Докладът посочва, че инсталираният капацитет от възобновяеми източници в страната ще нарасне значително – от приблизително 73% през 2025 г. до близо 88% през 2035 г.
Германия е на прага на мащабна трансформация в електроенергийния си сектор, задвижвана от амбициозни прогнози за потреблението, всеобхватни политически реформи и ускореното извеждане от експлоатация на мощностите за производство на електроенергия от въглища и ядрено гориво. На фона на нарастващото търсене, породено от електрификацията на транспорта, отоплението и промишлеността, както и на очаквания дял на възобновяемите източници, надхвърлящ 73% до 2025 г., се въвеждат нови инструменти на енергийната политика. Според GlobalData – водеща платформа за пазарни анализи и бизнес информация – се очаква реформата EEG-2027 и въвеждането на модерен пазар на мощности да доведат до фундаментални промени в енергийния преход на страната.
Последният доклад на GlobalData, озаглавен „Тенденции и анализ на германския електроенергиен пазар: капацитет, производство, пренос, разпределение, регулации, ключови участници и прогноза до 2035 г.“, разкрива, че инсталираният капацитет от възобновяеми източници в страната ще нарасне значително – от приблизително 73% през 2025 г. до близо 88% през 2035 г., като същевременно се очаква делът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, да доближи 80% в същия период. Очаква се офшорната вятърна енергия, фотоволтаиците и наземните вятърни централи да се превърнат в основни двигатели на растежа, докато производството от конвенционални топлинни източници намалява, а газовите централи придобиват все по-голямо значение като гъвкав резервен капацитет.
Пазарът на мощности, който се очаква да бъде напълно функционален до края на 2027 г., е проектиран да постави по-ясен фокус върху надеждността и управляемостта на електроенергийната система. С предвижданото постепенно премахване на въглищата до 2038 г. и вече изключването на ядрената енергия от 2023 г., Германия е все по-зависима от този пазар на капацитет, за да избегне пропуски в доставките и да гарантира адекватност на системата. Едновременно с това, EEG-2027 представлява решителна промяна в начина, по който се възнаграждава производството на енергия от възобновяеми източници. Фиксираните преференциални тарифи, някога гръбнакът на подкрепата на Германия за вятърната, слънчевата и енергията от биомаса, се премахват постепенно.
Атаурахман Оджиндарам Сайбасан, енергиен анализатор в GlobalData, коментира: „Новите проекти обикновено ще навлизат на пазара чрез конкурентни търгове или споразумения за директен маркетинг, като по-малките инсталации ще получават преходна подкрепа или бонуси по време на прехода. По-големите проекти сега трябва да оптимизират своето производство, местоположение и оперативен профил, вместо просто да разчитат на гарантирано обезщетение, като по този начин тласкат сектора към пазарно ориентирана производителност.“
Търсенето на електроенергия в Германия също навлиза в период на бърз растеж. Прогнозира се, че годишното потребление, оценено на приблизително 466 TWh през 2025 г., ще нарасне до над 576 TWh до 2035 г., което подчертава критичната необходимост от инвестиции в преноса. Офшорните вятърни паркове в Северно и Балтийско море ще изискват подсилени коридори за високо напрежение, за да пренасят енергия до южните индустриални зони. Забавянията в изграждането и разрешаването на тези преносни маршрути рискуват производството на възобновяема енергия да бъде пропиляно поради съкращения или ограничени доставки.
Сайбасан допълва: „Наред с тези макропромени, пазарната динамика става все по-сложна. Отрицателните цени на едро вече пораждат опасения по време на периоди с висока мощност от вятърни или слънчеви централи и ниско търсене, тъй като водят до нестабилност на приходите. С отпадането на механизмите за фиксирано подпомагане, всеки проект трябва да отчита подобни рискове, включително излагането на ценови колебания, ограниченията за достъп до мрежата и забавянията при изпълнението на проекта. Инвеститорите все по-внимателно анализират правилата на търговете, прозрачността на плащанията за за налична мощност, регулаторната предвидимост и сроковете за издаване на разрешителни.“
Инвестиционната активност реагира подобаващо. Фотоволтаичните и офшорните вятърни централи привличат най-голям дял от капиталовите потоци, докато водородната инфраструктура, гъвкавите мощности за производство на електроенергия от изкопаеми горива, технологиите за съхранение и преносът на дълги разстояния са важни компоненти на по-широкия инвестиционен микс. Прогнозира се значителен ръст на общите инвестиции в енергийния сектор до края на 20-те години на този век, подкрепен от законодателните цели на Германия: постигане на поне 80% дял на електроенергията от възобновяеми източници до 2030 г., отказ от въглищата до 2038 г. и постигане на климатична неутралност до 2045 г.
Сайбасан заключава: „В крайна сметка, успехът на EEG-2027 и на реформата на пазара на мощности ще се оценява според способността на Германия да постигне резултати в четири взаимосвързани направления: надеждност, достъпност на цените, пазарно обусловена гъвкавост и системна интеграция. Регулаторната яснота, инвестиционната сигурност и изграждането на инфраструктура са от решаващо значение. Ако бъдат реализирани синхронизирано, тези промени обещават не само да ускорят енергийния преход, но и да утвърдят Германия като еталон за енергийни преходи в големите индустриални икономики, доказвайки, че преходът от фиксирани субсидии към устойчиви системи, базирани на резултатите, е едновременно възможен и необходим.“