„Съществува риск от глобална борба за гориво, особено ако зимата е студена“, отбеляза Го Катаяма, главен анализатор за LNG в Kpler.
След предишната енергийна криза страните от ЕС решиха всяка година за подготвят значителни запаси от синьо гориво, така че спокойно да се откажат от руския тръбопроводен газ и да не се притесняват от спиране на доставките.
Цените обаче скочиха рязко заради войната в Иран, което направи запълването на хранилищата твърде скъпо. Някои страни и преди всичко Германия сега се затрудняват дори да се доближат до наскоро понижената цел за съхранение. Правителствата и енергийните компании отлагаха покупките в очакване на възстановяване на доставките на втечнен природен газ (LNG) и по-ниски цени преди зимата, се казва в публикация на Bloomberg.
Това все още не се е случило.
Доставките от Персийския залив практически са прекратени. Войната продължава, а танкерите за LNG през Ормузкия проток преминават значително по-рядко от петролните. Цените на газа са над два пъти по-високи от миналогодишните и ако прекъсванията продължат и през зимата, Европа ще трябва да плаща още повече, така че да привлече ограничени доставки на втечнен природен газ (LNG) на пазара си.
Европа може да измести по-бедните купувачи
Един от основните рискове е повторение на ситуацията от 2022 г., когато високите европейски цени пренасочиха LNG от по-чувствителните към разходите пазари, включително Пакистан и Бангладеш, а някои страни бяха принудени да намалят вноса, да ограничат потреблението на енергия и да затворят заводи.
Физическият недостиг на газ в самата Европа се счита за по-малко вероятен: регионът разполага с достатъчно финансови ресурси, за да предложи на доставчиците по-високи цени. Газът освен това придобива допълнително значение, тъй като регионът намалява производството на енергия от въглища и ядрени мощности.
Възможността за плащане не защитава икономиката от последиците от високите цени. Инвеститорите на пазара на облигации вече се опасяват от нов скок на инфлацията, което би могло да принуди централните банки да повишат лихвите повече, отколкото пазарът очаква в момента.
Според изчисления на Даниел Карл, водещ икономист в Oxford Economics, инфлацията може да надхвърли 6%, което е приблизително двойно повече от настоящото ниво.
Това би означавало „болезнена зима, както за потребителите, така и за индустрията“, а способността на правителствата на ЕС да компенсират нарастващите разходи ще варира значително в зависимост от състоянието на публичните финанси, отбеляза той.
Европа ще се конкурира за LNG с Азия
Много ще зависи от времето. Ел Ниньо може да донесе меко, но бурно начало на зимата в Европа, но последващо застудяване бързо ще увеличи търсенето на отопление. Ситуацията може да се усложни при активни покупки от Китай, прекъсвания в доставките на газ по тръбопроводи от Норвегия или късен ураган в САЩ.
„Може да се наложи значително увеличение на европейските цени на газа, за да се пренасочат глобалните доставки, така че да се предложат на доставчиците по-високи цени, отколкото на азиатските купувачи“, казва Джеймс О’Брайън, ръководител на отдела за втечнен природен газ (LNG) в D.Trading.
Конкуренцията вече се засилва. Индия се опитва да замести отпадналите доставки от Катар, а през август вносът ѝ достигна почти шестгодишен връх. Тайван и Тайланд търсят допълнителни обеми, а Южна Корея активно купува втечнен природен газ за зимата.
Дори бързото отваряне на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. По думите на Дейвид Луис, старши анализатор на газ и LNG в Wood Mackenzie, Катар, който обикновено е вторият по големина износител на LNG в света, ще се нуждае от около 12 седмици, за да възстанови напълно производството. Както е известно по време на иранските атаки бяха повредени две производствени линии.
„По-нататъшно увеличение на цените преди зимата е много вероятно“, каза Удаян Батачаря, главен търговец от Global Risk Management. „Ако протокът остане затворен за дълго време, Катар едва ли ще е в състояние да подобри значително ситуацията до зимата и евентуално дори през самия зимен сезон.“
Германия навлиза в зимата с особено ниски резерви.
Ситуацията в Европа варира значително. Благодарение на правителствените програми Италия е запълнила своите хранилища до приблизително 83%. Германия, която разполага с най-големите газови хранилища в Европа, но те са запълнени само малко повече от половината.
Ниските германски запаси може да накара страната рязко да увеличи вноса тази зима и да засили конкуренцията в Европа. Резервите на Нидерландия и Белгия – важни газови центрове, снабдяващи съседните пазари, също остават необичайно ниски.
Допълнителен натиск ще възникне през януари, когато влезе в сила забраната на ЕС за руски втечнен природен газ (LNG). Тези доставки представляват обем, равняващ се на близо 5% от общото потребление на газ в ЕС. Някои търговци обмислят отлагане на ембаргото, но Брюксел многократно е заявявал, че не разглежда такъв вариант.
Високите цени вече започват да освобождават допълнителни обеми за Европа. Според анализатора от Citigroup Маги Сюетинг Лин, китайският внос на LNG през август е спаднал рязко в сравнение с миналата година. Някои от компаниите също така обмислят препродажба на зимни партиди и предлагане на Европа товари от САЩ.
За да привлекат обаче достатъчно количество LNG, европейските цени вероятно ще трябва да се повишат още повече.
„Пазарът би трябвало да усеща, че Европа спешно се нуждае от запълване хранилищата си“, отбеляза стратегът за глобални стоки на Morgan Stanley Мартин Ратс. „Но тази спешност все още не е очевидна: регионът не привлича достатъчно LNG и при сегашните цени е малко вероятно да е в състояние да направи това.“