вятърна, слънчева енергия и електромобили, Пекин се фокусира първо върху укрепването на предлагането. Надеждата е, че търсенето ще последва.
„С въвеждането на новия петгодишен план на Китай растежът на индустрията все повече ще зависи от това как Китай и свързаните с него икономики ще успеят да стимулират търсенето на зелен водород“, заяви Йимин Лу, главен продуктов директор на Envision и ръководител на водородния бизнес на компанията.
Но предизвикателствата са много. „Зелената“ версия на горивото все още е по-скъпа от „сивия“ и „черния“ водород, произвеждани от газ и въглища, както и от „синия“ водород, при който се комбинират изкопаеми горива с улавяне на въглерода.
Производителите на зелен водород имат достъп до субсидии както от централното, така и от местното правителство, както и чрез национални въглеродни кредити. Но дори и комбинирани, спестяванията не достигат нивото на разходите за сивия водород, посочва BNEF.
Освен това субсидиите не се отразяват непременно директно върху потреблението. „Най-важното е дали могат да бъдат приложени политики, насочени към търсенето, и дали те могат да стимулират реално търсене и да подкрепят ценовата премия“, заяви анализаторът от BNEF Кати Гао.
Водещата позиция
Въпреки това предимствата на Китай са значителни.
Според BNEF цената на китайските електролизери е около четири пъти по-ниска от тази на произвежданите в Европа. Освен че е лидер в областта на чистата енергия, страната доминира в световното производство на силно замърсяващи индустрии като стоманодобивната, циментовата и химическата промишленост, които бавно намаляват емисиите си, но трябва да преминат към декарбонизация, ако Пекин иска да постигне своите климатични цели. За да достигнат другите страни същото ниво в областта на водорода, те ще трябва да инвестират много повече и да разчитат на износа за задоволяване на бъдещото търсене.
„Справедливо е да се каже, че от практически всяка гледна точка Китай е най-благоприятният пазар за развитието на тази индустрия“, заяви Гао.
Вътрешна Монголия е пример за тази възможност. Тя разполага с едни от най-богатите в света вятърни и слънчеви ресурси, но търсенето на електроенергия е съсредоточено в отдалечени крайбрежни градове. Инфраструктурата на електропреносната мрежа изостава, което води до все по-чести ограничения на производството на енергия от възобновяеми източници.
Водородът предлага решение на този проблем. В завода на Envision цялата електроенергия се доставя от близките вятърни и слънчеви паркове. Електролизерите на завода са специално проектирани за променливите нива на енергия, доставяна от вятъра и слънцето.
„Ключовият въпрос е как да се отключи по-голямо търсене на възобновяема енергия“, каза Лу от Envision. „Исторически погледнато, способността на пазара да абсорбира възобновяема енергия, особено от вятър и слънце, е била ограничена. Продукти като зеленият водород и зеленият амоняк създават изцяло нови източници на търсене“.